Решение № 7019 от 12.7.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност /ДС/ и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА, Комисия/та), срещу Решение 6354 от 04.11.2021 г., постановено по адм. д. 12590 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2019 г. С обжалваното решение е уважена жалбата на Р. Бухлев срещу Решение 2-800 от 13.12.2016 г. на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, с което е установена принадлежността на Р. Бухлев към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА, Закона/ът). В касационната жалба се твърди, че решението, което е предмет на контрол от настоящата инстанция е недопустимо и неправилно, като постановено при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира и необоснованост на съдебния акт. Според касационния жалбоподател, съдът неправилно е ценил приобщените писмени и гласни доказателства и е цитирал особеното мнение в първоначалното решение на ВАС. Използвал е механичен подход, но е придал на свидетелските показания особено голяма доказателствена стойност. Отделно от това, не се е съобразил с разпоредбите на Инструкцията за оперативния отчет в Държавна сигурност, че едно лице се счита за регистрирано в момента, в който е вписано в съответния регистър, а вербовката му е последващо действие и на практика е реализирана чрез регистрация в дневника. Предвид изложеното, смята че достоверността на процесните документи по чл. 25 от Закона не е доказана по категоричен начин, касационният жалбоподател иска отмяната на обжалваното съдебно решение и решаване на въпроса по същество с отмяната на спорното административно решение или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се явява лично и се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Р. Бухлев, оспорва касационната жалба в допълнителни писмени бележки по съществото на спора. В съдебното заседание се явява лично и оспорва жалбата, а по същество иска обжалваното съдебно решение да остане в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното съдебно решение да остане в сила. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред АССГ е започнало след връщане на делото с решение 14754/01.11.2019г. на ВАС по адм.д. 3422/2018г. Било е образувано по жалба на Р. Бухлев срещу решение 2-800/13.12.2016 г. на Комисията, с което за първи път е установена принадлежността на лицето към органите на бившата Държавна сигурност. Жалбата е била отхвърлена от АССГ, но поради съществени процесуални нарушения е върната за ново разглеждане от ВАС със съответните указания. С решение 2-800/13.12.2016 г. на Комисията за първи път е установена принадлежността на Р. Бухлев към органите на бившата Държавна сигурност. В резултат на упражненото от страна на Р. Бухлев право по чл. 31, ал. 8, изр. второ от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА, Закона/ът) е било образувано производството по адм. д. 219 по описа на АССГ за 2017 г. В хода на това производство Бухлев е положил процесуални усилия да установи неистинността на картон образец 6 (л. 23 от първоинстанционното дело 219/2017г.), въз основа на който Комисията е установила принадлежността му към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА. При повторното разглеждане пред АССГ по адм.д. 12590/2019г. са приобщени като доказателства по делото, както административната преписка, така и заключението от допуснатата съдебно почеркова експертиза и свидетелските показания на лицето Д. Косев, автор на картон образец 6 /събрани по адм. д. 219 по описа на АССГ за 2017 г. при първоначалното разглеждане на жалбата/. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна на основание приетите по делото писмени доказателства и заключението на съдебно - почерковата експертиза, първоинстанционният съд направил извод за основателност на направеното оспорване. Гласните доказателства на свидетеля Косев относно фактическото издаване на картон образец 6 съдът е оценил във връзка с останалите писмените доказателства по преписката и изводите от съдебно почерковата експертиза за наличие на допълвания и неяснота по отношение на авторството на тези допълвания върху основния документ, послужил за обявяване на принадлежността на лицето Бухлев. АССГ е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в законен състав и е взето с необходимото мнозинство съгласно чл. 8, ал. 2 ЗДРДОПБГДСРСБНА, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при не спазване на материалния закон. Въз основа на оспорването на жалбоподателя Бухлев е приел, че истинността на картона, образец 6 е опровергана, а това е довело до опорочаване и на останалите два документа, издадени въз основа на него и послужили за извод на Комисията, че спрямо лицето е била извършена