Решение № 4507 от 11.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7345/2016 г.

Решение № 4507 от 11.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7345/2016 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Ч. С." ЕООД със седалище в с. Т. против решение № 1998 от 23.03.2016 г. по адм. дело № 9938/2015 г. на Административен съд, С. град. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране в частта му по раздел IV, т. 5 и 6. Правят се доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неспазване на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна - "Електроенергиен системен оператор" ЕАД /ЕСО/ не взема отношение. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че съдът обосновано е направил извод за законосъобразност на определената цена за достъп. Увеличението й е икономически обосновано и с него е постигнат равнопоставен достъп за всички ползватели на преносната мрежа. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от "Ч. С." ЕООД против решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране в частта му по раздел IV, т. 5 и 6. С него е определена за производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителната мрежи цена за достъп до електропреносната мрежа в размер на 7.14 лв/МВч при ценообразуващи елементи: Необходими годишни приходи - 20307 хил. лв. и Количества електрическа енергия - 2844880 МВч. Възраженията са за наличие на отменителни основания по чл. 146, т. 2-5 АПК. На първо място се твърди цялостна липса на фактически основания за определяне на цената, които са квалифицирани от жалбоподателя, като неспазване на изискуемата по АПК форма. Втората група възражения са за нарушения на административно-производствените правила, изразяващи се в липса на разграничаване между двата вида производители на енергия от възобновяеми източници. Такова е задължително, доколкото различната специфика на производството води до формиране на различни разходи в преносната система. Счита, че разходите, породени от необходимостта да се балансира променящата се генерация от соларни и вятърни паркове се преодолява чрез включването в балансираща група по чл. 24 ПТЕЕ. В тези правила са уредени въпросите с отговорността за балансирането, което прави последното неотносимо към цените за достъп и пренос. П. се на нарушение на принципа на чл. 31, т. 2 ЗЕ за възстановяване на обосновани разходи от дейността, тъй като включените такива са извън едногодишния период, определен в нормата на чл. 27 НРЦЕЕ. Следващата основна група възражения са за нарушаване на принципите, въведени в чл. 31, т. 1 ЗЕ цените да са недискриминационни, да са основани на обективни критерии и да са определени по прозрачен начин. Те са доразвити под формата на доводи за неправилно прилагане на материалния закон включващи и такива за нарушаване на принципите за съразмерност; последователност и предвидимост. Последната група доводи касаят противоречие на административния акт със специалните разпоредби на европейското и националното законодателство за насърчаване на производството на ел. енергия от възобновяеми източници, както и за неспазване на пределните цени за достъп. Въз основа на представената административна преписка, съдът е установил, че производството по определяне на цени е започнато въз основа на заявление за утвърждаване на цени на електрическата енергия, подадено от ЕСО на 31.03.2015 г. В него е изчислена за предстоящия регулаторен период от 1.07.2015 г. до 30.06.2016 г. цена за достъп на производители от слънчева или вятърна енергия, която се изкупува по преференциални цени в размер на 5.59 лв/МВч. Към заявлението е приложено самостоятелно предложение за утвърждаване на посочената цена за достъп. Тя се основава не осигурени допълнителни резервни мощности, балансиращи променливата генерация от соларните и вятърни паркове, които по изброените причини са останали некомпенсирани в периода 2012-2014 г. Компенсация не е постигната и с предходното решение Ц-6 от 13.03.2014 г. В предложението са посочени и изходните условия, съставляващи база за определяне на процесната цена на достъп: разходите за осигуряване на допълнителния резерв, формирани на база средночасова разполагаемост 170 МВт, остойностени по цена от 10 лв/МВч.; очакваното значително намаление на приходите от реактивна енергия, свързано с изменението на чл. 7 от приложимата наредба, поради ограничаване на използването на реактивна енергия от разпределителните дружества и крайните клиенти и неизплатените задължения на клиентите към ЕСО към 31.01.2014 година за реактивна енергия. Посочена е норма на