Решение № 9575 от 27.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5906/2022 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на и.д. председателя на Български институт по метрология (БИМ) чрез адв. Станев против решение 2731 от 21.04.2022г. по адм. дело 11851/2021г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена по жалба на М. Найденов заповед 2/01.10.2021г. на председателя на БИМ. С молба, подадена до Върховния административен съд на 28.09.2022г. от и.д. председателя на Български институт по метрология, изрично е заявено, че на осн. чл. 156 АПК, в качеството си на административен орган оттегля изцяло административен акт- заповед 2/01.10.2021г., с която връща служителя Найденов от длъжност началник на отдел на длъжност главен експерт в отдел Правно административни дейности и човешки ресурси, дирекция Обща администрация на М. Найденов. В молбата е направено искане до съда производството пред ВАС да бъде прекратено. Не се възразява срещу присъждане на разноски в полза на касационния жалбоподател, направени за две съдебни инстанции. С молба, подадена до ВАС на 29.09.2022г. ответникът по касация заявява, че е запознат с молбата на и.д. председателя на Български институт по метрология за оттегляне на оспорения от Найденов административен акт- заповед 2/01.10.2021г., издадена от председателя на Български институт по метрология, и е напълно съгласен с оттеглянето на акта. Моли да се обезсили решението по адм.д. 11851/2021г. на АССГ, и да се прекрати производството по касационната жалба на и.д. председателя на БИМ пред ВАС. Претендира разноски за две съдебни инстанции, съгласно приложен списък. Върховният административен съд, състав на пето отделение, приема че обжалваното решение е постановено при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 2 АПК, за наличието на което съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът следи служебно. Съгласно чл. 156, ал. 1 АПК, при всяко положение на делото със съгласието на останалите ответници и на заинтересованите страни, за които оспореният акт е благоприятен административният орган може да оттегли изцяло или частично оспорения акт или да издаде акта, чието издаване е отказал, като според ал. 2 на чл. 156 АПК за оттегляне на акта след първото по делото заседание е необходимо съгласие и от оспорващия. В конкретния случай материалноправните предпоставки за упражняване на това процесуално право на административния орган са налице. Същият е страна в образувано съдебно производство по оспорване на този акт, изразено е писмено съгласие от ответната страна в това производство- субект, за който оттегленият акт е създал неблагоприятни правни последици. Съгласно чл. 221, ал. 4 АПК когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Първоинстанционният съд се е произнесъл по съществото на спора със съдебен акт, но в съдебно производство, което е лишено от предмет, поради което настоящата инстанция като взе предвид разпоредбата на чл. 221, ал. 4 АПК следва да обезсили като недопустимо решението на Административен съд София-град и да остави без разглеждане жалбата, а производството по делото да се прекрати. С оглед изхода на спора и заявената претенция за разноски, на основание чл. 143, ал. 2 от АПК, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 1400 лева разноски за две съдебни инстанции, от които 700 лева заплатена сума по договор за правна защита и съдействие от 14.02.2022г. и 700 лева заплатена сума по договор за правна защита и съдействие от 13.06.2022г., с адвокат Б. Коцева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 4 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение