Решение № 3660 от 10.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11358/2019 г.

Решение № 3660 от 10.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11358/2019 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на "А. Делиев" ЕООД, подадена чрез управителя А. Д. и приподписана от адв. Д. Банева против Решение № 1720 от 25.07.2019 г., постановено по адм. дело № 491/2019 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед № 0343229 от 22.02.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" - гр. София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП и дружеството е осъдено да заплати на НАП - София разноски в размер на 100 лева.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът оспорва като неправилен извода на административния съд за законосъобразност на обжалваната заповед, като излага доводи, че е издадена в нарушение на принципа за съразмерност и целта на закона с оглед обстоятелствата, че нарушението е извършено на 2.02.2019 г., а заповедта е връчена четири месеца по-късно на 17.05.2019 г., което с оглед допуснатото предварително изпълнение счита, че е в противоречие с преследваните от закона цели за преустановително и превантивно действие на ПАМ. Иска отмяната на решението и постановяване на друго, с което заповедта да бъде отменена, както и присъждане на направените разноски в размер на 370 лева.

Ответникът - началник отдел "Оперативни дейности" - гр. София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт Николова оспорва касационната жалба, като неоснователна и моли да се остави в сила обжалваното решение и се присъдят разноски за юрисконсулт за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

С обжалваното решение, Административен съд (АС) - Благоевград е отхвърлил жалбата на "А. Делиев" ЕООД против Заповед № 0343229 от 22.02.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" - гр. София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на "А. Делиев" ЕООД, е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, принудителна административна мярка /ПАМ/ - "запечатване на търговски обект" – смесен магазин, находящ се в гр. Гоце Делчев, ул. "Сливница" № 11, стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че при извършена на 2.02.2019 г., в 13: 25 часа проверка в търговския обект, стопанисван от търговеца, органите по приходите са установили, че за извършена контролна покупка на 1 бр. минерална вода на стойност 0, 60 лв., не е издаден от задълженото по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства фискален бон от монтираното и работещо в обекта фискално устройство, едновременно с получаване на плащането. Парите от продажбата били приети от Д. Делиев – продавач- консултант, за сметка на търговеца, дал писмени обяснения, с които признавал неиздаването на касова бележка. Деянието било квалифицирано като нарушение по чл. 25, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г., поради което с оспорената Заповед № 0343229/22.02.2019 г. на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС на "А. Делиев" ЕООД, е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "запечатване на търговски обект" и "забрана на достъпа до него" за срок от 14 дни. В хода на проверката е съставен протокол на основание чл. 110, ал. 4 вр. чл. 50, ал. 1 ДОПК.

При така установената фактическа обстановка, АС - Благоевград е приел, че административен акт е издаден от компетентен орган по приходите по чл. 186 от ЗДДС, в изискуемата писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и правилно приложение на матералноправната разпоредба на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Приел е за безспорно установено със съставения на място протокол по чл. 50, ал. 1 ДОПК, че търговецът не е изпълнил вмененото му от чл. 25, ал. 3 от Наредбата задължение да издаде фискална касова бележка в момента на получаване на плащането при продажбагта на 1 бр. минералан вода на стойност 0, 60 лева, което неизпълнение на задължението за отчитане на продажбите на стоки в търговските обекти е основание за прилагане на принудителна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. За неоснователни са приети доводите на жалбоподателя за издаване на заповедта при несъответствие с целта на закона. Съдът е посочил, че при съобразяване на принципа на съразмерност и като е взел предвид тежестта на нарушението, административният орган е определил 14-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок.

Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно.

Страните не спорят по фактите и същите са правилно установени. Правилно АС - Благоевград е приел за установено, че ПАМ е наложена във връзка с констатирано на 2.02.2019 г. нарушение на чл. 25, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, което се явява основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС при прилагане на ПАМ по реда на чл. 186, ал. 3 от същия закон.

Неправилно АС - Благоевград е приел, че в конкретния случай заповедта за налагане на ПАМ е издадена в съответствие с целта на закона.

Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел.

Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера й, във всяка една от хипотезите на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Мярката запечатване на търговски обект в случаите по чл. 186, ал. 1, т. 1, б "а" ЗДДС има превантивно действие, а именно да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя. Изводът, че съществува такава възможност нарушителят да извърши друго административно нарушение, следва да е мотивиран и обоснован. За да се прецени съответствието на ПАМ с целта на закона, конкретни мотиви следва да са изложени и относно избора на срок на ограничението в правната сфера на адресата на акта.

В случая, изложените мотиви за налагане на ПАМ и избора на срока от 14 дни са общи и не са съобразени с конкретните факти, а именно: продажба на 1 бр. минерална вода, на стойност 0, 60 лв., от продавач в търговски обект – смесен магазин в гр. Гоце Делчев, както и с обстоятелството, че констатираното нарушение е първо за дружеството, стопанисващо търговския обект и липсват конкретни данни за създадена организация за системно укриване на приходи в търговския обект. В този смисъл изложените мотиви в заповедта, за настъпване на значителни и трудно поправими вреди за фиска, не съответстват на обективно установените факти и на необходимостта за налагане на процесната ПАМ. Неизпълнението на изискването за обосноваване на конкретната ПАМ с вида и характера на нарушението е довело до издаване на оспорената заповед и при порок във формата, засягащ преценката за съответствието на акта с целта на закона. Наред с това в заповедта за налагане на ПАМ липсват конкретни мотиви относно срока на мярката. Съответствието на ПАМ с целта на закона не може да се изследва при неяснотата за избора на срок на ограничението в правната сфера на адресата на акта, след като в случая:

• Не е ясно как е дозиран интензитетът на въздействие върху правната сфера на адресата на ПАМ, та да се постигнат заявените цели на превенцията.

• Щом приписваното на задълженото лице нарушение всякога засяга фиска, то това отрицателно засягане е основание за създадената правна уредба за налагане на ПАМ, но не е критерий за срока на мярката.

• Не са описани видът и начинът на организиране на отчетността на търговеца, та констатациите за това да служат при индивидуализирането на мерките за административна принуда.

• Обществената опасност не е признак на неизпълнението на задължение към държавата, като основание на имуществената отговорност по чл. 83 ЗАНН. Не е определена тежестта на нарушението /например със съпоставка на стойността на твърдяната неотчетена продажба с дневния и със среднодневните обороти/.

• Еднократността на установената от администрацията противоправна проява на търговеца прави необоснован изводът, че една от целите му е отклонение от данъчно облагане. И да е установена такава цел, пак не е ясно защо конкретно избраният срок на ограничаване на правната му сфера ще има коригиращ ефект.

• Сочената вече еднократност на нарушението и съдържанието на ПАМ очертават абсурда на намерението за преустановяване на лоши практики в обекта. Очевидно преустановяването на "лошите практики" се обвързва с прекратяването на дейността в обекта.

• Наличието в търговския обект на регистриран ЕКАФП предполага да е създадена "нормална организация" за отчитане на извършваните в този обект касови продажби на стоки и/или услуги. Запечатването му и забраната на достъпа до него не осигуряват, а осуетяват създаването на "организация".

В съответствие с чл. 6, ал. 5 АПК издателят на акта е следвало да се въздържи от издаването му. Несъответствието на оспорената заповед с целта на закона е самостоятелно основание за отмяната му.

За пълнота следва да се посочи, че не се отразява на изхода на делото неоснователността на касационния довод, че заповед за налагане на ПАМ е издадена в нарушение на принципа за съразмерност и целта на закона с оглед обстоятелствата, че нарушението е извършено на 2.02.2019 г., заповедта е издадена на 20.02.2019 г., но е връчена четири месеца по-късно на 17.05.2019 г. Релевантен е факта, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена двадесет дни след констатиране на нарушението, поради което не е налице необосновано забавяне от страна на административния орган при издаване на заповедта за налагане на ПАМ. Кога административния орган е връчил издадената заповед и кога ще изпълни наложената ПАМ не е относимо към законосъобразността на издадената заповед, а е в зависимост от влизането в сила на заповедта за налагане на ПАМ и допуснатото със същата заповед предварително изпълнение.

По тези съображения, обжалваното решение като неправилно следва да се отмени и се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени Заповед № 0343229 от 22.02.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" - гр. София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП.

При този изход на спора, основателна е претенцията на касатора за присъждане на разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, съгласно представени доказателства за действително направени такива. Национална агенция по приходите следва да бъде осъден да заплати на "А. Делиев" ЕООД разноски за държавна такса от 70 лева и за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размера н 300 лева, или общо разноски в размер на 370, 00 лв.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение