Решение № 5276 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3424/2017 г.

Решение № 5276 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3424/2017 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Б. против Решение № 145/07.02.2017 г., постановено по административно дело № 1564/2016 г. по описа на Административен съд - Б., с което е отменен Ревизионен акт № Р-02002816001003-091-001/25.05.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. Б., потвърден с Решение № 178/11.07.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Б., в частта, с която на А. М. Г. за определени задължения по ЗДДФЛ за данъчен период 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г. в размер на 9 177,19 лева и лихви за забава в размер на 1 846,81 лева. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Развити са съображения за това, че съдът неправилно е разтълкувал и приложил относимите материални разпоредби на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ, както и на чл. 167, ал. 1 ЗКПО. По изложените в жалбата доводи се иска отмяна на решението, след което да се потвърди изцяло ревизионния акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция. Ответната страна - А. М. Г. се представлява от адвокат П. П., който оспорва касационната жалба с доводи за правилност и законосъобразност на оспореното решение, поради което моли да бъде оставено в сила по съображения, развити в отговор и в писмени бележки. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски по представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде отменено, ведно с последиците от това, поради извършеното от съда неправилно приложение и тълкуване на материалния закон. Върховният административен съд, състав на Първо отделение съобрази, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Първоинстнационният съд е отменил ревизионния акт, с който в тежест на А. М. Г. допълнително е начислен данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 9 177,19 лева главница за 2014 г., в резултат на непризнато право на преотстъпване на данък на основание чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ. Съгласно посочената разпоредба, данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се преотстъпва в размер до 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски стопани, за годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията на Закона за корпоративното подоходно облагане за преотстъпване на корпоративен данък, под формата на данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски стопани. За да откажат посоченото данъчно облекчение, приходните органи са се позовали на цитираната разпоредба, съгласно която само едноличните търговци попадат в приложното й поле, както и на обстоятелството, че лицето не отговаря на изискването на чл. 167, ал. 1 ЗКПО да няма публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение към 31 декември на съответната година. За 2014 г. ревизираното лице има статут на регистриран земеделски производител и осъществява дейност по производство на непреработена земеделска продукция, регистриран е по ЗДДС, и не е регистриран като едноличен търговец по ТЗ. Установено е, че земеделският производител отговаря на условията, разписани в чл. 189б ЗКПО. Не е спорно също така, че към 31.12.2014 г., А. М. Г. има неплатени публични задължения, съгласно подадени и приети декларация обр. 1 и обр. 6 за месец 10 и 11.2014 г. и авансови вноски и лихви по ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ, а именно: дължими вноски за ДОО - 10,48 лева, дължими вноски за здравно осигуряване - 21,81 лева, дължими вноски за ДЗПО - 34,50 лева и по ЗДДФЛ - 68,50 лева. Посочените по-горе релевантни факти не са били спорни между страните. За да отмени процесния ревизионен акт, съдът е развил два мотива, обуславящи неговата незаконосъобразност. На първо място е приел, че разпоредбата на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ, тълкувана във връзка с решението на европейската комисия от 11.02.2011 г. относно държавна помощ - България, следва да се прилага в смисъл, че право на данъчно облекчение имат лицата, земеделски производители, осъществяващи първично производство на селскостопански продукти, доходите от които се облагат с корпоративен данък, или правнозначимия факт за ползване на преотстъпването е качеството на лице - земеделски производител и дейността, която извършва, а не правно - организационната форма под която се осъществява тази дейност. На следващо място, в оспореното решение са развити доводи за това, че в случая е спазено изискването, разписано в чл. 167, ал. 1 ЗКПО. Въпреки наличието на непогасени публични задължения към 31.12.2014 г., съдът е приел, че тези задължения не са подлежали на принудително изпълнение по смисъла на чл. 167, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗКПО, тъй като липсвали данни за започнало принудително изпълнение - до ревизираното лице не е изпратена покана по чл. 182, ал. 1 ДОПК, което било предпоставка за образуване на изпълнително дело. Настоящият съдебен състав не споделя тълкуването на първоинстанционния съд на разпоредбата на чл. 167, ал. 1 ЗКПО, която въвежда общо изискване, на което следва да отговарят земеделските производители, за да ползват правото на преотстъпване на корпоративен данък, а именно към 31 декември на съответната година лицето да няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. В конкретния случай, след като към 31.12.2014 г. лицето е имало незаплатени публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение, то същото не е отговаряло на изискването на закона, респективно не е имало правото на преотстъпване на данък съгласно чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ, както са приели ревизиращите органи. Погрешно на разбирането, възприето в съдебното решение, разпоредбата на чл. 167 ЗКПО не поставя изискване да е образувано изпълнително производство или да са предприети някакви действия по принудително изпълнение на дължимите суми. Няма изискване и за изпращане на показа за доброволно изпълнение до длъжника, по която срокът да е изтекъл. Достатъчно е публичното задължение да е определено по основание и размер, за да се приеме, че е годно изпълнително основание и подлежи на принудително изпълнение. Подлежащо на принудително изпълнение задължение е всяко едно задължение, което може да бъде обект на принудително изпълнение, без значение дали самото изпълнение е започнало. В разпоредбата на чл. 209, ал. 2 ДОПК са регламентирани изпълнителните основания, при наличието на които може да бъде предприето принудително изпълнение, като в конкретния случай е установено основанието по чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК - декларация, подадена от задълженото лице, с изчислени от него публични задължения. Безспорно земеделският производител не е отговарял на изискването да няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, поради което законосъобразно с процесния акт са установени допълнителни задължения по ЗДДФЛ в резултат на отказано право на преотстъпване на данъка по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ. Неоснователни са доводите, поддържани от ревизираното лице за това, че дължимите от него суми към 31.12.2014 г., следвало да се считат за погасени чрез прихващане от сумата, която е била декларирана от него за възстановяване по справка - декларация по ЗДДС за данъчен период м. 11.2014 г. Съгласно разпоредбата на чл. 129 ДОПК, прихващането на суми не настъпва автоматично когато е налице едновременно вземане на лицето и негово задължение. Прихващането настъпва по силата на изрично волеизявление в този смисъл, което следва да е обективирано в акт за прихващане, издаден при условията и по реда на чл. 129 и следващите от ДОПК, какъвто в случая към 31.12.2014 г. не е налице. Предвид горните мотиви, съдебното решение се явява неправилно, като постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. По изложените съображения, следва да се постанови друго решение, с което да се отхвърли жалбата на А. М. Г. против Ревизионен акт № Р-02002816001003-091-001/25.05.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. Б., потвърден с Решение № 178/11.07.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Б., в частта, с която са му определени задължения по ЗДДФЛ за данъчен период 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г. в размер на 9 177,19 лева и лихви за забава в размер на 1 846,81 лева. При този изход на спора ответникът по касационната жалба следва да бъде осъден да заплати на Дирекция "ОДОП" гр. Б. юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции, съобразно отхвърлената част от жалбата против ревизионния акт. В хода на първоинстнационното съдебно производство се е извършвало процесуално представителство от юрисконсулт, поради което дължимото възнаграждение е в размер на 860,72 лева, изчислено съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За настоящото съдебно производство посоченият размер следва да се редуцира съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от същата наредба, тъй като на проведеното по делото открито съдебно заседание не се е явил юрисконсулт, или да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 645,54 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение