Решение № 5516 от 26.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 187/2017 г.

Решение № 5516 от 26.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 187/2017 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Обединено детско заведение № 59 "Елхица" - гр. С., БУЛСТАТ ********* чрез адв. С. С. срещу решение № 6800 от 4.11.2016 г., постановено по адм. д. № 3263/2016 г. по описа на Административен съд - С. град, с което касаторът е осъден да заплати на Б. А. Д. - Тодорова от гр. С. обезщетение за имуществени вреди в размер на 5 382 лв за периода: 1.06.2010 г. -31.08.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата 1090 лв разноски по делото. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно и ВАС, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло претенцията на Б. Т. срещу ОДЗ "Елхица" като неоснователна с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, ОДЗ № 59 "Елхица"- С., се представлява от адв. Златева, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно - неправилност на атакуваното с нея съдебно решение. Ответникът, Б. А. Д. - Тодорова от гр. С., редовно призована, се явява лично и с адв. Божов, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно -правилност на атакувания с нея съдебен акт по съображения, подробно развити в писмен отговор на жалбата и устно - в хода по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: АССГ е бил сезиран с искова молба вх. № 15.01.2014 г. от Б. А. Д. - Тодорова от гр. С. срещу ОДЗ № 59 "Елхица"-С. с искане за присъждане на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ на обезщетение за имуществени вреди в размер на 3000 лв, представляващо разликата между цената на обучението на сина й Борис в частната детска градина "Д. Р." и цената, която би следвало да се плати за същото обучение при ответника за периода м. юни 2010 г. - м. август 2011 г., както и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв, претърпени от ищцата от отказа на директора на ответното ОДЗ да удължи часовия прием на Борис от час и половина на целодневно обучение за същия исков период . С нарочно протоколно определение от 9.10.2014 г. искът за имуществени вреди е увеличен от 3000 лв на 5 800 лв . По така предявената искова молба е образувано адм. д. № 476/2014 г. по описа на АССГ, приключило с решение № 136/9.01.2015 г., с което ОДЗ № 59 "Елхица"- С. е осъдено да заплати на ищцата сумата от 5800 лв обезщетение за претърпени имуществени вреди, а претенцията й в размер на 5000 лв обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди е отхвърлена изцяло като неоснователна. Съдебното решение на АССГ е обжалвано от ОДЗ № 59 само в осъдителната му част, по повод което е образувано адм. д. № 4025/2015 г. по описа на ВАС, трето отделение, приключило с влязло в сила отменително решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. ВАС е приел, че предявеният иск неправилно е квалифициран като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като, видно от първоначално представените от ищцата писмени доказателства- влязло в сила като необжалвано решение № 51/14.09.2013 г. на Комисията за защита от дискриминация, е установено, че директорката на ответника е осъществила пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗД спрямо Б. Б. Т.- дете със специални образователни потребности и неговите родители, като за исковия период им е отказано посещаване на целодневна детска градина за повече от час и половина дневно. Предвид горното искът според ВАС следва да бъде квалифициран като такъв по чл. 74, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация, като, поради допуснати от първоинстанционния административен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила - необсъждане на събрани или несъбиране на относими доказателства, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ при спазване указанията на ВАС по тълкуване и прилагане на закона. Именно в изпълнение решението на ВАС, трето отделение по адм. д. № 4025/2015, е образувано производството по адм. д. № 3263/2016 г. по описа на АССГ, приключило с решение № 6800/4.11.2016 г., което е предмет на контрол в настоящото касационно производство. В хода на съдебното производство пред АССГ и в изпълнение на задължителните указания на ВАС по делото е назначена нова съдебно- икономическа експертиза, която установява реалното заплащане от страна на ищцата на сумата от 5382 лв такса за полудневно посещение на частната ЦДГ "Д. Р." за исковия период, по искане на Б. Д. - Тодорова и с протоколно определение от 17.10.2016 г. претенцията й за имуществени вреди от установеното дискриминационно отношение спрямо сина й Борис и нея като негов родител за периода м. юни 2010 г. - м. август 2011 г. е намалена от 5 800 лв на 5382 лв, като за разликата от 418 лв е налице валиден отказ от иска. С обжалваното решение АССГ е осъдил ОДЗ № 59 "Елхица"-гр. С. да заплати на Б. А. Д. - Тодорова от гр. С. обезщетение за имуществени вреди в размер на 5 382 лв за периода: 1.06.2010 г. -31.08.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата 1090 лв разноски по делото. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - С. град, след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства, е приел, че предявеният иск, след направените последни изменения в размера му, е изцяло основателен. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло установената от АССГ фактическа обстановка, която не счита за необходимо да при повтаря подробно. Страните не спорят, че синът на ищцата - Борис е дете със специални образователни потребности по смисъла на § 3а, т. 2 от ДР на ППЗНП (отм.) във вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗИХУ- обстоятелство, своевременно оповестено от ищцата при подаване на първоначалното й заявление до ОДЗ № 59 за прием на сина й за учебната 2009/2010 г. Установено по делото е, че в периода м. март 2010- м. юни 2010 Борис е посещавал Първа специална група "Сладурани" при ответника за 1 час на ден, посещението на ОДЗ "Елхица" се е отразило благотворно на детето, била му е изготвена индивидуална програма, осигурени са му грижи от логопед и психолог. Въпреки предварителните обещания, че от м. септември 2010 г. Борис ще бъде приет на целодневно обучение в детската градина, със становище от 8.09.2010 г. на детето е отказано посещение в детската градина за повече от 1 час на ден поради недостатъчно ниво на социална адаптация и затруднена комуникация, като прием за повече от час е възможен само с придружител за сметка на родителите. В резултат на това становище ищцата отново е записала сина си в частна детска градина "Д. Р."- половиндневно обучение, като за периода 1.06.2010 г. -31.08.2011 г. е заплатила за това сумата от общо 5 382 лв. С влязло в сила решение № 51/14.09.2013 г. на Комисията за защита от дискриминация е установено, че директорката на ОДЗ № 59 "Елхица" е осъществила пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗД спрямо Б. Б. Т.- дете със специални образователни потребности и неговите родители, като за исковия период им е отказано посещаване на целодневна детска градина за повече от час и половина дневно. Въз основа на горните фактически установявания АССГ е приел, че е сезиран с иск по чл. 74, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация и по делото са доказани всички кумулативно изискуеми елементи на сложния фактически състав за ангажиране отговорността на ответника по този законов текст. Налице е влязло в сила решение на специализирания административен орган-Комисията за защита от дискриминация, установяваща извършена чрез незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административен орган - директора на ОДЗ № 59 пряка дискриминация по признак "увреждане" спрямо детето Борис и родителите му, изразяващо се в неосигуряване на целодневен прием на Борис в обединеното детско заведение за исковия период, налице е и имуществена вреда, изразяваща се в платени такси за частна детска градина за полудневно обучение, каквито ищцата не би заплатила, ако не беше установената дискриминация, както и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между установеното дискриминационно поведение и претърпените вреди. По горните съображения АССГ е уважил изцяло иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди по чл. 74, ал. 2 от ЗЗД в поддържания от ищцата размер, ведно с дължимите в случая съдебни разноски. Съдебното решение е правилно. Обосновано и в изпълнение на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в отменителното решение по адм. д. № 4025/2015 г. по описа на ВАС, трето отделение, административния съд е квалифицирал предявения иск като такъв по чл. 74, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗД/. Правилно АССГ е приел, че са налице всички материално-правни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по този законов текст- налице е влязъл в сила административен акт по чл. 74, ал. 2 от ЗЗД /Решение № 51/14.09.2013 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е установена пряка дискриминация спрямо Б. Б. Т. и неговите родители, упражнена от директорката на ответника чрез актове, действия и бездействия, довели до неосигуряване на достъп до обучение за време над 1 час дневно в исковия период/, от установените от специализирания административен орган дискриминационни актове, действия и бездействия на директора на ОДЗ № 59 "Елхица" -С. за ищцата като родител на детето Борис са настъпили твърдените имуществени вреди в размер на 5382 лв, изразяващи се в заплащане на такси за полудневния прием на детето в частната ЦДГ "Д. Р." за исковия период 1.06.2010 г. - 31.08.2011 г.; претърпените имуществени вреди са в пряка причинно-следствена връзка с установеното от КЗД дискриминационно поведение на длъжностното лице при ответника. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради липса на отменени по съответния ред административни актове или незаконосъобразни фактически действия и/ или бездействия от страна на длъжностните лице при ответника. Тези възражения не са съобразени с обстоятелството, че претенцията за вреди по чл. 74, ал. 2 от ЗЗД, макар и да препраща към чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдържа и определена специфика - при тази претенция е достатъчно административните актове, действия и бездействия на съответния административен орган или длъжностно лице да бъдат установени като дискриминационни с влязло в сила решение на КЗД, съдържащо реквизитите по чл. 65 от ЗЗД - условие, което в случая е изпълнено. По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът по касация има право на съдебни разноски. С оглед представените в касационното производство доказателства за реално плащане на адвокатско възнаграждение на адвокат в размер на 1080 лв и предвид липсата на своевременно направено от представителя на касатора възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар, настоящата касационна инстанция следва да осъди ОДЗ № 59 "Елхица" - гр. С. да заплати на ответника по касация Б. А. Д. - Тодорова сумата от 1080 лв / хиляда и осемдесет/ лв съдебни разноски за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение