Решение № 141 от 20.07.2015 г. на ВКС по н. д. № 191/2015 г.

Решение № 141 от 20.07.2015 г. на ВКС по н. д. № 191/2015 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Томов Осъденият З. В. С. е подал по реда на глава тридесет и трета от НПК искане да бъде възобновено делото, по което е бил осъден от първоинстанционния Дупнишки районен съд и от Кюстендилския окръжен съд като втора (въззивна) инстанция. Районният съд с присъда № 29/4.III.2014 г. по нохд 1275/2011 е осъдил С. за различни форми на участие в престъплението по чл. 155, ал. 1 НК: склоняване към проституция и свождане към будствени действия; в склоняването към проституция - за участието му като подбудител (чл. 20, ал. 3 НК), в свождането към блудствени действия - като извършител (чл. 20, ал. 2 НК). И проституцията, и блудствените действия е трябвало да се вършат от (с) непълнолетния В. С. К. (на 14 г., роден на 28.III.1996 г.). За неговото проституиране и участие в блудствени действия непълнолетният е трябвало преди това да бъде пряко склонен от втория обвиняем по делото - А. К. И. (също непълнолетен на 16 г., р. на 21.Х. 1994 г.), и за това именно го подбудил първият обвиняем, искателят сега. В свождането на непълнолетния К. към блудствени действия, и двамата обвиняеми - пълнолетният С. и непълнолетният И., са осъдени като съизвършители. За време на престъпното съучастие е приет м. ХI.2010 г. - с неустановено начало и до 5-то число на месеца, а престъплението в този период - за продължавано (чл. 26 НК). Участието на З. С. в общата престъпна дейност е наказано с 2 години лишаване от свобода условно (чл. 66 НК) за срок от 3 години, както и с 5 000 лева глоба - по чл. 155, ал. 4, т. 2 НК (заради ненавършените 18 г. на К.), във връзка с ал. 1. Ал. И. е наказан по-леко като непълнолетен (чл. 63 НК) - на 1 г. условно за 3 години и обществено порицание. Окръжният съд с решението си от 22.Х. 2014 г. по внохд 272/14 е изменил присъдата след въззивно обжалване чрез защитник на З. С., но не и по отношение на неговата санкция; оправдал го изцяло заедно с Ал. И. за склоняването на К. към проституция, а за свождането на К. към блудствени действия - само по обвинението на С. като съизвършител на престъплението; едновременно с това преквалифицирал правно неговото съучастие с Ал. И., като подбудителство. В подаденото искане по реда на възобновяването запазването на наказателната отговорност е оспорено както от процесуална, така и от материалноправна гледна точка; смята се не само, че инкриминираното поведение е несъставомерно, но и че запазването на отговорността е станало в нарушение на процесуалните изисквания към присъдата и решението; съответен на това е и поисканият изход на делото: оправдаване още в тази инстанция/ ново разглеждане на делото във въззивната. В съдебното заседание на ВКС искането за възобновяване на делото е поддържано, а според прокурора - неоснователно. ВКС намери искането за основателно, макар и не във всичко и не по всички съображения в негова подкрепа. То е основателно не само защото свождането към блудствени действия е посредническа дейност, в която не би могъл да участва като извършител участник в самите действия, техен "потребител" по израза на КОС; той би могъл да бъде съучастник на сводника към блудство, но само като негов подбудител или помагач и затова З. С. правилно е бил оправдан като съизвършител с Ал. И. за свождане към блудствени действия между В. К. и самия С. КОС обаче въобще не си е поставял въпроса дали действията, предмет на свождането, са наистина блудствени по смисъла на НК. Според ВКС престъпното блудство е по определение хетеросексуално-полово действие между лица от различен пол. Определението е дадено в чл. 149, ал. 1 НК, като "действие с цел [деецът] да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на друго лице". Същественото в случая в това определение е липсата на съвкупление в определяното като блудство половото действие. Тъкмо "съвкупление" е общоприетият в теорията и съдебната практика термин за определен полов контакт между мъж и жена; съвкупление не могат да извършат помежду си нито мъж с мъж, нито жена с жена; лицата от един и същи пол могат да извършват помежду си само "действия на полово удовлетворение" (чл. 157 НК), а мъжете помежду си - и "полово сношение" (пак там). Трябва да се отбележи все пак, че разбирането за блудствените действия като единствено хетеросексуални не е безспорно. Аргументът срещу него е обаче липсващото в чл. 149 НК указание за пола на участващите в блудството - както в чл. 157 НК. Този аргумент за ВКС не е достатъчен, а и на буквалното тълкуване би могло да се противопостави систематическото - сочи се примерно мястото специално на чл. 158 НК, който предвижда, че "В случаите на чл. 149 [определящият що е блудство] - 151 и 153 [без чл. 157, определящ пък хомосексуалните действия] деецът не се наказва или наложеното наказание не се изпълнява, ако до привеждането на присъдата в изпълнение последва брак между мъжа и жената" (разреждането, както и поясненията-ВКС). На резултата от буквалното тълкуване на чл. 149 НК е възможно да се противопостави и по-убедителен аргумент: липсата на практически критерий как да бъдат разграничени хомосексуалните блудствени действия от хомосексуалните действия, посочени в чл. 157 НК. Липсващият разграничителен критерий би проличал и по сегашното дело, ако трябваше да бъде окачествено по-точно т. нар. фелацио от С. на К. -термин, използван в обвинителния и в съдебните актове по делото, а от някои участници в него, заместван с популярния жаргонен-"свирка"; е ли е то "действие [с цел] да [се] възбуди или удовлетвори полово желание" по чл. 149 НК, или пък е "действи[е] на полово удовлетворение" по чл. 157 НК? Даже и да се приеме трудно-както се предлага-че първата формулировка отразява полово намерение, а втората-полов резултат, подобно разбиране не предлага никаква яснота около тези толкова строго индивидуални състояния на половите отношения, а още по-малко как да бъдат установени. Накрая, че свождането към хомосексуални действия - били те и блудствени - е нещо различно от свождането към блудствени действия, което има предвид чл. 155, ал. 1 НК, става ясно и от отменената вече ал. 5 на чл. 157 НК, която, до обнародването на промяната в ДВ, бр. 75 от 2006 г., е гласяла точно така: "Който... свожда другиго към хомосексуални действия...". Излиза, с други думи, че осъдените за свождане към хомосексуални блудствени действия са осъдени всъщност за непрестъпно вече поведение, при това независимо дали са основателни (а те не са!) другите възражения в искането за възобновяване на делото, което е подал само единият от осъдените. Ръководен от всичко изложено и съобразно всички приложими разпоредби от или във връзка с глава тридесет и трета от НПК, ВКС-I н. о.