Решение № 3980 от 14.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1914/2025 г.

Производството е чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба, подадена от Директора на Главна дирекция Жандармерия, специални операции и борба с тероризма, чрез процесуален представител, срещу решение 11368/30.12.2024 г., постановено по адм. дело 2130/2024 г. на Административен съд /АС/ - Пловдив, с което е отменен негов отказ по заявление рег. 6810р-10160/05.09.2024 г., подадено от Д. Ч. Б. за ползване на платен отпуск за обучение. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско такова. Ответникът по касационната жалба Д. Ч. Б., с адрес в гр. Садово, чрез процесуален представител, в писмен отговор и писмена защита, оспорва жалбата, като неоснователна. Иска обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган в изискуемата от закона писмена форма, но при липса на посочени правни и фактически основания за издаването му, респективно при липса на мотиви относно материалноправните предпоставки за постановения отказ. С оглед посочените съображения, АС Пловдив е отменил административния акт, като постановен в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Така постановеното решение е правилно. Правилно първоинстанционният съд приема, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, но е немотивиран, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му, като в конкретния случай такива безспорно липсват. В тази връзка правилно административният съд е отбелязал, че мотивите на акта, съгласно ТР 16/1975 г. на ОСГК на РБ могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най - късно до изпращането на жалбата срещу акта на по - горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. В настоящата хипотеза конкретни съображения за постановения отказ не се намират в нито един от посочените в тълкувателното решение видове документи. В допълнение на горното следва да се отбележи, че коментираните от административният съд мотиви на административният орган, изложени едва в отговора на първоинстанционната жалба, безспорно не санират липсата на мотивираност на акта. Допълнително изложени мотиви, след издаване на акта, трябва да се доведат до знанието на адресата, което подпомага страната в избора на защитните средства и проверката за законосъобразност на акта. Излагането на мотиви към акта едва след сезирането на съда с жалба, както е в процесния случай, не може да се приеме, че изпълнява изискването за мотивираност на акта. Налице е съществено нарушение на правилата по мотивиране на акта, което е препятствало жалбоподателя да организира защитата си и същото е достатъчно основание за отмяна на административния акт като незаконосъобразен. Настоящият съдебен състав напълно споделя и изложеното от АС за липса на доказателства за изпълнение на разпоредбата на чл. 175, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗВМР/, а именно изпращане по служебен път до министъра на вътрешните работи на подаденото от Б. заявление, предмет на постановения отказ. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. С оглед изхода на спора няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. Такива следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 1000 /хиляда/ лева - договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 14.02.2025 г., като по отношение на неговия размер и предвид реално осъществените процесуални действия от страна на адвоката на ответника, както и фактическата и правна сложност на делото, настоящият съдебен състав намира направеното от касатора възражение за прекомерност за неоснователно и като такова не следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение