Решение № 3484 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13157/2020 г.

Решение № 3484 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13157/2020 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на А. Сиромахова от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Михайлова, против решение № 4153 от 24.07.2020 г., постановено по адм. д. № 13365/2018 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на А. Сиромахова и [фирма] срещу решение № 544 от 26.07.2018 г. на СОС, с което е одобрен план за регулация и застрояване на м. ж. к "Дружба II част", район Искър при граници: [улица], ул. "Обиколна, [улица]и [улица]в частта относно ПИ идентификатор № 68134.1505.1581, попадащ в УПИ № І – 1581, кв. 14 а по плана на [населено място]. С решението А. Сиромахова и [фирма] са осъдени да заплатят разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, на процесуалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че e неправилен извода на съда за законосъобразност на решение на СОС в оспорената му част. Напротив твърди незаконосъобразност на същото на първо място поради противоречие на процедираното изменение на ПУП в противоречие с ОУП. Посочва, че имота на жалбоподателката по ОУП попада в зона "Жк", а именно за комплексно жилищно строителство, съответно допустимата височина на предвиденото застрояване е до 26 м. и Кинт 3, а с оспореното решение на СОС за имота е предвидено средно застрояване с височина до 15 м., при което не може да се достигне максимално допустимият коефициент за интензивност за застрояване на имота. В тази връзка твърди, че оспореното решение на СОС в частта, предмет на производството е в противоречие с ОУП и е нецелесъобразно, което е потвърдено от приетата и неоспорена по делото СТЕ. Твърди и че е допуснато нарушение на чл. 108, ал. 5 ЗУТ при издаване на решението на СОС. Посочва, че достигайки о обратен извод съставът на АССГ е приложил неправилно закона и е постановил оспореното съдебно решение в противоречие с него. Иска оспореното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя решението на СОС в оспорената му част. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът [фирма] с писмено становище, чрез процесуалния си представител адв. Банчева, изразява становище за основателност на касационната жалба. Ответникът Столичен общински съвет, чрез процесуалния му представител юрк. Петрова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение съдът е приел, че обжалваното решение на СОС е издадено от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, в предписаната от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административно процесуалните правила. Приел е наличие на фактически и правни основания за издаване на решението на СОС, съдържащи се в административната преписка по издаването му, както и наличие на правно основание за изменение на действащия ПУП при условията на чл. 134, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като предходния план е приет 1986 г. и не съответства на ОУП на София от 2009 г., както и при наличието на одобряване на кадастрална карта в урегулираната територия Достигнал е до извод, че решението на СОС в оспорената му част е в съответствие с материалния закон, тъй като е в съответствие с разпоредбата на чл. 22, ал. 6 от ЗУТ досежно възможността за застрояване на имотите и минималните изискуеми размери на озеленени площи за [жк], че имотът попада по ОУП в зона "Жилищна зона с преобладаващо комплексно застрояване", в която е допустимо изграждането на жилищно строителство при допустими максимални параметри на застрояване плътност на застрояване (Пзастр.) – 40 %, коефициент на интензивност на застрояване (Кинт) – 3, минимално озеленена площ – 40 % и максимална кота корниз 26 м. Приел е в тази връзка, че тъй като с ПУП се конкретизират устройството и застрояването на територията и доколкото предвиденото застрояване е в рамките на максимално допустимата за зоната височина, не е налице нарушение на чл. 103, ал. 4 ЗУТ. Поради това е достигнал до извод, че процесният ПУП – ПРЗ в частта, която се отнася до ПИ идентификатор № 68134.1505.1581, не противоречи на ОУП, тъй като след като с ПУП са постигнати устройствените показатели за зона "Жк", обстоятелството, че предвидената застройка в имота е с по – ниска стойност – 15 м. от максимално допустимата 26 м. не прави проекта незаконосъобразен и не нарушава предвижданията на ОУП. Посочил е, че противоречие с параметрите на устройствената зона би имало, ако същите са завишени, което в случая не е налице. Посочил е и че между УПИ I – 1581 и УПИ II – 46. 48, кв. 14 а е предвидено свързано застрояване, поради което в изпълнение на изискването на чл. 21, ал. 2 ЗУТ за покриване на калканните стени на двете сгради, а и за УПИ II – 46. 48 е било предвидено застрояване с височина до 15 м. и при липса на данни планът в тази му част да е бил отменен, съдът е достигнал до извод за УПИ I – 1581 не може да се допусне по – високо застрояване, тъй като ще се наруши чл. 21, ал. 2 ЗУТ. Приел е и че планът е законосъобразен в частта, в която площ от 180 кв. м. попада в улична регулация, като е посочил, че това не нарушава правото на собственост, тъй като планът няма вещно правен ефект и само въз основа на влезнал в сила план и процедирано отчуждаване по съответните правила и обезщетяване, ще бъде отнета тази част, което обаче няма да наруши правото на собственост. Посочил е и че при издаване на оспореното решение на СОС в оспорената му част не е допуснато нарушение на чл. 108, ал. 5 ЗУТ, тъй като в съответствие с ОУП е предвидено имотът да бъде отреден за жилищно застрояване със средно по характер такова, поради което не може да се приеме, че процедираното е икономически нецелесъобразно. Посочил е, че преценката за целесъобразност и икономичност следва да се осъществява не само спрямо конкретен имот, а спрямо цялата територия на комплекса с оглед недопускане на презастрояване, като в тази връзка е приел, че е постигнат баланс между частния и обществения интерес. По изложените съображения е достигнал до извод за законосъобразност на решение № 544 от 26.07.2018 г. на СОС в оспорената му част и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Законосъобразен е изводът на съда, че оспореното решение на СОС е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и без допуснати нарушения на административно производствените правила. Правилно в оспореното съдебно решение е прието и че обжалвания административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства в т. ч. и от заключенията на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, по несъмнен начин е установено, че по действащия план от 1986 г. процесните имоти, попадат в УПИ за комплексно жилищно строителство и озеленяване, а именно в рамките на ж. к. "Дружба II". По действащия ОУП от 2009 г. ПИ с идентификатор № 68134.1505.1581 на жалбоподателите пред първата инстанция попада в зона "Жк" – жилищна зона с преобладаващо комплексно застрояване със следните градоустройствени параметри: Пзастр. - 40 %, Кинт – 3, минимална озеленена площ – 40 %, височина на застрояването 26 м. до кота корниз. По оспореното решение на СОС за имота на жалбоподателите пред първата инстанция, установено от СТЕ, са приети устройствени показатели Пзастр. 40 %, Кинт – 3, мин. озеленяване – 40% и височина до 15 м. на предвидената сграда до кота корниз, отговаряща на средно застрояване по смисъла на ЗУТ. Правилно в оспореното решение е прието, че така определеното средно застрояване за имота на жалбоподателите в зона "Жк", която допуска високо застрояване до 26 м., не е в противоречие със закона и с ОУП. Както беше посочено по – горе зона "Жк" е жилищна зона с преобладаващо комплексно застрояване. Като ключовата дума е преобладаващо. Т. е. законодателят не е заложил в зона "Жк" да бъде предвидено само и единствено високо застрояване. Напротив в тази зона преобладаващо може да бъде предвидено високо застрояване, но е допустимо предвиждането и на средно и ниско застрояване с оглед осъществяването на баланса в територията, както и правилно е посочил съдът. Правилно е приел и че по ОУП се задават общите устройствени предвиждания в територията, които се конкретизират с ПУП, като в конкретния случай е при конкретизирането за спазени както изискванията на ОУП, така и на закона. Законосъобразен е и извода на съда, че противоречие с параметрите на устройствената зона би имало, ако същите са завишени, но не и когато същите са под максимално допустимите. В съответствие и със законовите изисквания е и извода на съда, че тъй като между УПИ I – 1581 на жалбоподателите и съседния УПИ II – 46. 48, кв. 14 а (също със застрояване с височина до 15 м.), е предвидено свързано застрояване, то в изпълнение на изискването на чл. 21, ал. 2 ЗУТ за покриване на калканните стени на сградите, не може да се допусне по – високо застрояване за имота на жалбоподателите, тъй като ще се наруши чл. 21, ал. 2 ЗУТ. Правилен е и извода на съда за липса на допуснато нарушение на чл. 108, ал. 5 ЗУТ по изложените подробни съображения в съдебното решение на АССГ, които настоящият състав споделя напълно и не счита за необходимо да преповтаря. По изложеното съображение оспореното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация Столичен общински съвет като основателно следва да бъде уважено в размер от 100 лв. съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,