Решение № 308 от 17.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 921/2013 г.

Решение № 308 от 17.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 921/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. М. срещу въззивно решение № 36 от 11.02.2013 г. на Софийски апелативен съд /АС/, с което е потвърдена присъда от 14.11.2012 г., по нохд № 94/2012 г. на Окръжен съд /ОС/ - Монтана.

Релевират се оплаквания за дерогиране на материалния закон.

В подкрепа на визираното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК се излагат съображения, че характерът на отбранителните действия на подсъдимото лице и използваното от него средство за защита - огнестрелно оръжие, ценени в контекста на установената фактическа обстановка за развилия се на инкриминираната дата конфликт и при съблюдаване на данните за физическото и психическо състояние на М. М. и на пострадалия, не обосновават изводи за превишаване пределите на неизбежната отбрана.

Предлага се приложение на института на чл. 12, ал. 1 от НК и оправдаване на подсъдимия М. за извършено престъпление по чл. 119, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, за което контролираните съдебни инстанции са ангажирали наказателната му и гражданска отговорност.

Депозирана е касационна жалба и от частния обвинител и граждански ищец К. В., в която са очертани допуснати от решаващия орган нарушения на процесуалните правила, довели до неправилна правна квалификация на инкриминираното деяние.

С поставен акцент на доказателствената необезпеченост на реализирано от жертвата на неправомерно посегателство нападение, обективирано в душене на М. М. /време, механизъм на осъществяване и авторство/, се аргументира престъпна съставомерност на инкриминирания акт по чл. 115, вр. чл. 18 от НК, с произтичащите от това наказателноправни и гражданскоправни санкционни последици.

Претендира се отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция, при което да се преквалифицира деянието по чл. 119, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, в по-тежко наказуемо престъпление по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК и да се увеличи размера на присъденото обезщетение за претърпени от К. В. неимуществени вреди, силно редуцирано поради наличното съпричиняване на общественоопасния резултат.

В съдебно заседание на 06.06.2013 г., подсъдимият М. се явява пред касационната инстанция, като същият се представлява и от договорни защитници, които пледират за правоприлагане нормите на чл. 354, ал. 1, т. 2 от НПК, вр. чл. 12, ал. 1 от НК, възпроизвеждайки подробно словесно обективираните в жалбата, доводи и възражения.

В настоящото производство частният обвинител и граждански ищец В. участвува лично и чрез упълномощен адвокат, като моли за упражняване касационните правомощия по чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК.

Прокурор от Върховната касационна прокуратура предоставя на съдебния състав вземането на решение по разглеждания казус. Върховният касационен съд, в пределите на инстанционната проверка по чл. 347 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда от 14.11.2012 г., постановена по нохд № 94/2012 г., Монтански ОС е признал подсъдимия М. Б. М., за виновен в това, че на 05.11.2011 г., в с. Д-р Й., направил опит умишлено да умъртви К. И. В., като деянието е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, поради което и на основание чл. 119, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, му наложил наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ и го оправдал по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 115, вр. чл. 18 от НК.

Ангажирана е наказателната отговорност на подсъдимото лице и за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК - ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, като в съответствие с изискванията на чл. 23 от НК е отмерена обща най-тежка наказателна санкция - ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, изпълнението на което отложено при условията на чл. 66 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ.

Със същия съдебен акт, при съобразяване с разпоредбите на чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, първостепенният съд е осъдил М. М. да заплати в полза на гражданския ищец К. В. сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща неимуществена обезвреда.

С атакуваното решение № 36 от 11.02.2013 г., по внохд № 1329/2012 г., АС-София, в производство, инициирано от въззивни жалби на подсъдимия М. и на конституирания частен обвинител и граждански ищец В., е потвърдил първоинстанционната присъда.

Касационната жалба на подсъдимото лице е неоснователна.

Институтът на неизбежната отбрана предполага непосредствено и противоправно нападение, изразяващо се в активни действия или бездействие на пострадалото лице, насочени към увреждане на юридически защитени интереси, и изисква то да е започнало и продължаващо във времето, като при обективирана неправомерна дейност срещу възможна в неопределено бъдеще агресия, при извършена и вече прекратена по собствени подбуди или поради обективна невъзможност за продължение, което в житейското разнообразие на хипотези може да бъде проявено по различен начин, както и при предизвикана повторно такава, чрез обществено укоримо поведение спрямо нападателя, правоприлгането му е недопустимо. Във визираните случаи на предполагаемо, респективно прекратено нападение или на възобновено в резултат на противоправни действия на други лица, деянията на "нападнатите" могат да се квалифицират като извършени при мнима неизбежна отбрана, в състояние на силно раздразнение, или да се анализират в аспекта на реализирани реторсия, саморазправа или отмъщение, при което предишният нападател се превръща в отбраняващ се, но не и като общественополезни, каквито са тези, осъществени при законовата отбрана по чл. 12, ал. 1 от НК.

Превишаване пределите на неизбежната отбрана има когато защитата явно надхвърля необходимото за отблъскване на нападението.

Съответствието между защитата и нападението се определя от съвкупността на всички елементи, отнасящи се до тяхната сила и интензивност, значимостта на охранявания и увреден обект на посегателство, степента на опасността, застрашаваща нападнатия, неговите личностни качества и възможности за отбрана, мястото и времето на нападение и защита, и използваните при тях средства.

Приетата и описана по настоящото дело конкретика мотивира субсумиране на инкриминираното поведение на М. М. от особената норма на чл. чл. 119, вр. чл. 18, ал. 1 от НК.

