Решение № 7343 от 17.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13696/2015 г.

Решение № 7343 от 17.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13696/2015 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на П. П. З. против решение от 28.10.2015 г. по адм. д. № 2250/2015 г. по описа на Административен съд - Варна. Иска отмяна на решението с оплаквания за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материална незаконосъобразност. Счита, че АС-Варна неправилно е приел, че жалбата е просрочена, тъй като същата е подадена на 08.07.2015 г. по пощата с известие за доставяне, в законоустановения четиринадесет дневен срок, изтичащ на 10.07.2015 г. навежда доводи за нищожност на оспорения акт, с който е приложена принудителна административна мярка "принудително преместване на ППС", като издаден от некомпетентен орган. Със заповед № 4743/30.12.2013 г. кметът на общината е определил Общинско предприятие "Общински паркинги и синя зона-Варна" за служба за контрол по чл. 168, ал. 1 от ЗДвП, а впоследствие със заповед № 05/11.01.2014 г. управителя на общинското предприятие е посочил конкретни служители, които принудително да преместват ППС, което е в нарушение на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП, § 1 и § 2 от ДР на ЗДвП и чл. 53 от ЗОС. Функции и правомощия за прилагане на ПАМ по ЗДвП могат да се делегират само на длъжностни лица от служби за контрол, каквото не е общинското предприятие. Общинското предприятие не е нито юридическо лице, нито административен орган. Навежда оплакване, че съдът неправилно е конституирал Общинското предприятие, а не община Варна, защото ОП няма правосубектност. Навежда доводи, че съдът не е обсъдил представени по делото доказателства, а именно: решение № 576-9/26.07.2012 г. на Общински съвет Варна за създаване на общинско предприятие "Общински паркинги и синя зона" Варна, с предмет на дейност ограничена до паркингите и зоните за платено паркиране. Затова навежда оплакване, че дори да се приеме, че общинското предприятие е административен орган, а назначените от управителя лица са длъжностни лица, видно от решението на ОбС те не разполагат с компетентност да налагат ПАМ на места и зони извън паркинги и зони за платено паркиране. Цитира Решение № 7259 по адм. д. № 127/2015 г. по описа на ВАС, VII отд. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с обявяване на заповедта за прилагане на ПАМ за нищожна. Претендира разноски за двете съдебни инстанции по представен списък.

Ответната страна инспектор при ОП "Общински паркинги и синя зона", гр. Варна, чрез процесуален представител юрисконсулт Мариела Вълнаева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Принудителната административна мярка "Преместване на ППС" е наложена от длъжностно лице, определено от собственика на пътя кмета на Община Варна със заповед № 1220/24.03.2015 г. Претендира юрисконсулско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решение № 2224/28.10.2015 г. по адм. д. № 2250/2015 г. по описа на АС - Варна е отхвърлена жалбата на Пламена Зафирова от гр. Варна против административен акт № 6805/26.06.2015 г. на инспектор в Общинско предприятие "Общински паркинги и синя зона" при Община Варна, с който е приложена принудителна административна мярка "преместване на пътно превозно средство л. а. "Ауди" . Доводът, който е наведен пред първоинстанционния съд е за нищожност на административния акт поради липса на компетентност.

За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел следното:

1. издателят на акта е инспектор в ОП "Общински паркинги и синя зона" при Община Варна, като със заповед № 1220/24.03.2015 г. на кмета на общината на конкретни служители от ОП" Общински паркинги и синя зона" са възложени функции и правомощия по чл. 62, т. 3, чл. 94, ал. 3 и 4, чл. 98, чл. 167, ал. 2, т. 1,2,3, чл. 168, ал. 1, чл. 171, т. 5 от ЗДвП и § 1а и § 2 от ДР на ЗДвП и чл. 33, ал. 1 от Наредбата за организация на движението на територията на община Варна. Затова съдът приема, че е спазен чл. 168, ал. 1 от ЗДвП.

2.мястото, където се е намирал автомобилът е улица, публична общинска собственост по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОС, в чертите на града,

3. на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА общинският съвет е приел с решение от 6.02.2008 г. Наредба за принудителното преместване на ППС с техническо средство "паяк", изм. с решение от 28-29.04.2014 г., като с чл. 5 е възложено на кмета на определи с изрична заповед длъжностни лица от "администрацията на общината", които да преместват или да нареждат преместване на ППС без знанието на неговия собственик при наличието на обстоятелства посочени в чл. 4 от Наредбата.

4.съгласно чл. 33, ал. 4 от Наредбата за организация на движението на територията на община Варна оперативната дейност по принудително преместване на ППС на територията на община Върна се осъществява и организира от Общинско предприятие " Общински паркинги и синя зона".

Въз основа на тези факти съдът е приел, че са възложени функции и правомощия за налагане на ПАМ при условията на чл. 171, т. 5 от ЗДвП и чл. 33, ал. 1 от Наредба за организацията на движението на територията на Община Варна, автомобилът е бил паркиран в чертите на гр. Варна, репатриран е по нареждане на длъжностно лице - инспектор "Репатриране на МПС" по смисъла на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП, поради което административният акт № 6805 от 26.06.2015 г. за прилагане на ПАМ "преместване на ППС" е издаден от компетентен административен орган.

Решението е правилно.

Пред съда е оспорен индивидуален административен акт, с който е приложена принудителна административна мярка с правно основание чл. 171, ал. 1, т. 5 б. "б" ЗДвП принудително преместване на пътно превозно средство.

Принудителните административни мерки са акт на държавна принуда, поради което се прилагат с индивидуален административен акт, а съгласно чл. 23 от ЗАНН случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ. Съгласно чл. 146, т. 1 от АПК основание за оспорване на нищожност на индивидуален административен акт е липсата на компетентност на административния орган. С първоначалната жалба пред съда, подадена след 14-дневния срок по чл. 147 от АПК, единственото наведено оплакване е за липсата на компетентност на издателя на административния акт Магдалина С. Христова на длъжност инспектор в Общинско предприятие " Общински паркинги и синя зона", наложила на основание чл. 168, ал. 1 и чл. 171, ал. 1, т. "б" от ЗДвП и чл. 101, ал. 1, ал. 2, т. 2 от ЗДвП принудително преместване на МПС.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за пътищата републиканските пътища се управляват от Агенция "Пътна инфраструктура", общинските пътища от кметовете на съответните общини, частните пътища от техните собственици. Самият контрол на организацията на движението по силата на чл. 9, ал. 6 от Закона за пътищата (нова ДВ бр. 39 от 2011 г.) обаче се осъществява от оправомощени длъжностни лица на службите за контрол на министерството на вътрешните работи и на собственика на пътя (улицата, която едновременно е участък от републикански или общински път) и на администрацията управляваща пътя, в съответствие с изискванията, определени с наредбата по чл. 3, ал. 3 от ЗДвП. Под "служба за контрол на администрацията", законодателят има предвид структурно звено на общинската администрация.

С разпоредбата на чл. 167, ал. 2, т. 1 от ЗДВП законодателят предоставя на кмета на общината правото да определи служба за контрол, която да контролира спазването на правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства. Съгласно чл. 168, ал. 1 от ЗДвП определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Следователно със закон е дадена възможност на кмета да определи със заповед службата за контрол и поименно да посочи длъжностните лица, които да прилагат ПАМ.

Съгласно чл. 52 от ЗОС общинското предприятие е специализирано звено на общината за изпълнение на местни дейности и услуги, финансирани от общинския бюджет. "Общински паркинги и синя зона" Варна е общинско предприятие, не е юридическо лице, но е специализирано звено на общината за експлоатация и поддържане на паркинги и зони за платено паркиране общинска собственост - чл. 1, ал. 2 от Правилника за работата на ОП "ОПКЗ" Варна, приет от Общински съвет Варна. По делото е приложена Инструкция за работата на дейността "репатриране на излезли от употреба МПС и на неправилно паркирани", утвърден със заповед № 0082/16.01.2014 г. на кмета на община Варна. В чл. 2 от Инструкцията също е посочено, че право да разпореждат репатриране на неправилно паркирани МПС имат оправомощени със заповед на кмета на община Варна служители на Общинско предприятие "Общински паркинги и синя зона".

Следователно общинското предприятие като специализирано звено на общината може и в случая е определено за служба за контрол по смисъла на чл. 167, ал. 2 от ЗДвП, поради което негови служители, посочени поименно със заповед на кмета, представляват административен орган по смисъла на чл. 168, ал., ал. 1 от ЗДвП и чл. 23, ал. 1 от ЗАНН, който може да приложи принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 1, т. 5, б."б" от ЗДвП.

Като е отхвърлил жалбата съдът е постановил материално законосъобразно решение, което следва да се остави в сила.

Предвид изхода на спора е основателно искането на ответната страна за присъждане на направените по делото разноски в размер на 300 лева, представляващи юрисконсулско възнаграждение по чл. 7, т. 4 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение