Решение № 2715 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9786/2013 г.

Решение № 2715 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9786/2013 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е подала касационна жалба срещу решението от 21.05.2013 г. по адм. дело № 1404/2013 г. по описа на Административния съд - София град в частта, в която е осъдена да заплати на Стоян Георгиев Митев сумата 4000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от отмененото от съда решение на комисията № 152/20.07.2010 г., ведно със законната лихва, считано от 6.01.2012 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено за разликата над справедливия размер на обезщетението. Стоян Георгиев Митев е подал касационна жалба срещу решението в частта, в която е били отхвърлени предявените от него искове за заплащане на обезщетение: в размер на 15 000 лева - за внезапното и невъзвратимо увреждане на здравословното му състояние вследствие на решението на комисията и в размер на 15 000 лева - за незаконосъобразно публикуване на идентифициращи лицето лични данни ведно със законната лихва. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд като провери правилността на решението в обжалваните части служебно и с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд е установил, че с решение № 152/20.07.2010 г. на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е била обявена принадлежност на Стоян Георгиев Митев към Държавна сигурност. Решението в частта, която се отнасяла до Стоян Митев, било отменено като незаконосъобразно с влязло в сила решение от 28.07.2011 г. по адм. дело № 5962/2010 г. по описа на Административния съд - София град. След отмяната на решението Стоян Георгиев Митев предявил срещу Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия искове, както следва: за заплащане на сумата 15 000 лева, съставляваща обезщетение за вреди, изразяващи се във внезапно и необратимо увреждане на здравословното му състояние, за заплащане на сумата 15 000 лева, съставляваща обезщетение за уронване на престижа му пред колеги и близки, за заплащане на сумата 10 000 лева, съставляваща обезщетение за причинените му душевни страдания, и за заплащане на сумата 15 000 лева, съставляваща обезщетение по чл. 39, ал. 2 от Закона за защита на личните данни за причинените му неимуществени вреди от неправомерно обработване на лични данни. Административният съд приел, че вследствие на издадения от комисията незаконосъобразен административен акт за ищеца настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в силен емоционален стрес, дискомфорт и унижение, душевни страдания от промяната в отношението на колеги, близки и приятели и уронване на достойнството му. Според мотивите на съда, общият размер на обезщетението, което следвало да се присъди за обезщетяване на тези вреди възлизал общо на 4000 лева, от които 1500 лева за причинените на ищеца душевни страдания и 2500 лева за уронване на престижа и достойнството му. Съдът уважил исковете в посочения размер, а в останалата част ги отхвърлил като неоснователни. Съдът отхвърлил като недоказан иска на Стоян Митев за присъждане на обезщетение в размер на 15 000 лева за неимуществени вреди, изразяващи се във влошаване на здравословното му състояние, като изложил мотиви, че не е установена пряка и непосредствена връзка между кардиологичното му заболяване и отменения административен акт. Отхвърлен бил и иска по чл. 39, ал. 2 от Закона за защита на личните данни за заплащане на обезщетение в размер на 15 000 лева.. Първоинстанционният съд посочил, че от страна на комисията не са били извършени незаконни действия във връзка с обработването и съхраняването на личните данни на ищеца и публикуването в Интернет на решението, което се отнасяло до него. Като администратор на лични данни Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия имала право да обработва личните данни на физическите лица, на основание чл. 4, ал. 1, т. 6 от Закона за защита на личните данни, при спазване на изискванията на чл. 2, ал. 2 от същия закон. Действията на административния орган били съобразени с правните норми - данните били обработени добросъвестно и за целите, предвидени в закона. Същевременно не били доказани неимуществени вреди, настъпили за ищеца от обработването и съхраняването на личните му данни. Касационната инстанция намира, че решението е правилно в частта, в която на Стоян Георгиев Митев е присъдено обезщетение в размер на 4000 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в силен емоционален стрес и дискомфорт и унижение, душевни страдания от настъпилата промяна в отношението на колеги, близки и приятели и уронване на достойнството му. Съдът е установил наличието на елементите от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и е присъдил обезщетение по справедливост. Във философията на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е заложена негативна обществена оценка на българските граждани, които са били сътрудници на Държавна сигурност или на разузнавателните служби на Българската народна армия. Поради това огласяването на принадлежност към Държавна сигурност или разузнавателните служби на Българската народна армия, основано на отменено като незаконосъобразно административно решение, носи емоционален дискомфорт на засегнатото лице, накърнява доброто му име, честта и достойнството му. Както е записано в чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България, правото на всеки да търси, получава и разпространява информация не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани. В жалбата на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия се прави оплакване за завишен размер на обезщетението. Според касационният жалбоподател, при присъждане на обезщетението не било взето предвид, че съдебното решение, с което е било отменено решението на комисията, всъщност не отрича принадлежността на Стоян Митев към Държавна сигурност. Оплакването е несъстоятелно, тъй като определянето на обезщетение при условията на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди не зависи от порока, който е станал причина за отмяната на причинилия вредите административния акт. В конкретния случай присъденият размер на обезщетението е обоснован, а и дори може и да е по-висок с оглед характера на вредите, широката публичност при разгласяването, продължителността на периода, през който са понасяни вреди, последвалата отрицателна реакция в социалния кръг на ищеца. Касационната инстанция намира за неоснователна и касационната жалба, подадена от Стоян Митев. По отношение на претенцията за обезщетение в размер на 15 000 лева за незаконосъобразно публикуване на идентифициращи лицето лични данни първоинстанционният съд е пропуснал да съобрази, че производството по чл. 39, ал. 2 от Закона за защита на личните данни е специално и не би могло да бъде съединено с производството по чл. 10 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съгласно чл. 39 от Закона за защита на личните данни, всяко физическо лице може да обжалва действия и актове на администратора по съдебен ред пред съответния административен съд или пред Върховния административен съд при нарушаване на правата му по този закон. В това производство физическото лице може да иска обезщетение за претърпените от него вреди вследствие на неправомерно обработване на лични данни от страна на администратора. Анализът на разпоредбата на чл. 39 от Закона за защита на личните данни води до извода, че искането за обезщетение е допустимо само ако е предявено с жалба срещу действия или актове на администратора на лични данни. Освен това, в разглеждания случай, както е отбелязъл и първоинстанционният съд, не е осъществено неправомерно обработване на лични данни. Като последица от издадения от комисията административен акт е огласена свързана с ищеца информация, която не е следвало да бъде публично достъпна, при положение, че комисията не е имала право да извършва проверка за принадлежност на ищеца към Държавна сигурност или разузнавателните служби на Българската народна армия. Решението е правилно в частта, в която е била отхвърлен предявения от Стоян Митев иск за заплащане на обезщетение в размер на 15 000 лева за внезапното и невъзвратимо увреждане на здравословното му състояние вследствие на решението на комисията. Съдът не би могъл да направи заключение, че здравословното състояние на ищеца е било увредено като пряк и непосредствен резултат от решението на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. За подобна преценка са нужни специални знания, каквито съдът не притежава. Ищецът, който носи доказателствената тежест за установяването на обстоятелствата, свързани с предявения от него иск, не е поискал назначаването на медицинска експертиза, поради което твърденията му са останали недоказани. С оглед направените констатации решението следва да се обезсили в частта, в която е отхвърлен иска на Стоян Георгиев Митев срещу Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за заплащане на обезщетение в размер на 15 000 лева за незаконосъобразно публикуване на идентифициращи лицето лични данни, ведно със законната лихва, и да се прекрати съдебното производство. В останалата част решението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и 3 АПК Върховният административен съд