Решение № 9790 от 11.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2560/2014 г.

Решение № 9790 от 11.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2560/2014 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП, /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/, против Решение № 2936 от 17.12.2013 г. на Пловдивски административен съд, XVI състав, по адм. д. № 1161 по описа за 2012 г., с което по жалба на "Ненови груп" ООД, гр. Батак, ул. "Тодор Каблешков" № 3, представлявано от адв. Бангеев, е отменен Ревизионен акт /РА/ № 131106268/6.01.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 271/12.03.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице не е признат данъчен кредит в размер на 2816,67 лева за данъчния период м. 07.2011 г., ведно с начислените лихви за забава, по 2 бр. фактури, издадени от "Оникс - 4 - 2009" ООД. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за реалност на фактурираните доставки и материално - незаконосъобразни правни изводи относно наличието на право на приспадане на данъчен кредит. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Ненови груп" ООД обжалва чрез адв. Бангеев, жалбата по съображения в писмено становище. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на деловодни разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна поради следното: Спорът пред първоинстанционния съд е бил за реалността на доставките на посочения по-горе доставчик като първа предпоставка за признаване на получателя по тях на право на данъчен кредит. Обосновано на събраните по делото доказателства, съдът е приел за доказана реалността на доставките. Касационната инстанция намира за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че в случая липсва плащане в брой, установено по надлежния ред с фактура и касов бон, издаден от регистрирано фискално устройство, поради което не е налице данъчно събитие, респ. изискуемост на данъка, поради което и същият е неправомерно начислен, по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Още в първоинстанционното производство са събрани доказателства, че фискално устройство на името на прекия доставчик - "Оникс - 4 - 2009" е регистрирано в приходната администрация с потвърждение № 3017251 от 21.05.2011 г. Представените касови бонове са издадени именно от това фискално устройство. В тази връзка са правилни и законосъобразни изводите на първоинстнационния съд, че е доказано, че разплащането по сделката е извършено в брой. Реалността на доставките е потвърдена и със заключението по назначената ССчЕ - фактурите са били осчетоводени при доставчика по сметка 411 "Клиенти" и по сметка 702 "Приходи от продажби на стоки", дължимият ДДС е осчетоводен по сметка 4532 "Начислен данък на продажбите", разплащането по фактурите е извършено в брой и е осчетоводено по прихода на сметка "Каса", като в същото време начисленият ДДС за продажбите на стоки е включен в СД и ДП за м. 07, 2011 г. Заключението е констатирало, че в счетоводството на ревизираното дружество материалите са осчетоводени като материали, вложени в търговската и производствена дейност на дружеството, ползван е данъчен кредит, който също е осчетоводен по съответната сметка; в счетоводството на ревизираното дружество правилно е отразено получаването на фактурираните стоки, както и последващата им реализация, респективно влагане в производството, както и че е начислен и внесен дължимият ДДС. Експертизата е проверила също, че стоките са заведени по отделна аналитична партида и счетоводно са водени коректно. В хода на първоинстанционното производство е доказано, че прекият доставчик на ревизираното лице - "Оникс - 4 - 2009" ООД е придобило процесните стоки - амониева селитра, троен суперфосват и диамониев суперфосват, от "Sittellas" S. A., Гърция, като впоследствие се е разпоредило с тях в полза на "Ненови груп" ООД. В писмените си обяснения управителят на ревизираното лице е посочил, че торовете са доставени от доставчика с негов транспорт, част от тях са доставени до блока с насаждения, а част са съхранени в бившия стопански двор на гр. Батак. Събрано е и писмо за притежавано МПС. Вещото лице е констатирало стоковия поток по получените доставки по процесните 2 бр. фактури от м. 07.2011 г., вкл. платения ДДС, заприходени са закупените семена за картофи, засадени са 160 дка площи, получена е готова продукция за м. 10.2011 г., която е реализирана през 2011 и 2012 г. като по тези сделки в счетоводството на задълженото лице има осчетоводени плащания. В тази връзка административния съд правилно е приел, че само ненамирането на прекия доставчик на декларирания данъчен адрес е недостатъчно, за да се откаже правото на данъчен кредит. Като обосновано е приел, че реалността на доставките е доказана, първоинстанционният съд в съответствие с практиката на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, е приел, че не следва получателят по процесните фактури да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит, поради недоказване на технически и персонален капацитет на преките доставчици да извършат доставките. Решението следва да остане в сила, като на ответника по касационната жалба се присъдят 400 лв. разноски за касационната инстанция. Водим от гореизложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,