Решение № 228 от 25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3968/2013 г.

Решение № 228 от 25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3968/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е образувано по подадена от П. Б. Д. и Р. П. Д., двамата от [населено място], молба за допълване на постановеното по настоящето дело решение № 95/14.04.2014 г. Молителите поддържат, че в диспозитива на решение № 95/14.04.2014 г., постановено по настоящето дело, не се съдържа отговор на въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, а именно задължен ли е съдът в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС да разгледа направеното възражение по чл. 26 ЗЗД за нищожност на придобивното основание, както и следва ли съдът в решението по чл. 32, ал. 2 ЗС при разпределяне на ползването на дворно място, да се съобрази с изискванията за достъпна среда на хората с увреждания, ако е налице възможност за това и е било направено искане. Молят решението да бъде допълнено като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг въззивен състав на Софийски градски съд с указания съдът да спре производството по чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределяне на ползването и да се върнат процесуалните действия от момента на отклонението от правилния ход на процесуалния ред като се проведе пълно и ефективно съдебно състезателно дирене по преюдициалния въпрос за легитимност на правото на собственост върху нелегитимната част от незаконен строеж, по което да се произнесе процесуално компетентния съд с решение, както и да бъде постановен диспозитив за нищожността на онзи част от договора, в която е описан втори незаконно построен етаж. В писмен отговор в срока по чл. 250 ГПК Е. П. Д. изразява становище, че молбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. За да се произнесе по молбата съдът взе предвид следното: С подадената на 25.04.2013 г. касационна жалба вх. № 50011 П. Б. Д. и Р. П. Д. са поискали да бъде отменено въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 25.02.2013 г. по гр. д. № 9826/2011 г. Това решение следователно е предмет на касационен контрол по гр. д. № 3968/2013 г. по описа на ВКС, I ГО, като отправеното до ВКС искане е същото да бъде отменено. С решение № 95, постановено по настоящето дело на 14.04.2014 г. обжалваното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В рамките на производството по гр. д. № 3968/2013 г. следователно Върховният касационен съд не е решил спора по същество и следователно единственият възможен диспозитив в хипотеза, при която се налага извършване на нови съдопроизводствени действия е именно посоченият по-горе. Само когато решава спора по същество Върховният касационен съд постановява диспозитив и по заявената за разглеждане искова претенция. Само по тези съображения искането следва да се приеме за неоснователно. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че по въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, Върховният касационен съд дава отговор единствено в мотивите на постановеното по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение. Диспозитив, който да съдържа отговор на поставените въпроси, в постановеното по реда на чл. 293 ГПК решение не се съдържа независимо дали ВКС решава спора по същество или връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Указанията за съдопроизводствените действия, които следва да бъдат извършени от въззивния съд при новото разглеждане на делото, също не се съдържат в диспозитива на постановеното от ВКС решение. Указанията на ВКС по тълкуването и прилагането на закона, както и за съдопроизводствените действия, които следва да бъдат извършени, се съдържат само в мотивите на решението. Подадената от П. Б. Д. и Р. П. Д. молба за допълване на решението е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение