Решение № 1726 от 8.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11531/2018 г.

Решение № 1726 от 8.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11531/2018 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Емами, непридружен малолетен чужденец, [гражданство], чрез адвокат А. Неделева против решение № 4205 от 20.06.2018 г., постановено по адм. д. № 5727/2018 г. от Административен съд София-град. С него съдът е отхвърлил жалбата му против решение № 10380 от 25.05.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като се релевира допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. По изложените съображения в нея, касаторът моли, съдебното решение да се отмени. В съдебно заседание касаторът в настоящото производство се представлява от адвокат Неделева. От представената докладна записка с изх. № 227 от 11.07.2017 г. от главен специалист в РПЦ-София се установява, че касторът е напуснал центъра и от 09.07.2017 г. е в неизвестност. Ответната страна по касация-председателят на ДАБ, чрез процесуалния си представител юрисконсулта Минкова оспорва жалбата. Намира я за неоснователна и моли съда, да остави в сила обжалваното решение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жаба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и против неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административния съд София-град е била образувано по жалба, подадена от А. Емами, [гражданство], против решение № 10380 от 25.05.2017 г. на председателя на ДАБ. С него на касатора в настоящото производство на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут. С обжалваното в настоящото производство решение административният съд в производство по чл. 87 от ЗУБ е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният пред него акт изхожда от компетентен административен орган. Същият отговарял и на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението били посочени, както фактическите, така и правните основания за издаването му. При издаването му не били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В хода на производството с чужденеца било проведено интервю, отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език. Не се установявало и нарушение на чл. 58, ал. 9 от ЗУБ. Административният орган изпълнил задължението си преди произнасяне по молбата за международна закрила да прецени всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход. Съдът счел като неоснователно оплакването, изразено в съдебното заседание от процесуалния представител на жалбоподателя за нарушаване на нормата на чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето. Съгласно посочения текст детето има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси. По делото са налице указания за правата и задълженията на чужденците, част от които указания представлява и списък на организации, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за предоставяне на международна закрила, като сред тях са включени и организации с посочени имена, адреси, оказващи правни консултации. От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят се е запознал с този списък. При съобразяване на това обстоятелство, първоинстанционния съд е направил и извода, че не е налице нарушение на чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето. Съдът е приел също, че по време на проведеното интервю чужденецът посочва, че не е бил жертва на дискриминационно отношение от страна на властите в страната си на произход, не е членувал в политическа партия, не е бил арестуван или съден, не е имал проблеми с етническата си и религиозна принадлежност. По отношение наличието на опасения, произтичащи от ново положение в страната по произход след заминаването на искащия убежище - политически промени в страната по произход могат да оправдаят опасенията от преследване, но само, ако искащият убежище може да докаже, че вследствие на тези промени, той лично би имал основателно опасение от преследване в случай, че се завърне в страната. Всъщност от събраните по делото доказателства не се установява дали чужденецът е бил преследван от някои от субектите по чл. 6 от директивата, а именно от държавата, партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия. Според съда, органа подробно обследвал всички заявени от търсещия закрила факти от личната му бежанска история, като подробно анализирал същите, като въз основа на тях възприел, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ в страната му на произход – [държава]. Относно материалната законосъобразност на атакувания акт съдът е приел, че изхождайки от фактите от изнесената пред него бежанска история, ответникът е възприел правилен извод за липса на преследване, което да се обосновава от някоя от причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В представената бежанската история нямало нито един обоснован фактически довод за проявен спрямо оспорващия акт на преследване от страна на официалните власти в Афганистан. Нямало нито един довод, че жалбоподателят е бил обект на преследване в Афганистан и от някоя друга организация. Той не членува в политическа организация. Относно напускането си на страната по произход е заявил, че е напуснал страната, защото желаел да се обучава. Правилен, според съда, бил изводът на административния орган, че сочените от чужденеца причини за напускането на страната не отговарят и на разпоредбите на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. Констатирано е, че молителя не е бил заплашван или преследван по етнически или религиозни причини. Не се установявало спрямо чужденеца да е осъществено преследване, релевантно на чл. 8, ал. 2-5 от ЗУБ, както и бъдещ риск от такова. Съдът е приел за правилна преценката на административния орган и за липса на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1-2. Чужденецът не изтъквал като причина за напускането на родината си наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция, или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Не намирала приложение в конкретния случай и хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не били налице данни за проява на такъв въоръжен конфликт, който да обхваща цялата територия на страната, поради което съдът е приел, че макар и в значителна степен да е налице несигурност, положението в Ислямска Република Афганистан не можело да се приеме за достигащо такава степен на безогледно насилие, което да го определя като въоръжен конфликт, по отношение на който да намира приложение тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.); , дадено с решение от 17.02.2007 г. по дело № С-465/2007 г. на СЕС, съответно не била налице специфичната хипотеза по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Обжалваното решение е правилно. В касационната жалба се твърди, че съдът не е изпълнил указанията дадени в отменителното решение, защото производството пред него е било проведено в нарушение на чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето. Според тази разпоредба, детето има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси. Тази норма в съответствие и с чл. 22 от Конвенцията за правата на детето, предвиждаща всяка държава да вземе необходимите мерки за подходяща защита за всяко дете, което иска да получи статут на бежанец. От доказателствата по делото, се установява, че е уведомена Дирекция "Социално подпомагане" и осигурено участие на този орган в производството, като е определен представител на придружения малолетен чужденец. Разяснени са правата и процедурата по повод производството по предоставяне на статут с преводач и предоставен списък с организации, работещи с подали молби чужди граждани. Молба за закрила е депозирана на 7.10.2016 г. до ДАБ, вкл. с направен превод от преводач едновременно с изготвяне на регистрационния лист. От горните обстоятелства, както и от съдържанието на жалбите, се установява, че кандидатът за статут се е възползвал от възможността за получаване на правна помощ и е упражнил правата си по производството за закрила. В съдебното производство при първоначалното разглеждане на жалбата е назначена и осъществена правна помощ. От съществено значение е фактът, че бежанецът е бил реално на територията на Република България, който факт към момента на постановяване на обжалваното решение е различен. При тези безспорни факти се налага извод, че по същество е съобразена разпоредбата на чл. 15, ал. 8 Закона за закрила на детето и не се касае за съществено нарушение. Наведеният довод в касационната жалба е неоснователен. От данните по делото се установява, че от 9.07.2017 г. касационният жалбоподател е напуснал самоволно адреса в гр. София, ул. "Монтевидео" 21 А и от тогава е в неизвестност. Поради това в проведеното на 13.05.2018 г. открито съдебно заседание, той не се е явил, а е бил представляван от адвокат Неделева. Самоволното напускане на адреса от страна на бежанеца не може да бъде сочено като допуснато съществено процесуално нарушение от страна на съда, каквито твърдения неоснователно се съдържат в касационната жалба. На следващо място, обосновано административният съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Изнесените от А. Емами причини да напусне страната не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на А. Емами за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1-3 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно обстановката в град Кабул и останалите 34 провинции на Ислямска Република Афганистан, като се е позовал на доклада за 2017 г. на EASO относно страните на произход, като преценката включва ситуацията в града Кабул и останалите 34 провинции на Ислямската Република Афганистан и е мотивирал решението си именно с установеното в него актуално положение в държавата на произход на чужденеца. На база тези данни съдът обосновано е приел, че в Ислямска Република Афганистан към настоящия момент липсва основание да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, което е видно от решение на Съда на Европейския съюз от 30 януари 2014 г. по дело С-285/2012. Съобразно посочените мотиви трите вида тежки посегателства, определени в член 15 от директивата, представляват условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може на дадено лице да бъде предоставена субсидиарната закрила, когато съгласно член 2, буква д) от директивата има сериозни и потвърдени основания да се смята, че молителят е изложен на реална опасност от такива посегателства в случай на връщане в съответната страна на произход. Определеното в член 15, буква в) от директивата посегателство се състои в тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт. В това отношение е важно да се отбележи, че законодателят на Съюза е използвал израза "въоръжен вътрешен или международен конфликт", който се различава от понятията, стоящи в основата на международното хуманитарно право, което разграничава, от една страна, "международни въоръжени конфликти" и от друга страна, "въоръжен конфликт, който няма международен характер". При тези обстоятелства трябва да се констатира, че законодателят на Съюза е пожелал да предостави субсидиарна закрила на засегнатите лица не само в случаи на въоръжени международни конфликти и на въоръжени конфликти, които нямат международен характер, така както са определени в международното хуманитарно право, но също така и в случаи на въоръжени вътрешни конфликти, при условие че тези конфликти се характеризират с употребата на безогледно насилие. Изследвайки подробно информацията за град Кабул и останалите 34 провинции в Афганистан, първоинстанционният съд е извел обоснован извод, че не се установява безогледно насилие на територията на цялата Ислямска Република Афганистан, като при това обстоятелство се съобразява нормата на чл. 9, ал. 5 от Закона за убежището и бежанците, съгласно която хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там. По така изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че решението на Административния съд София-град е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение