Решение № 1611 от 4.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1899/2012 г.

Решение № 1611 от 4.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1899/2012 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Васил Ботев Манчев от гр. Смолян срещу решение № 379/12.12.2011 г., по адм. д. № 315/2011 г. по описа на Административен съд град Смолян. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - командирът на военно формирование 28 330, Смолян, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящият състав на Върховния административен съд взе предвид следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърля жалбата на Васил Ботев Манчев от гр. Смолян срещу заповед № 381/11.08.2011 г. на командира на военно формирование № 28330 гр. Смолян, с която на същия на основание чл. 242, т. 1 във връзка с чл. 245, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) за нарушение на военната дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на задължение по военната му служба, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", и е прекратено правоотношението му по изпълнение на военната служба, освободен е от длъжност и от военна служба и е зачислен в мобилизационния резерв. Съдът излага съображения, че обжалваната заповед е законосъобразна, като издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Неоснователно е касационното възражение за неправилност на съдебния акт като постановен в противоречие с материалния закон. Настоящата инстанция споделя изцяло аргументите, с които е отговорено в първоинстанционното решение на доводите на жалбоподателя в тази връзка. Безспорни са доказателствата по делото, че на описаната в оспорената заповед дата и час ефрейтор II клас Манчев при управление на собствения си автомобил под въздействието на алкохол на пътя след бензиностанция OMV - квартал "Каптажа" в гр. Смолян губи управление на автомобила и се удря в подпорна стена. Тези обстоятелства са отразени в акт за установяване на административно нарушение, експертна справка за изследване на кръвна проба. Установените с посочените доказателства факти не са опровергани в хода на съдебното производство по оспорване на административния акт. В този смисъл неотносими към случая са оплакванията на пълномощника на касатора, че не са налице предпоставките за ангажиране на дисциплинарната отговорност, тъй като актът за административно нарушение няма доказателствена сила. Неоснователни са и доводите на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, свързани с необсъждане на възражението на Манчев за незнание на съдържанието на заповед на министъра на отбраната на РБ № ОХ-680/05.11.2010 г., с която е забранена употребата на алкохол и наркотични вещества от военнослужещите от Министерство на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната. Правилно и в съответствие с отбелязванията върху представеното копие на заповедта по делото, решаващият съд приема, че военнослужещите от военното формирование в гр. Смолян са запознати със съдържанието й. Дори да се приеме обратното, недопустимо и в разрез с изискванията на военната дисциплина и запазване на престижа на службата е управлението на моторни превозни средства след употреба на алкохол. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила, поради което Върховният административен съд, пето отделение,