възвращаемост, вече утвърдена с предходното решение Ц-6/2014 г., като са определени и прогнозните количества енергия от ФЕЦ и ВяЕЦ за регулаторния период. Всички ценообразуващи елементи са представени в табличен вид със съпоставка с предходния регулаторен период. Преди изготвяне на доклада от назначената работна група, ЕСО е внесъл допълнение от 22.05.2015 г. В него към ценообразуващите елементи по таблицата от предложението му от 31.03.2015 г. е включил още изчислен некомпенсиран разход за осигуряване на допълнителен резерв за първично и вторично регулиране, свързан с производството на енергия от ФЕЦ и ВяЕЦ. Предложил е също така изменение при поетапно компенсиране на разходите, начиная от 1.07.2015 г. На тази нова база вече е формирал и нова цена на достъп, възлизаща на 11.60 лева. Съдът е установил от писмените доказателства изпълнението на нормативните изисквания във връзка с подготовката и общественото обсъждане на решението, кворума на заседанието, на което е прието и мнозинството. В тази връзка е съобразил, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на материалната и времевата му компетентност в писмена форма и при излагане на фактическите и правни основания. Приел е, че разпоредбата на чл. 27 от наредбата за регулиране на цената за достъп до електропреносната мрежа има специален характер по отношение на общите правила за утвърждаване, определяне и изменение на цени по глава четвърта от нея. Поради това цената за достъп може да включва различни компоненти в зависимост от структурата на разходите при изпълнение на условието по чл. 31, т. 2 ЗЕ - да възстановява икономически обоснованите разходи за дейността на енергийното предприятие. На тази база е счел за законосъобразно извършеното компенсиране на направените разходи за допълнителна разполагаемост за периода от юли на 2012 до април на 2015 г. Съдът се е обосновал още с разпоредбите във връзка с договорите за достъп, уредени в Правилата за търговия с електрическа енергия и Правилата за управление на електроенергийната система. Използването на преносната мрежа е не само за пренос на ел. енергия, но и за предоставяне на допълнителни услуги и получаване на системни услуги. Съобразил е съдържанието на системните услуги, легално дефинирано в нормата на т. 53а от ДР на ЗЕ и е отчел спецификата при предоставяне на такива от страна на ЕСО на ФЕЦ и ВяЕЦ, силно зависими от променливите метеорологични условия. В съдебния акт са анализирани доводите по жалбата за неравнопоставеност между отделните производители на ел. енергия. В тази връзка е посочено, че в областта на енергетиката равнопоставеност означава не еднакви цени за достъп за всички производители, а равни възможности за участие на енергийния пазар и то по начин, който да не води до неоснователно обременяване на една категория предприятия за сметка на друга. Необходимостта ЕСО да извърши допълнителни разходи, обусловени от спецификата на производство от процесните централи обективно обуславя определянето на по-висока цена за достъп, платима от тях. Съдът е счел за неоснователни и възраженията за противоречие на акта с целта на закона. Изцяло е разграничил правото на производителите на енергия от възобновяеми източници на преференциално изкупуване на произведената от тях ел. енергия при спазване правилата на ЗЕВИ от правото им да използват преносната мрежа, уредено в ЗЕ и то по начин, по който да се оптимизират разходите и ефективно да се ползват енергийните ресурси. По всички така изложени съображения е приел обжалваната част на акта на регулаторния орган за законосъобразна и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна. Решението е правилно. В касационната жалба се твърдят на първо място допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в липса на мотиви за формираната от съда воля, липса на обсъждане на направените от жалбоподателя възражения и обсъждане на обстоятелства от административното производство, които не са предмет на оспорване. Възражението е неоснователно. В мотивите на решението, съдът е извършил контрол за законосъобразност на оспорената част от решението на КЕВР с оглед всички отменителни основания, уредени в нормата на чл. 146 АПК и е изложил съображенията си защо не установява наличие на нито едно от тях. Именно в тази връзка са изследвани въпроси, които не са били повдигнати от жалбоподателя. Неоснователно се твърди липса на мотиви, като резултат от факта, че в решението съдът е извършил двукратно препратка към линкове. В първия случай препратката е към интернет страницата на Министерство на енергетиката за потвърждение, че при извършена служебна проверка от съда е установена липса на приета Наредба за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от ВИ, очакването на която е част от мотивите на друг акт на КЕВР. Втората препратка към интервю на европейския комисар по конкуренцията е само за потвърждение на направения от съда самостоятелен правно обоснован извод, че преференциалните цени по отношение на производителите на ел. енергия от ВИ са отделени от задълженията на тези производители. Интервюто, нито има качеството на доказателства в настоящия процес, нито е разглеждано от съда в този аспект. Втората група касационни възражения са за неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че жалбоподателят не е присъединен към мрежата на ЕСО, поради което не получава услуга от него и не дължи заплащането на такава. Възражението е неоснователно. Осигуряването на достъп до електропреносната мрежа е различно правоотношение, възникнало между различни субекти и имащо за предмет предоставяне на мрежови услуги. Задължението за заплащането им, базата върху която се начислява и редът са уредени в нормата на чл. 29 ПТЕЕ. А самото понятие "мрежови услуги" е легално дефинирано в § 1, т. 6 ПТЕЕ, като достъп до електропреносната мрежа, пренос на ел. енергия през нея, както и достъп до електроразпределителните мрежи и пренос на ел. енергия през тях. Съпоставката на ал. 2 и ал. 3 от чл. 29 ПТЕЕ показва, че производителите дължат цени за достъп и за пренос до електропреносната мрежа и за други мрежови услуги, независимо дали са присъединени към нея или са присъединени само към електроразпределителната мрежа. Това прави необосновани твърденията, че жалбоподателят ще плаща два пъти цена за една и съща услуга. И в касационната, както и в първоинстанционната жалба, производителят поддържа тезата, че не е допустимо по използвания от комисията начин да се компенсират разходи, извършени през периоди, предшестващи едногодишния ценови период. Тя е неоснователна. Наистина в случая дължимата цена за достъп е определена не само въз основа на данните за предходния 12-месечен отчетен период, наречен базисна година, но в него са включени и разходи за компенсиране, направени от ЕСО за осигуряване на допълнителни резервни мощности за балансиране на променящата се генерация енергия, произвеждана от вятърни и соларни паркове и то за периода 2012-2015 г. Това обаче не противоречи на правилата на НРЦЕЕ, действали към момента на издаване на решението. Нормата на чл. 27 е част от раздел трети от наредбата, уреждащ правоотношенията във връзка с регулирането на цените. Първата и третата алинея от нея показват базата данни, която подлежи на оценка и анализ при утвърждаването им от регулаторния орган, като ал. 1 има за предмет прогнозните приходи и прогнозното количество ел. енергия, а ал. 3 - пределната стойност на разходите за закупуване на студен резерв и допълнителни услуги. В същото време ал. 4 сочи компонентите, които се включват в цената за достъп в неизчерпателен вид, тъй като позволява включване, освен на цената за мощност/разполагаемост и цената за енергия и други елементи, функционално свързани със структурата на разходите. Именно, като разход ЕСО е посочил пред комисията финансовите средства за осигуряване на допълнителен резерв за първично и вторично регулиране, свързан с производството на ел. енергия, произведена от вятърни централи и фотоволтаици. Понятията са легално дефинирани в § 1, т. 13 и т. 45 от допълнителната разпоредба на ПУЕС. Първичното регулиране е автоматична децентрализирана функция на турбинените регулатори на синхронизираните към електроенергийната система производствени агрегати, която поддържа баланса между производството и потреблението, като променя изходящата мощност на генераторите в зависимост от отклоненията на честотата. А вторичното е централизирано автоматично управление на генераторни блокове в контролна зона и/или блок, базирано на използване на резерва за вторично регулиране за изпълнение на формулираните две цели. Както в административното, така и в съдебното производство ЕСО обосновава направените за това разходи с обективната необходимост от закупуване на допълнителни резервни мощности, чрез които да се балансира променливата генерация на соларни и вятърни паркове. То е обусловено от случайното изменение на параметрите на първичните енергийни източници, които тези производители използват - слънце и вятър, предизвикващи големи отклонения в отдаваната от тях мощност. Това не е характерно за други производители на енергия от възобновяеми източници, поради което по отношение на тях не се твърдят от оператора направени допълнителни разходи. Определените от регулатора цени трябва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността на енергийните предприятия, включително разходите за управление на енергийните обекти и за поддържане на резервни и регулиращи мощности, необходими за надеждно снабдяване на клиентите. От представените от ЕСО разчети пред регулаторния орган е било установено, че определената цена за достъп с предходното решение Ц-6/2014 г. не е довела до пълното компенсиране на разходи, направени след септември на 2012 г. в резултат на ЗИДЗЕ, обн. ДВ, бр. 54/2012 г. в сила от 17.07.2012 г. От съдържанието му се установява, че още при неговото издаване е изследван въпросът с останалите невъзстановени разходи, извършени от ЕСО за балансиране на енергийната система при промените в нея, предизвикани от ФЕЦ и ВяЕЦ и са предприети частични мерки за компенсирането им, които обаче не са довели до пълното възстановяване за предходния период. Поради тази причина ЕСО ги е посочил отново в разчетите си за предходния регулаторен период, като едновременно с това е предложил мерки за възстановяването им за следващите два регулаторни периода. Регулаторният орган е съобразил тежестта на задължението и упражнявайки правомощията си е направил корекция, като е е приел за обосновано компенсирането на разходите не за два, а за три последващи регулаторни периода. Ето защо с оспореното решение, което е за следващ регулаторен период, невъзстановеният размер също е взет предвид при определяне на цената и с това не е допуснато твърдяното от жалбоподателя нарушение на материалния закон. Законосъобразността на административния акт в оспорената му част вече е потвърдена в съдебната практика - решение № 1271 от 31.01.2017 г. по адм. дело № 4927/2016 г.; решение № 2779 от 7.03.2017 г. по адм. дело № 5101/2016 г.; решение № 2790 от 8.03.3016 г. по адм. дело № 7649/2016 г. и други на Върховния административен съд, четвърто отделение. Като нарушение на административно-производствените правила дружеството сочи несъбирането на достатъчна информация от комисията при постановяване на решението. Възражението е неоснователно на първо място, поради факта, че самият регулаторен орган е преценил, че информацията, с която разполага и до която има достъп е достатъчна да обоснове разчетите и данните, съдържащи се в предложенията на оператора. Отделно от това една част от информацията е публично достъпна, като подлежаща на публикуване; друга част е достъпна и е на разположение на комисията по силата на изпълнение на задълженията на ЕСО, като лицензиант - чл. 52 от Наредба № 3/2013 г.; трета част се извлича от съответните отчети и данни, предоставени от останалите лицензианти - НЕК, електроразпределителни и електроснабдителни дружества, доколкото с решение Ц-27 се регулират цени и на други участници в процеса. На трето място ако жалбоподателят е смятал, че някои от предоставените от ЕСО данни не съответстват на действителното положение, е имал процесуалната възможност да поиска извършване на проверка чрез съдебно-икономическа експертиза. Недоказано е останало и твърдението му за различното въздействие, което оказват двата типа адресати на оспорената част от решението - вятърни централи и фотоволтаични централи върху преносната система, изискващо различно третиране. Последното възражение е срещу размера на присъденото юрисконсултско възнаграждение. На първо място се твърди неправилно позоваване от страна на първоинстанционния съд на разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като административният спор не попада в нейния обхват. Възражението е неоснователно, тъй като при липсата на правна норма, определяща размера на минималните възнаграждения по Закона за енергетиката (новата ал. 3 на чл. 8 е създадена след постановяване на решението), съдът е приложил най-близката по смисъл норма. С това е спазил правилото на чл. 127, ал. 2 АПК. На второ място се възразява срещу размера на определеното възнаграждение, преценен, като несъответствен на сложността на делото. Единствената обосновка в тази връзка е, че могат да се заведат много на брой дела, които са идентични по характера си. То също е неоснователно, доколкото всеки случай е конкретен. По тези съображения касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и направените искания от процесуалния представител на ответната страна, жалбоподателят ще следва да заплати 100 лева - юрисконсултско възнаграждение - чл. 24 от Наредба за плащането на правната помощ във връзка с чл. 37 ЗПП и чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение