Решение № 15 от 2.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2303/2016 г.

Решение № 15 от 2.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2303/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Георгиева Образувано е по касационна жалба на ТП "Д. г. с. " - [населено място] срещу Решение № 39/15.03.2016 г., постановено по възз. гр. д. № 20/2016 г. по описа на Окръжен съд - Силистра в частта, с която като е потвърдено Решение № 542/30.11.2015 г. по гр. д. № 751/2015 г. на Районен съд - Силистра, са уважени предявените от Н. Й. П. обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 - т. 3 КТ. В жалбата се сочи, че атакуваният съдебен акт в тези му части е незаконосъобразен и необоснован, поради което се иска неговата отмяна. В писмен отговор ответната страна по жалбата Н. Й. П. поддържа становище, че въззивното решение в обжалваната му част е правилно и следва да се потвърди. С определение № 685/28.09.2016 г. касационният контрол е допуснат на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за статута на държавните предприятия и териториалните им поделения по чл. 173 от Закона за горите и дали сключваният с директора на поделението договор, представлява договор за управление по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ. По поставения правен въпрос, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното: Държавните предприятия за управление на горските територии, съгласно чл. 163 ЗГ са юридически лица със статут на държавни предприятия по смисъла на чл. 62, ал. 3 ТЗ, които осъществяват дейността си в определения им със закона район. В чл. 164 ЗГ е посочено, че предприятията са с двустепенна структура - централно управление и териториални поделения. Законодателно е предвидено с лицето, изпълняващо длъжността "директор" на държавното предприятие да се сключва договор за управление /чл. 171 ЗГ/, който следва да отговаря на определени изисквания за форма и съдържание. Директорът се задължава срещу възнаграждение да осъществява в уговорения срок, освен специфичните с оглед предмета на дейност на юридическото лице работи, още и определен стопански резултат, посочен в договора за управление /или в друг документ/, като възнаграждението му е обвързано с постигането на финансов резултат и с изпълнението на дейностите в цялото предприятие /чл. 175, ал. 2 ЗГ/, в т. ч. той носи и имуществена отговорност при неизпълнение на управленската програма. Директорът на държавното предприятие от своя страна сключва договори за управление с директорите на териториалните поделения /чл. 172, ал. 1, т. 4 ЗГ/. Държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства са териториални поделения на държавните предприятия и съгласно чл. 174 ЗГ те сключват от свое име, за своя сметка и на своя отговорност търговски и други договори; водят самостоятелно счетоводство и представят в централното управление изготвените годишни финансови отчети съгласно Закона за счетоводството; имат собствени банкови сметки и свой печат; работодатели са по смисъла на § 1, т. 1 ДР КТ; от свое име и за своя сметка участват в съдебни и арбитражни дела. Директорът на териториалното поделение осъществява ръководство и представителство на поделението, въз основа на сключения договор за управление с директора на предприятието; организира и контролира, в съответния териториален обхват на поделението, дейностите, свързани с предмета на дейност на предприятието; организира и контролира цялостната работа на поделението, стопанисва имуществото, сключва договори, свързани с дейността на поделението, сключва и прекратява трудовите договори с работниците и служителите на поделението, изготвя и представя в централното управление на предприятието годишния финансов план и финансовия отчет на поделението, изготвя и утвърждава щата на поделението; възнаграждението му е обвързано с постигането на финансов резултат и с изпълнението на дейностите в поделението /чл. 175, ал. 3 ЗГ/. С постановени по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК определение № 313 от 27.04.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 261/2012 г., IV г. о., ГК и определение № 600 от 09.12.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7162/2013 г., I г. о., съставляващи задължителна за съдилищата практика, която се споделя и от настоящия състав на ВКС, е прието принципно, че няма пречка, когато отделен закон изрично съдържа уредба /както това е предвидено в Закона за горите/ да бъде сключен договор за управление по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ на държавно или общинско предприятие, на което е предоставена държавна или общинска собственост, тъй като тези предприятия имат стопански цели, макар и да са създадени за задоволяването на определена обществена потребност. С оглед посочените по-горе специфики в статута, структурата и управлението на държавните предприятия и териториалните поделения по ЗГ, на директорите им е предоставена възможност да сформират ръководен екип, във връзка с което те разполагат с правомощието да прекратяват трудовите правоотношения със служители от ръководството на предприятието на основание чл. 328, ал. 2 от КТ. По съществото на допуснатата до разглеждане касационна жалба, съставът на ВКС, намира следното: С въззивното решение е прието, че прекратяването на трудовия договор с ищцата за длъжността "главен счетоводител", извършено със Заповед № 11/02.04.2015 г. на Директора на ТП "Д. г. с. " - [населено място], на посоченото в заповедта основание - чл. 328, ал. 2 КТ - е незаконно. Посочено е, че работодателят ТП "Д. г. с. " - [населено място] е териториално поделение на държавно предприятие, което съгласно разпоредбата на чл. 163 от Закона за горите представлява юридическо лице по смисъла на чл. 62, ал. 3 ТЗ, но не е търговско дружество. Сключваният договор за управление както с директора на държавното предприятие, така и с директора на териториалното поделение, не е такъв по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ, поради което специалното уволнително основание, уредено с цитираната норма, не може да намери приложение при прекратяване на трудовите правоотношения със служители от ръководството на предприятието. Прието е още, че разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ е приложима единствено за търговски дружества, управлението на които има за цел постигането на конкретни стопански резултати, реализиране на задачи с посочени икономически показатели, каквито не са държавните предприятия, регламентирани в чл. 163 ЗГ, нито техните териториални поделения. При констатираната липса на една от предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 328, ал. 2 КТ - сключен договор за управление - е направен извод за незаконност на уволнението на ищцата, респ. за основателност на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 - т. 3 КТ. Претенцията за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ е уважена до размера на сумата 7 659 лв. Предвид отговора на правния въпрос, обусловил допускането на касационното обжалване, решението на въззивния съд е незаконосъобразно и необосновано - отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Същевременно, тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, материалноправният спор следва да се разреши по същество от състава на ВКС. По делото е установено, че работодателят на ищцата - Д. г. с. - [населено място] - е териториално поделение на С. държавно предприятие - [населено място]. Директорът на териториалното поделение има сключен договор за управление № ДУ -5/26.11.2014 г. за срок от пет години с директора на държавното предприятие, в чиято структура е Д. - С.. Съгласно изясненото в отговора на правния въпрос, този договор за управление е такъв по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ, тъй като от една страна, приложимият Закон за горите изрично го урежда, а от друга, защото предприятията по чл. 163 ЗГ и поделенията им имат стопански цели, макар и да са създадени за задоволяването на определена обществена потребност, касаеща управлението и стопанисването на горските територии в обхвата на съответния географски район. С оглед на това, на директора на самостоятелно обособената структура - в случая ТП "Д. - С. " - е предоставена възможност да сформира ръководен екип, във връзка с което той разполага и с правомощието да прекратява трудовите правоотношения със служители от ръководството на предприятието на основание чл. 328, ал. 2 от КТ. Ищцата е заемала длъжността "главен счетоводител" при ответника. Според представената по делото длъжностна характеристика на главния счетоводител на Териториално поделение "Д. г. ст. - С. ", същият организира финансовата дейност на поделението, осъществява вътрешния финансов контрол и счетоводство; ръководи, организира и осъществява предварителен, текущ и вътрешен финансов контрол по спазването на финансовата и платежната дисциплина, оформянето на счетоводните документи, инвентаризациите; ръководи и взема самостоятелни решения по въпросите на икономиката в горската дейност в рамките на поделението, изготвя финансов отчет на структурата, подписва заедно с ръководителя всички документи от финансово-имуществен характер. Подчинен е пряко и отговаря пред директора на териториалното поделение; директорът и заместниците му възлагат работа, която решава самостоятелно, в кръга на компетентността си, самостоятелно планира дейността си за деня и седмицата; отговаря за състоянието на финансовата дисциплина, за достоверността на финансово-счетоводните документи и за организацията на работата на счетоводителите и касиера. Следователно, главният счетоводител на поделението, заедно с директора и неговите заместници, организират и от тяхната работа зависи планирането, насочването и успеха в управлението на горските територии - държавна собственост, които не са предоставени на ведомства или юридически лица, в съответния териториален обхват на дейност на териториалното поделение. Понятието "ръководна длъжност" е изяснено в константната практика на ВКС /напр. - решение № 442/08.06.2010 г. по гр. д. № 1621/2009 г., III г. о., решение № 111/12.03.2012 г. по гр. д. № 726/2011 г., IV г. о., решение № 388/06.12.2012 г. по гр. д. № 582/2012 г., III г. о. на ВКС и др./ като е прието, че в ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 ДР на КТ се включват освен ръководителят и неговите заместници, също и други лица, на които е възложено ръководство на трудовия процес. Характерът на длъжността като ръководна се определя не от нейното наименование, а съдържанието на трудовите функции по длъжностната характеристика. Служители от "ръководството на предприятието" по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ вр. § 1, т. 3 от ДР на КТ са служители, от чиято трудова функция пряко зависи дейността на предприятието или на отделни негови звена, с оглед постигането на съответните цели по предмета на дейност на работодателя. С решение № 272/14.10.2016 г. по гр. д. № 1691/2016 г., IV г. о. на ВКС е разяснено още, че длъжността "главен счетоводител" е от ръководството на предприятието само тогава когато, с оглед установените същински трудови функции и пряка йерархична подчиненост, се явява част от ръководния екип на управляващия, пряко ръководи трудовия процес във връзка с финансите на предприятието или поделението, като отговаря и е пряко подчинен на управляващия. Съобразно установеното в случая съдържание на трудовите функции на главния счетоводител в ТП "Д. - С. ", длъжността на ищцата се включва в кръга на посочените по § 1, т. 3 ДР КТ ръководни длъжности, към които е приложимо специалното основание по чл. 328, ал. 2 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение. Предвид изложеното, оспорената заповед № 11/02.04.2015 г. на Директора на ТП "Д. г. с. " - [населено място], с която трудовият договор с ищцата е прекратен на основание чл. 328, ал. 2 КТ, е законосъобразна. Поддържаното възражение за незаконност на уволнението, поради нарушаване на нормата на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, е неоснователно. По делото е безспорно установено, че заповедта е издадена и връчена на ищцата, при условията на отказ да я получи, удостоверен с подписите на свидетелите Т. А. и Д. С., на 02.04.2015 г. в 14.23 ч. Безпротиворечиви са показанията на разпитаните по делото свидетели, че служителката е била на работа както на 01.04.2015 г., така и на 02.04.2015 г., като е напуснала работното си място след като е извикана и отказала да получи предизвестието и заповедта за прекратяване на трудовия й договор. Установено е също, че болничният лист, разрешаващ й отпуск поради временна нетрудоспособност, за времето от 01.04.2015 г. до 05.04.2015 г. е издаден на 02.04.2015 г. и е представен на работодателя на същата дата в 15.08 часа, т. е. след връчването на заповедта за уволнение. Достоверността на записания в болничния лист входящ номер и час на представянето му в предприятието, се установява както от гласните, така и от писмените доказателства. С оглед на тези факти, нормата на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ не е нарушена, тъй като практиката на ВКС е безпротиворечива, че специалната закрила се прилага винаги, когато работникът е започнал ползването на разрешения му отпуск. Тя не се прилага когато работникът или служителят работи и не ползва отпуска /без значение точно какъв - платен годишен, неплатен, учебен, отпуск за временна неработоспособност и др./ Щом работникът или служителят е бил на работа, не е съобщил на работодателя си за заболяване или за разрешен отпуск по болест и на работното му място е връчена заповедта за уволнение, той не се ползва от предварителна закрила, макар и за същия ден да има болничен лист за временна неработоспособност. Работникът следва да е показал ясно, че ползва отпуска, като не се явява на работа, за да изпълнява служебните си задължения / в т. см. - решение № 63/31.03.2011 г. по гр. д. № 1728/2009 г., IV г. о., решение № 197/09.06.2011 г. по гр. д. № 661/2010 г., IV г. о., решение № 437/20.01.2012 г. по гр. д. № 1594/2010 г., IV г. о., решение № 468/10.01.2013 г. по гр. д. № 1621/2011 г., IV г. о., решение № 492/21.01.2013 г. по гр. д. № 1696/2011 г., IV г. о. на ВКС и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК/. В случая, по делото не само не е установено ползването на отпуск по болест от ищцата към момента на връчване на заповедта, но и напротив - работодателят е провел пълно доказване на факта, че не е бил уведомяван от служителката за заболяването й, че последната се е явявала на работа и е изпълнявала служебните си задължения, както и че болничният лист е представен след предприетите действия по връчване на уволнителната заповед. Съгласно чл. 333, ал. 7 КТ, преценката налице ли е предварителна закрила при уволнение, се извършва към момента на връчване на уволнителната заповед. Към 14,23 часа на 02.04.2015 г. на ищцата не е бил разрешен отпуск по болест, поради което тя не се е ползвала от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ. Предвид всичко изложено, искът за установяване на незаконността на процесното уволнение и отмяната му е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Съответно, следва да бъдат отхвърлени и акцесорните искове за възстановяването на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането й без работа. При този изход на делото, на ТП "Д. - С. " се дължи заплащане на направените в производството разноски, които общо са в размер на сумата 1 541.07 лв. Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение