Решение № 17303 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11493/2013 г.

Решение № 17303 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11493/2013 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Здравка Милева Георгиева със съдебен адрес в гр. Кюстендил, чрез проц. си представител А. Константинов срещу решение № 169/23.07.2013 г., постановено по адм. д. № 365/2012 г. на Административен съд - гр. Кюстендил, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което да се отмени Заповед № ДК-02-ЮЗР-351/15.11.2012 г. на н-к РДНСК, Югозападен район. Ответникът, н-к РДНСК, Югозападен район, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Кюстендил, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Здравка Милева Георгиева срещу Заповед № ДК-02-ЮЗР-351/15.11.2012 г. на н-к РДНСК, Югозападен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено да се премахне незаконен строеж "Гараж", находящ се в ПИ 41112.515.26, местност "Могилата" по кадастрална карта на гр. Кюстендил, с административен адрес: гр. Кюстендил, ул. "Чаталджа" № 24, изпълнен от същата. За да постанови решението си съдът приел, че се касае за строеж, а не за текущ ремонт, изпълнен без строителни книжа, поради което е незаконен и подлежи на премахване. Приел, че заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила, от компетентен орган и че е законосъобразна. Решението е правилно. Фактическата обстановка е установена безспорно, като обосновано съдът е приел, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, за извършването на който се изисква издаване на строителни книжа, а не на ремонт на съществуваща постройка, каквото становище е изразил извършителят на строежа. Установено по делото е, че изпълнените строителни и монтажни работи са се състояли в изграждане на бетонови колони, в които е била закрепена дървената конструкция на обекта, обшиване със съответни материали и двускатен покрив. С оглед на извършеното строителство правилно е прието, че не се касае за текущ ремонт, а за извършено ново строителство, по подробно описания начин в констативните актове, констатациите по които не са оборени с допустими доказателства. Процесният обект попада в категорията строежи, за които задължително се изисква разрешение за строеж по чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, издавано след одобряване на инвестиционни проекти, поради което е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. С оглед годината на извършване на процесния строеж - 2011 г., е неприложима разпоредбата на § 16 ПР ЗУТ. Първоинстанционният съд е обсъдил релевантните за спора факти и обстоятелства, извършил е цялостна проверка на оспорения административен акт съгласно чл. 168 АПК, във връзка с основанията за отмяна на акта по чл. 146 АПК, поради което е постановил обосновано решение при правилно прилагане на материалния закон. С оглед изложеното не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като правилно следва да се остави в сила. На ответника по касационната жалба РДНСК, Югозападен район следва да се присъдят направените разноски за тази инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение, които са поискани своевременно. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,