вербовка и същото надлежно е било част от структурите на бившата Държавна сигурност. Съответно, като е отговорил отрицателно на основния въпрос за установяване на принадлежността на лицето, съдът е постановил съдебния си акт, с който е отменил оспорваното решение на Комисията. Решението е валидно и допустимо, противно на твърдението на процесуалния представител на касатора, тъй като е постановено от законен състав по допустима жалба. Разгледано по същество е и правилно по следните съображения: Решение 2-800 от 13.12.2016 г. на КРДОПБГДСРСБНА установява принадлежността на Р. Бухлев към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА поради наличие на данни в справочните масиви - извлечение от регистрационен дневник, картон образец 6 и Писмо с вх. 2751 от 03.07.1990 г. Истинността на картон образец 6 е била оспорена от лицето пред съда в първото редовно по делото заседание на 13.10.2020г. Ответникът е заявил, че ще се ползва от документа за доказване на обстоятелствата, станали основание за издаване на оспорения акт. В нарушение на процесуалните правила съдът не е открил производство по чл. 193, ал. 2 от ГПК за оспорване на истинността на официален свидетелстващ документ, нито е указал на страните каква е доказателствената тежест в този случай, а именно, че оспорващият носи доказателствената тежест като за пълно и главно доказване в процеса. Въпреки тези нарушения, в крайния си съдебен акт, първоинстанционният съд е обсъдил всички представени от страните доказателства и използваните доказателствени средства, включително свидетелските показания на разпитания автор на документа Д. Косев. Съдът е достигнал до правилния извод, че истинността на документа е опорочена, тъй като съставителят на документа е посочил, както, че не познава лицето Бухлев, така и че са се ползвали други документи за вербовка, а в конкретния случай вероятно трето лице негов колега Рашев, го е накарал да състави този документ. Тези показания кореспондират и с установеното от експертизата, че върху документа са направени поправки и допълнения по документа с неустановено авторство. Неотносими са аргументите на касатора, че в хода на друго производство същият свидетел заявява нещо различно. На първо място не могат да бъдат използвани в настоящия процес доказателства, представляващи резултат от извършени процесуални действия в хода на друго съдебно производство и неосъществени от съдебния състав, разглеждащ делото. За пълнота, следва да се посочи, че процесуалният представител на касатора невярно е посочил, че производството по адм.д. 12258/2018г. е с предмет установяване за първи път на принадлежността на Бухлев към органите на ДС. Напротив, след служебна проверка настоящият състав констатира, че производството по това дело има за предмет решение на Комисията от 2018г. за последващо обявяване на лицето. Следователно решението по настоящото дело ще има значение за изхода по адм.д. 1101/2022 по описа на ВАС, в светлината на Тълкувателно решение 12/09.12.2021г. по т.д. 9/2019г. На второ място дори и да приемем, че трябва да се вземат под внимание тези свидетелски показания, от съдържанието им изобщо не може да се установи, че именно Косев е вербувал Бухлев и съдържанието на картон образец 6 отговаря на истината, доколкото свидетелят посочва, че не е работил с лицето. Съобразно посоченото, напълно верни и логически обосновани са изводите на АССГ, че след като истинността на основният документ, върху който са съставени последващите записвания в регистрите на ДС е опровергана, то и и останалите документи не могат да се използват за мотивиране на констатацията, че лицето е било част от структурите на ДС. Противно на изложеното в касационната жалба, че съдът е отдал значение само на вербовката /съставянето на картон образец 6/ и не е коментирал чл. 52 от Инструкцията за оперативния отчет на ДС, настоящия състав на ВАС, намира, че сложният фактически състав за наличието на сътрудничество не може да бъде завършен, въпреки изпълнението на всички действия по този член, ако един от елементите му не е бил действителен. Отделно от това, в обжалваното съдебното решение е направен коментар на този аргумент, който настоящата инстанция споделя. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия да установи, призове и разпита и второто лице - Рашев, посочено след поправката на картон образец 6, като съставът на Трето отделение на ВАС намира за основателни и житейски оправдани аргументите, поради които това не се е случило. Доколкото пред настоящата инстанция не са претендирани разноски на ответника, такива не следва да се присъждат. По изложените съображения, ВАС, в настоящия състав на Трето отделение и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК