Решение № 3867 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12896/2016 г.

Решение № 3867 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12896/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С., чрез процесуалния и представител юрисконсулт Чанев срещу решение № 1559 от 5.10.2016 г., постановено по адм. дело № 1026/2015 г. по описа на Административен съд Б. в частта му, с която е уважен предявения срещу дирекцията иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Излагат се доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в обжалваната част, като преценка на съда за основателност на предявения иск присъденото обезщетение бъде редуцирано в минимален размер. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответникът - А. Й. Н., в отговор и писмена защита по касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на решението в обжалваната му част. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната му част, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Б. се е развило по исковата молба на А. Й. Н. против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН"), гр. С., с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) е предявил иск с който претендира присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди причинени от незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на З. Б., проявени в периода от 14.02.2013 г. до 13.02.2014 г. в размер на 73 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното и изплащане. Претърпените неимуществени вреди основава на лошите битови условия в затвора, а именно: недостатъчна жилищна площ в килията, която е обитавал в периода посочен в исковата молба поради пренаселеност; липса на достатъчно естествена светлина; възможност за проветряване и освежаване на въздуха в килията поради малкия размер на прозорците; лишаване от достъп до санитарен възел и течаща вода от 20:00 часа до 6:00 часа, като се е налагало естествените физиологични нужди да бъдат удовлетворявани в кофи, поставени непосредствено в килиите; занижена хигиена на помещенията за къпане, както и в кухненския блок на затвора; недостатъчна и с лошо качество храна; необезпаразитяване на помещенията; неполучаване на необходимото медицинско обслужване. Вследствие на твърдените обстоятелства ищецът твърди, че сериозно са засегнати личността и достойнството му и са му причинени страдания. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка. След обсъждане на установените по делото факти, доводите и възраженията на страните е направил своите правни изводи. С решението си по делото в обжалваната му част административният съд е уважил частично предявения от Ношков иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди в резултат на лошите битови условия в периода посочен в исковата молба, през които ищеца е изтърпявал наказание в З. Б., произтичащи от бездействието на администрацията на същия. За да постанови този резултат съдът е приел за установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ по част от въведените обстоятелства от ищеца, като е определил обезщетение в размер на 1 200 (хиляда и двеста) лева при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. В останалата му част до претендирания размер предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен, в която част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва безспорно да бъде установена както незаконосъобразността на действията и бездействията, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Правилен е извода на административния съд, че в случая ищеца, за когото е доказателствената тежест, е установил наличието на законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за неимуществени вреди, произтичащи от неосигуряване на битови условия в периода, предмет на исковата молба. Неоснователни са доводите в касационната жалба за недоказаност на претърпените от ищеца неимуществени вреди, съответно за необоснованост на обжалваното решение. Първоинстанционният съд е обсъдил всички въведени от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск, основан на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Дал е подробен, ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за доказаност на част от изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Правилно съдът е приел, че са доказани и подлежат на обезщетяване вредите, изразяващи се в липса на тоалетна, течаща вода и санитарно-битовите условия в периода от 14.02.2013 г. до 13.02.2014 г. Обосновано е приел, че останалите обстоятелства, на които се основават вредите в исковата молба са останали недоказани в съдебното производство. Настоящата инстанция споделя изложените мотиви и не следва ги преповтаря в своя съдебен акт. Несъгласието на страните с изводите на съда не основава необоснованост и съответно неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за частична основателност на предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение, като задължава Държавата да осигури на лишените от свобода, от една страна, условия, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено неизпълнение на задължения в следствие на което са претърпени вреди, като са пряка и непосредствена последица от неизпълнение на вменени от закона задължения. Възраженията на процесуалният представител на ГДИН, че съдът е постановил своя съдебен акт в противоречие с отлагателните условия на чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС вр. § 11 от ПЗР на ЗИНЗС и чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС вр. § 6 ПЗР на ППЗИНЗС и § 11 от ПЗР на ЗИНЗС, което с други думи означава, че съдът се е позовал на норми, които не са действащо законодателство нито към исковия период, нито към настоящия момент са неоснователни. Това, че е налице отлагателна клауза в нормите на вътрешното право не означава, че нормите на ЕКЗПЧОС не намират пряко приложение. На следващо място, правилно е определен и размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в липса на тоалетна, течаща вода и санитарно-битовите условия в периода от 14.02.2013 г. до 13.02.2014 г., дължими се от администрацията на ответника. Изводите на съда съответстват на установената от събраните по делото доказателства фактическа обстановка. Определеният размер на обезщетението съответства на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства в периода, предмет на исковата молба, относими към увреждането, от което се претендират вреди в съответствие със закона и относимата съдебната практика. При така изложените съображения решението на съда в обжалваната му част като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски по делото, направено в писмената защита е неоснователно, тъй като не се доказва такива да са сторени пред настоящата инстанция. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение