Решение № 17293 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3895/2019 г.

Решение № 17293 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3895/2019 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 112 от Закона за здравето (ЗЗ). Образувано е по касационна жалба на Д. Лазова, чрез пълномощник адв. С. Манев, срещу решение № 912/15.02.2019 г., постановено по адм. дело № 6470/2018 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата й срещу експертно решение (ЕР) на НЕЛК № 0434 от заседание № 074/24.08.2018 г. на специализиран състав по хирургични болести, като неоснователна. По съображения, относими към отменителните основания по чл. 209, т. 3, предл. 2 и 3 от АПК – съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на първоинстанционния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания НЕЛК да представи оригинала на жалбата на лицето и да се назначи повторна, комплексна съдебно – медицинска експертиза от хирург, алерголог и дерматолог. Алтернативно се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отмени решението на НЕЛК и да се потвърди като правомерно издаден болничния лист за временна неработоспособност. Претендира се присъждане на съдебно – деловодни разноски. Ответниците - Национална експертна лекарска комисия, ТЕЛК - общи заболявания при МБАЛ "Свети Иван Рилски" гр. Дупница, Агенция за хората с увреждания, ОЛКК-СИМП-Медицински център "Алексей" ООД, ТП на НОИ София-град, Регионална дирекция "Социално подпомагане" София-град не ангажират становище по касационната жалба. Ответникът - ИА "Одит на средствата от Европейския съюз" гр. София, чрез процесуален представител юрк. Ангелов, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е експертно решение на НЕЛК № 0434 от заседание № 074/24.08.2018 г. на специализиран състав по хирургични болести, с което е потвърдено ЕР № 0472/22.02.2017 г. на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ "Св. Иван Рилски" ЕООД – Дупница, с което е отменен болничен лист № Е20153770424 на ЛКК към СИМП – Медицински център "Асклепий" ООД – Дупница. Първоинстанционният съд формира като основен спорен въпрос по делото преценката доколко здравословното състояние на Лазова, към момента на издаване на процесния болничен лист, е обосновавала установената със същият временна неработоспособност за периода от 5.02.2016 г. до 5.03.2016 г. За изясняване на релевантните за делото обстоятелства е назначена и изслушана съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), изготвена от съдебен експерт телесно здраве - специалист хирург (стр. 86 от Списъка на вещите лица към СГС – ДВ, бр. 37/19.05.2009 г.), която първоинстанционният съд кредитира изцяло. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд намира, че решението на НЕЛК отговаря на общите изисквания за писмена форма, като съдържа законоустановените реквизити, разписани в Наредбата за медицинската експертиза и Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи. С него не се определя процент на неработоспособност, а се проверява законосъобразност на издаден болничен лист за минал период. Изложени са мотиви, съобразно които процесното експертно решение е постановено от компетентен специализиран състав по хирургически болести, доколкото в случая се касае за болничен лист, продължение на предходен, по повод хирургическа намеса (срязване) в областта на гнойното възпаление с евакуация на гнойната колекция и некротичните тъкани във връзка с описаното заболяване "Абсцес на кожата, фурункул и карбункул с други локализации". Първоинстанционният съд извежда, че оспореният болничен лист е издаден след извършване на преглед, видно от амбулаторен лист № 000450/05.02.2016 г., който обаче е извършен от терапевт, а не от специалист хирург. В тази връзка, решаващият съд споделя извода на съдебния експерт, че описанието на статуса на заболяването е идентично със статуса, който е написан от хирурга при първия преглед двадесет дни по-рано. Въз основа на твърдението на ВЛ, че е невъзможно след двадесет дни лечение да няма никаква промяна в един такъв лечебен процес, съдът възприема извода, че е налице чисто механичен препис на първоначалния статус, т. е. липсва обективна и компетентна оценка на състоянието на жалбоподателката. Споделя се и становището на НЕЛК, че към датата на издаване на болничния лист лицето е ползвало двадесет дни временна неработоспособност, което е достатъчен период от време, необходим за саниране на остър възпалителен процес на кожата и подкожие. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – София град, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Назначена е необходимата поради нуждата от специални знания, за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси, съдебно - медицинска експертиза, съгласно чл. 195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. чл. 144 АПК. Неоснователни са възраженията на касационната жалбоподателка досежно наличие на съществено нарушение на съдопроизводствените правила в първоинстанционното производство, предвид отхвърляне на доказателственото й искане за допускане на повторна съдебно – медицинска експертиза със същите задачи в състав от хирург, дерматолог и алерголог. Съгласно чл. 201 ГПК, приложим субсидиарно по силата на препращащата норма на чл. 144 АПК, допълнително заключение се възлага, когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторно - когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. Законовите разпоредби установяват правна възможност, но не и задължение за съда да назначи повече вещи лица, както и допълнителна или повторна експертиза. Предвид наличието на едно основно заболяване, първоинстанционният съд обосновава преценката си за извършване на съдебно – медицинска експертиза от вещо лице – хирург, с компетентност съобразно диагнозата на лицето. Искането за повторна съдебно - медицинска експертиза, което съдът не е удовлетворил, не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото не са налице условията за назначаване на такава, а именно-необоснованост и съмнение за правилността на първоначалното заключение. Видно от протокола от проведеното съдебно заседание на 30.01.2019 г. касационната жалбоподателка оспорва бланкетно заключението на вещото лице без да посочва конкретни пороци или неясноти. Предвид изложеното, при липса на изрично формулирани възражения, респ. изразено общо несъгласие с представеното заключение на вещото лице от страна на оспорващата, първоинстанционният съд го възприема, като достатъчно пълно и ясно, обосновано и при липса на съмнение за неговата правилност. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Въз основа на доказателствата по делото, обосновано са приети за правилни констатациите за липса на медицинска документация, обективираща проследяване на състоянието в тридесетдневния период на оформената временна неработоспособност – контролни прегледи, превръзки, както и такава, която отразява здравословното състояние на лицето в предходния период, провеждано лечение за времето от 5.02.2016 г. до 5.03.2016 г. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд обосновано намира решението на НЕЛК - специализиран състав по хирургически болести за законосъобразно, като постановено при спазване на процесуалните правила, в съответствие с доказателствата по преписката и приложимите разпоредби на чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето, чл. 6 и сл. от Наредбата за медицинската експертиза и Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,