Решение № 67 от 4.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10560/2010 г.

Решение № 67 от 4.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10560/2010 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Наталия Тодорова Начева от гр. Костинброд срещу решение № 1993 от 17.06.2010 г. по адм. дело № 309/2010 г. по описа на Административен съд София-град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище, в което жалбата се оспорва като неоснователна и се иска решението да бъде оставено в сила като правилно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящият състав на Върховния административен съд взе предвид следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Наталия Начева срещу заповед № 786 от 15.12.2009 г. на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация", с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) във връзка с Постановление № 294 от 8.12.2009 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет и утвърдено ново длъжностно щатно разписание, в сила от 19.12.2009 г., на същата й е прекратено служебното правоотношение поради съкращаване на длъжността. Съдът е установил, че жалбоподателката е изпълнявала длъжността "главен експерт" в ИА "Автомобилна администрация", в дирекция "Професионална компетентност, психологически подбор и водачи". Приел е, че издадената заповед съответства на закона, тъй като имало действително съкращение на длъжността "главен експерт", която макар и да продължава да съществува съгласно новото щатно разписание, е намалена числеността на служителите, които са заети с изпълнението на съответните функции, считано от 19.12.2009 г. Решението съответства на материалния закон. Допусната в началото на мотивите фактическа грешка при изписването на наименованието на ответника не се е отразило на правилността на решението, нито е накърнило възможността за защита на жалбоподателката. По несъмнен начин по делото е установено, че с влизане в сила на новото щатно разписание дирекция "Професионална компетентност, психологически подбор и водачи", в която жалбоподателката е изпълнявала длъжността "главен експерт" е закрита, като в нея са съществували пет щатни бройки за длъжността. Съгласно разписанието от 19.12.2009 г. длъжностите "главен експерт" в новосъздадения отдел "Професионална компетентност и водачи" в дирекция "Пътни превозни средства и водачи" са само две. Действително длъжността е продължила да съществува като нормативно определена позиция и система от функции е запазена, но са били намалени бройките, определени за изпълнението й. При това положение съответен на материалния закон и доказателствата по делото е изводът на Административен съд София-град, че прекратяването на служебното правоотношение на жалбоподателката е извършено при наличието на предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител. Правилен е и изводът на съда за неприложимост на разпоредбите на Кодекса на труда във връзка с правото на подбор на работодателя в хипотезата на прекратяване на служебното правоотношение поради съкращаване на длъжността, тъй като в Закона за държавния служител липсва изрична уредба в този смисъл. Правилно Административен съд София-град е приел за неоснователно и направеното възражение за нищожност на оспорената заповед. Безспорно е, че Постановление № 294 от 8.12.2009 г. на Министерския съвет, въз основа на което е утвърдено новото длъжностно щатно разписание, е влязло в сила от 19.12.2009 г., считано от когато е прекратено и служебното правоотношение с жалбоподателката. При положение, че моментът на влизане в сила на новото длъжностно разписание на агенцията съвпада с момента на освобождаване на служителката от държавна служба, законосъобразно е било прието, че заповедта е издадена при наличието на посоченото в нея основание, в какъвто смисъл са и съображенията на съда по същество. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон и е обосновано, поради което не са налице сочените касационни основания за отмяна на постановеното от Административен съд София-град решение. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,