На инкриминираната дата - 05.11.2011 г. словесният сблъсък между К. В. и М. М., провокиран от възникнал спор за отглежданите в двора на последния кучета, прераснал във физическа агресия, при която пострадалият В. нападнал подсъдимото лице чрез душене, стискайки го с двете ръце за врата.

1. П 12/1973 г. на Пленума на ВС на РБ; Р 96/73 г. на I-во н. о.;

Р 295/83 г. на II-ро н. о.; Р 497/88 г. на I-во н. о. на ВС на РБ.

Мотивиран от грозящата телесния му интегритет и живот опасност, М. възпроизвел 4 /четири изстрела/ с носенето от него огнестрелно оръжие /газовосигнален пистолет, преправен в боен/, довело до наранявания в левия крак, лявата слабинна гънка и в корема, с медикобиологичните особености на проникване в кухината, постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, поради резекцията на черва и опарак, и разстройство на здравето, временно опасно за живота, предпоставено от острата кръвозагуба и перитонита.

Правилна и обоснована, базираща се на доказаната фактология досежно характера и значението на засегнатите обществени отношения, проявяващи се обективно в причинените телесни повреди на съпричастните лица; и за интензитета на реализираните действия, предопределен от вероятността за увреждане на застрашените интереси и съобразен с участвуващите в инцидента, техните възраст, здраве и физически данни, с времевите и пространствени параметри на нападението и защитата, и с ползваните при насилственото спречкване средства, е и преценката на съда за явната несъответност на отбраната на характера и опасността на нападението, категорично обосноваваща престъпна дейност, консумираща състава на чл. 119 НК.

В коментирания смисъл акцентираните от защитата обстоятелства за възрастта и здравословното състояние на М. М. /66-годишен пенсионер, с прекаран инфаркт и податлив на стрес, поради социална тревожност и лична неувереност/, индициращи на липса на превишаване на пределите на неизбежната отбрана, са обсъдени с проявен юридически усет от съда при интерпретация на охранявания обект на посегателство и обстойно анализирани в корелативна връзка с доказаните данни за облика на отбранителните действия / множество на брой огнестрелни изстрела с пистолет, от упор и близко разстояние, при промяна в посоката им спрямо тялото на жертвата - от крака към жизненоважни области като главата, корема и слабините/, и за настъпилите от тях вредоносни последици,

Професионално предложената в тази насока и изчерпателно поднесена аргументация в атакувания въззивен акт, сочи на несъстоятелност на доводите в подкрепа на искането за прилагане на предвидения в чл. 12, ал. 1 от НК институт.

Неоснователна е и касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец К. В.

При осъществения инстанционен контрол, настоящият състав не констатира процесуални нарушения, обуславящи упражняване на предоставената му компетентност по чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК. Първостепенният и въззивен съд не са дерогирали правните предписания за проверка, анализ и оценка на доказателствата по делото, лимитирани от процесуалните разпоредби на чл. чл. 13, 14 и чл. 107, ал. 2 и 3 от НПК, довело до неправилно приложение на закона. В изпълнение на възложените им задължения те са взели изискуемите се мерки за осигуряване на обективната истина в наказателния процес, като след всестранно и пълно изследване на всички релевантни обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, са формирали вътрешно убеждение по фактите и приложимото право.

Доказателствената съвкупност по делото, приобщена чрез обясненията на М. М., свидетелските показания и приложената писмена документация, и проверена чрез съдебните експертизи, с нужния интензитет установява налично нападение спрямо подсъдимия, очертавайки времето на извършване, неговия механизъм и авторството.

Депозираният от подсъдимото лице разказ, правилно ценен като доказателствено средство и форма на реализиране на защита, с оглед особения му статус в наказателния процес, е правдоподобен, житейски логичен и безпротиворечив досежно упражненото спрямо него насилие от К. В., чрез душене с ръце. Съпоставен с твърденията на свидетеля Ж. Т. - очевидец на инкриминирания случай, безпристрастно възприела отделни фрагменти от развитието на конфликта в неговата динамика, при заеманата позиция в пикапа на пострадалия и добросъвестно пресъздала своите спомени за случилото се; със заявеното от съседа Ц. А., възпроизвеждащо направените от М. М. самопризнания след инцидента; и със съдържимите се в протокола за освидетелстване /оглед на лице/ от 05.11.2011 г. данни за петнисто кръвонасядане в областта на шията, той заслужава кредит на доверие.

Доказаният по несъмнен начин факт на осъществено спрямо личността на подсъдимия М. неправомерно посегателство, предхождащо инкриминираното престъпление, кореспондира и на обективираните в балистичната и физико-химична експертиза научни мнения на вещите лица, очертаващи че прокъсванията с неправилна форма и опушванията по дрехите на пострадалия, и откритите капсулни микрочастици в областта на качулката, лявото рамо и левия джоб на суитчъра и тези върху подгъва на тениската, са индиция за възпроизведени изстрели от упор и от близко разстояние /от 50 до 100-120см/, и категорично опровергаващи голословните твърдения на пострадалия В. за липса на физически контакт преди стрелбата.

Логическо следствие от визираните съображения за стриктно съблюдаване на процесуалните правила е заключението за съответна на установените факти за инкриминираното деяние правна квалификация, с произтичащите от това наказателна санкция и обезщетение за причинени на жертвата с престъплението неимуществени вреди, лимитирани по справедливост от съдебните инстанции.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение