Решение № 6143 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15200/2018 г.

Решение № 6143 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15200/2018 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Варна, чрез юрк. Роева, против решение № 2090/01.11.2018 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. д. № 1908/2018 г., с което е отменено решение рег. № 32-171000/14.06.2018 г. на началника на Митница – Варна. На основание заповед № ЗМФ-1318/27.12.2018 г. на Министъра на финансите, съгласно която се закрива Митница Варна, като дейността, компетентността, правата и задълженията на Митница Варна преминават към Териториална дирекция Северна морска, в съдебно заседание, проведено на 02.04.2019 г., е конституиран като жалбоподател по делото директора на Териториална дирекция Северна морска. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение и да се отхвърли жалбата срещу административния акт, в условията на евентуалност делото да бъде върнато за ново разглеждане. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – "Берру" ЕООД, чрез адв. Желязкова, оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Първоинстанционният съд е отменил по жалба на "Берру" ЕООД решение рег. № 32-171000/14.06.2018 г., поправено с решение № 32-180378/22.06.2018 г. на началника на Митница – Варна, с което е: 1. отказано приемането на митническата стойност на декларираната с MRN 18 BG002002 H0055579/27.04.2018 г. стока; 2. Определена е митническа стойност на внасяната от "Берру" ЕООД стока, съобразно декларираното в MRN 17 BG003000 Н0309906/06.12.2017 г., 3. Коригирана е MRN 18 BG002002 H0055579/27.04.2018 г. като в кл. 46 "Статистическа стойност" вместо 24 671, 76 лева да се чете като 104 910, 36 лева и в кл. 47 "Изчисляване на вземанията"-"Рекапитулация" да се чете А00/мито/ - 3358, 77 лева, В00/ДДС/- 21 760, 79 лева, общо- 25 119, 56 лв.; 4. Взети са под отчет определените държавни вземания; 5. начислени и взети под отчет сума са мито- 791, 14 лв. и ДДС- 5199, 55 лв.; 6. Определени са дължими суми за доплащане мито- 2567, 63 лв. и ДДС-16 561, 25 лв., ведно с лихва за забава. Първоинстанционният съд е приел обжалвания акт за издаден от компетентен орган, в законоустановената форма. Административният съд въз основа на съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал е стигнал до извод, че от страна на митническите органи не е обосновано приложението на чл. 140 вр. чл. 141 от Регламента за прилагане, вр. чл. 74, § 2, буква б) от МК, поради което процесният административен акт е незаконосъобразен. Било е установено, че не е извършен анализ на условията по двете доставки и съответно как това се отразява на цената на стоките за продажбата им за износ, на договорените от двете дружества различни срокове за отложено плащане, на разликата в договорените количества; на търговската марка и качеството на стоките – каквото е изискването на чл. 1, пар. 2, т. 14 от Регламента за изпълнение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Наведените с касационната жалба доводи са неоснователни. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за незаконосъобразност на обжалваното решение рег. № 32-171000/14.06.2018 г. В тежест на митническите органи е да обосноват определената по чл. 141, пар. 1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 стойност на внасяните стоки. Съгласно т. 29 от Решение на СЕС по дело C-291/15 както от текста на членове 29—31 от споменатия кодекс /Регламент (ЕИО) № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността/, така и от поредността, в която критериите за определяне на митническата стойност трябва да бъдат прилагани съгласно тези членове, следва, че посочените разпоредби са в отношение на субсидиарност. Всъщност само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадена разпоредба следва да се приложи разпоредбата, която непосредствено я следва в установената поредност (в този смисъл решение от 12 декември 2013 г., Christodoulou и др., C-116/12, EU: C: 2013: 825, т. 43). В процесния случай митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза. В конкретния случай митническият орган е приложил вторичния метод за определяне на митническа стойност по чл. 74, § 2, б. б) от Регламент № 952/2013 г., въз основа на договорната стойност на сходни стоки. Прилагането на вторичните методи за определяне на митническата стойност е субсидиарно и изисква да е обоснована неприложимост на основния метод – въз основа на договорната стойност. В случая митническият орган не е изложил обстоятелства, които да изключват приложение както на основния метод съгласно чл. 70 от Регламент № 952/2013 г., така и на вторичния метод по чл. 74, § 2, б. а) от същия регламент – въз основа на договорната стойност на идентични стоки. По този начин е допуснато нарушение на изискването за последователното прилагане на методите по чл. 74, § 2 от Регламент № 952/2013. Не е извършен и анализ на условията по двете доставки и съответно как това се отразява на цената на стоките за продажбата им за износ, на договорените от двете дружества различни срокове за отложено плащане, на разликата в договорените количества, както правилно е заключил съдът. Съгласно чл. 141, § 2 от Регламент за изпълнение 2015/2447 вр. чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 при определяне на митническата стойност на внасяните стоки следва да се направи корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в разходите и таксите между внесените стоки и въпросните идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт. А съгласно чл. 141, § 5 от Регламент за изпълнение 2015/2447 договорната стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема предвид само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се определя. В процесното решение на началника на Митница – Варна липсва необходимия анализ по чл. 141 от Регламент за изпълнение 2015/2447 на посочените съществени елементи във връзка с използвания вторичен метод за определянето на митническата стойност на стоките. Не е без значение и наличието на съществена разлика между закупените количества на съответните сходни стоки: 12 582, 440 кг. от "Берру" ЕООД и 3 855, 040 кг. от третото лице – "Егера" ЕООД. Във връзка с гореизложеното обжалваното съдебно решение се явява правилно постановено и следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед неоснователността на касационната жалба на началника на Митница Варна, на "Берру" ЕООД следва да се присъдят сторените разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 1 320 лв. Направеното от процесуалния представител на директора на Териториална дирекция Северна морска възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК се преценява като неоснователно, тъй като делото се отличава с правна и фактическа сложност. То изцяло отговаря на реално направените по делото разноски - видно от приложената фактура. Заплатеният хонорар от 1 320 лв. също така не надвишава съществено размера, посочен в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не следва да се присъждат разноски в по-нисък размер. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховния административен съд, състав на Осмо отделение