Решение № 474 от 9.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5485/2007 г.

Решение № 474 от 9.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5485/2007 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Таня Митова Производството е по чл. 218а ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Н. Х. И. и М. И. И., двамата от гр. Х., срещу решение от 18.07.2007 г. по гр.д. № 201/2007 г. на Хасковския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 372/16.02.2007 г. по гр.д. № 79/2006 г. на районен съд Х. С него е отхвърлен иск на касаторите срещу В. Г. В. и И. Г. Ч., двамата от с. Б., област Хасково, с правно основание чл. 108 ЗС - за установяване на собствеността и предаване на владението върху овощна градина от 3,6 дка в местността "К", съставляваща парцел ****, масив 165, имот № 1* по плана за земеразделяне на с. Б., област Хасково. Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради допуснати нарушения на съществени процесуални правила и на материалния закон - касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Според тях съдът е нарушил задължението си за съвкупна преценка на доказателствата и се е задоволил да изложи изводите на първата инстанция, но не и да направи свои. По приложението на материалния закон не е съобразил нормите на чл. 14, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ, чл. 27 ППЗСПЗЗ и указанията, дадени с ТР № 1/1997 г. ОСГК на ВКС. Ответниците В. Г. В. и И. Г. Ч., двамата от с. Б., област Хасково, не са заявили становища. Жалбата е постъпила своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съд, като взе предвид изложените касационни основания и данните по делото, намира следното: За да отхвърли иска с правно основание чл. 108 ЗС съставът на въззивния съд е приел, че ищците основават активната си легитимация на нотариален акт за покупко-продажба № 172/8.04.2005 г. Придобили са собствеността от Р. Г. К., която пък е действала в качеството си на наследник на Г. В. Г., получила възстановяване на собствеността по силата на земеделска реституция с решение № 0* от 14.03.2003 на ПК Х. От своя страна ответниците са противопоставили възражението, че те са собственици на имота, по силата на решение № 0* от 20.07.2000 г. и въвод за владение в него, извършен с протокол № 02180/19.03.2001 г. Съгласно протокол № 00638/24.06.2003 г. въвод в този имот е осъществен и по отношение на праводателката на ищците Р. Съдът не е възприел позицията на ПК Х., изразена в писмо от до, че при възстановяването на собствеността и въвода във владение, поради пълното съвпадане на имената на наследодателя на ищците и на ответниците, е възстановил по грешка имота на ответниците по иска. Посочил е, че страните по делото, респ. праводателите им, не са заявили за възстановяване спорния имот. Решенията на ПК, макар и взаимно изключващи се, нямат вещно-правен ефект по отношение на третите лица и не легитимират ищците като собственици на имота, поради което искът им подлежи на отхвърляне на това основание. Решението е правилно, но мотивите му се нуждаят от известно прецизиране. Реституционната процедура е приключила с постановяване на решения по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ, в които са индивидуализирани обектите на собственост в нови реални граници. Това решение е годно основание за придобиване на правото на собственост по смисъла на чл. 77 ЗС спрямо лицата, ползващи се от акта - т. 1 от ТР № 1/97 г. ОСГК. Решението на ПК, сега ОСЗГ, са стабилни индивидуални административни актове, които не могат да се отменят или изменят от органа, който ги е издал. Затова нищожно е решението, постановено при незачитане на стабилитета на предходно произнасяне, освен ако бъде изменено или отменено по предвидените за това извънредни способи за защита, при явна фактическа грешка (чл. 14, ал. 6 ЗСПЗЗ), в хипотезите на чл. 14, ал. 7 и 7а ЗСПЗЗ и при влязло в сила решение по спор за материално право с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, с което е отречено възстановяването на собствеността по отношение на ползващи се от него лица. В спора за собственост към настоящия момент следва да се осъществи косвен съдебен контрол и се обсъди преюдициалният въпрос за законосъобразността на актовете с реституционен ефект - ТР № 6/05 г. ОСГК. Затова като е приел, че касаторите-ищци не се собственици на имота, тъй като праводателката им не се легитимира като такава с издаденото решение в нейна полза, без да е отменено предходно решение на ответниците за същия имот, съдът е постановил законосъобразен съдебен акт, който няма основание да бъде отменян. Решението е постановено при съблюдаване на материалния закон и след обсъждане на представените по делото доказателства, които безпротиворечиво установяват, че са издадени две окончателни решения на ПК- Х. за един и същи имот в полза на наследниците на две лица, при което приоритет трябва да се даде на издаденото по-рано решение. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на трето г.о.