Решение № 13864 от 13.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7302/2018 г.

Решение № 13864 от 13.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7302/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Д. Ч. и Г. Ч. против решение № 532 от 22.03.2018 г. по адм. дело № 1016/2017 г. на Административен съд – Б., с което е отхвърлена жалбата им против заповед № 17-556/02.11.2017 г., издадена от началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - Б., с която е отказано изменение на кадастралната карта и регистри на гр. Г. Д. с коригиране формата на сграда с идентификатор 17395.501.1045. 1 и допълване на схема на самостоятелен обект с проектен идентификатор 17395.501.1045. 1. 8. Жалбоподателите поддържат, че решението на административния съд е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не е мотивирано и не са обсъдени всички доводи на жалбоподателите. Молят да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски пред първата съдебна инстанция. Ответникът – началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър – Б. и ответниците Р. Н., Ф. Ч., Б. Ч. и Н. К. не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбите и доказателствата по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни по следните съображения: Решението на Административен съд – Б. е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган - началникът на СГКК – Б., съобразно правомощията му по чл. 54, ал. 4 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Законосъобразен е изводът на съда, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Законосъобразно е и заключението, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с нормативната уредба. Производството пред административния орган е образувано по искане на Й. Ч., наследодател на жалбоподателката Ч. и на ответницата Н. с искане за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР), одобрени през 2009 г., с коригиране формата на сграда с идентификатор 17395.501.1045. 1 и допълване на самостоятелен обект с идентификатор 17395.501.1045. 1. 8. Исканото изменение е одобрено със заповед № КД-14-01-331/21.03.2013 г. на началника на СГКК - Б. на основание съставен акт за непълноти и грешки. Последната заповед е отменена от издателя (заповед № 17-3331/19.06.2017 г.) и производството по заявлението е възобновено. В хода на административното производство ответницата Ф. Ч. като съсобственик на сграда с идентификатор 17395.501.1045. 1 депозира писмено възражение срещу исканото изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри като заявява, че обектът с проектен идентификатор 17395.501.1045. 1. 8 не е самостоятелен, а е част от двуетажна постройка, чийто собственик е тя заедно с ответниците Б. Ч. и Н. К., като наследници на Х. Ч. Представя договор за делба и удостоверение за търпимост. Като собственици на самостоятелния обект в сградата се легитимират и двамата жалбоподатели, които представят нотариален акт № 86, т. 5, рег. № 8476, дело № 794/2014 г. на нотариус с район на действие съдебния район на Районен съд – Г. Д.. С оглед постъпилото възражение административният орган приема, че е налице спор за материалноправо по чл. 54, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) и на това основание със заповедта, предмет на оспорване, отказва да одобри исканото изменение. При тези факти първоинстанционният съд правилно приема, че оспорената заповед е постановена в съответствие с материалния закон. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато съдържат непълноти или грешки. Когато обаче непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред (чл. 54, ал. 2, изр. 2 ЗКИР). В тази хипотезата началникът на службата по геодезия, картография и кадастър, следва да откаже да изменени кадастралната карта и регистри съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. В случая административният съд законосъобразно приема, че допуснатата непълнота и грешка в КККР е свързана със спор за материално право по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на наредбата, тъй като в проекта за изменение на кадастралната карта границите на сградата не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства. Поради това като достига до извод, че издаденият от началника на СГКК – Б. отказ за остраняване на непълноти и грешки е постановен в съответствие с чл. 54, ал. 2 ЗКИР и по тези съображения отхвърля жалбите против административния акт, първоинстанционният съд постановява решение, което съответства на материалния закон. Възраженията на касаторите, че собствеността върху самостоятелния обект в жилищната сграда, чието нанасяне са иска, е установена и не са налице спорове за вещни права, се опровергават от възражението на ответницата Ч., направено в хода на административното производство и от представените от нея доказателства за собственост. Касационният довод за допуснати при постановяване на решението съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съдебен състав проверява законосъобразността на постановения административен акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът изгражда изводите си за това, че административният акт е издаден при спазване на материалноправните разпоредби, тъй като наличието на спор за материално право е основание да се откаже отстраняване на допуснати в КККР непълноти и грешки. При постановяване на съдебния акт са обсъдени всички доводи и възражения на жалбоподателите, които по същността си се свеждат до твърдения, че само те са собственици на самостоятелния обект с проектен идентификатор 17395.501.1045. 1. 8. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – Б. е постановено в съответствие с материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са установени посочените от касаторите основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,