Решение № 4750 от 5.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1422/2011 г.

Решение № 4750 от 5.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1422/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по молба на Искра Богданова Стоянова и Пенка Петкова Стоянова и двете от гр. София, за отмяна на влязлото в сила решение № 12420/25.10.2010 г. постановено от тричленен състав на Върховния административен съд, второ отделение по адм. дело № 6536/2010 г., с което е отменено решението от 18.03.2010 г. по адм. дело 1889/2009 г. по описа на Административен съд София-град и вместо това са отменени заповед № ДК-010-03/03.02.2009 г. на Началник сектор "Строителен контрол" на СРДНСК и разрешение за строеж № 50/29.08.2005 г., издадено на името на първата молителка, за "остъкляване на тераса към ателие № 1 в ЖСК "Текстилен работник", находящо се в гр. София, м. "Дървеница", кв. 11, бул. "Кл. Охридски", бл. 9, вх. "Б", ет. 9. В съдебното заседание молбата се поддържа лично и чрез адв. Златинова, по изложените в нея съображения и на посочените основания - чл. 239, т. 1 АПК, за първата молителка и чл. 246, вр. чл. 239, т. т. 1 и 5 - за втората от тях. Сочи се, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за спора, които не са били известни на съда и на страните по делото при постановяване на атакуваното решение: писмо на район "Студентски", с данни как е одобрен инвестиционният проект за въпросната тераса, части от архитектурния проект на сградата от 1974 г., от който е видно, че двете й самостоятелни секции, регистрирани отделно в общината, са построени на фуга, (с оглед което е ясно, че ответницата Николова не е непосредствен съсед по смисъла на закона), както и копие от одобрения инвестиционен проект, въз основа на който е издадено строителното разрешение. По отношение на молителката Пенка Стоянова се счита, че са налице сочените основания, тъй като същата се явява трето, неучаствало по делото лице. Тя е била конституирана като заинтересована страна по адм. дело № 3288/2008 г. на ВАС и по адм. дело № 3740/2006 г. на СГС, заедно със съпруга й, който по-късно е починал, но след връщането на преписката за ново произнасяне, е издадена заповед на СРДНСК, при чието оспорване Пенка Стоянова не е включена в участващите страни. Началникът на Столична РДНСК, не се представлява, не е изразил становище по молбата. Ответната страна - Лилия Михайлова Николова, лично и с адвокат Зибилянов оспорва молбата, настоява за оставянето й без уважение като неоснователна, по подробно изложени във възражение и писмени бележки доводи, с претенция за присъждане на направените по делото разноски. Акцентува се на категорично поддържаното становище, че за конкретния случай е необходим одобрен инвестиционен проект, какъвто не е налице, не се твърдят нови обстоятелства, нито се представят нови писмени доказателства. По отношение на втората молителка не може да се приеме, че е трето неучаствало в производството лице, след като е била конституирана, заедно със съпруга й, като заинтересована страна в производствата пред СГС и ВАС. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав при Втора колегия, за да се произнесе, съобрази следното: Молбата е подадена в срока по чл. 240 АПК, процесуално е допустима. По съществото си е неоснователна. Соченото основание за отмяна по отношение на първата молителка, е чл. 239, т. 1 АПК. Представените писмени доказателства, които не са нови такива, от съществено значение по делото, не обосновават наличието му, а нови обстоятелства не се твърдят - "начинът", процедурата, по която се сочи, че се одобряват инвестиционните проекти в община "Студентска" не съставлява такова обстоятелство. Процесният проект, в този му вид, с положен кръгъл печат на общината, е бил представен и пред решаващия съд, а след постъпило изрично възражение от пълномощника на жалбоподателката (за непредставянето му в цялост), е бил изискан и депозиран отново, обсъден е в решението на ВАС, като необходим, пункт 1 и като ненадлежно утвърден - пункт 2-ри от същото, след като не е подписан и подпечатан от Главния архитект, компетентния в случая орган съгл. чл. 145, ал. 1 и ал. 5 ЗУТ. Затова и твърдението в молбата, мотивирано и с издаденото удостоверение, съставлява касационен довод, който не може да бъде съобразен. Положеният кръгъл печат би могъл да удостовери внасянето на проекта в общината на отразената със щемпал дата, съвпадаща с тази на разрешението за строеж, но не и разглеждането му (липсва приложен друг документ, който да доказва извършената проверка, напр. протокол от заседание на ЕСУТ), както и данни за съответствието на проекта с предвижданията на ПУП и правилата и нормите на застрояване, каквото изискване поставя чл. 145, ал. 1 ЗУТ и каквато е целта на съгласуването. Именно по посочения начин са утвърдени представените от молителите части от проектите на сградата от 1974 г., които също нямат характера, който им се предава - нови писмени доказателства, с които страната не е могла да се снабди, независимо от положените усилия. Въпреки изложеното в писмо изх. № ТИ-94-П-137/29.10.2007 г., че проекти липсват, на л. 86 по делото, при разпита й на 20.10.2009 г., в. л. Коцева е заявила, че изводът - за характера на приобщената към ателието площ, едновременно и като тераса и като покрив на апартамента под ателието, е направен след посещение в ДАГ и запознаване с "проекта от 1974 г.". С оглед категоричното становище на експерта, при неоспорено заключение и присъствие на процесуален представител на молителката в с. з., страната е следвало да положи усилията, които е положила след постановяването на съдебния акт и да се снабди с копие от проекта, още повече, че делото отново е било отложено. На следващо място, във връзка с изложеното в молбата следва да се посочи, че въпросът с допустимостта на жалбата на Лилия Михайлова е разрешен с решението на ВАС от 2008 г. и отмяната на отказа за произнасяне по нея, т. е. твърденията, че вход А и вход Б на сградата представляват отделни етажни собствености (данни за което всъщност също са налице по делото - и от показанията на разпитания свидетеля и от в. л.) и, че жалбоподателката не се явява непосредствен съсед по смисъла на чл. 38, ал. 3 ЗУТ, не следва да бъдат обсъждани, за този съдебен акт отмяна не се иска, а и е недопустима, с оглед изтеклите преклузивни срокове. Невярно е и твърдяното, че процесната тераса е "част от застроената площ на ателието" - видно от нот. актове, ателието е с обща площ от 22.79 кв. м., а тази на терасата е установена на 30.70 кв. м. Искането за отмяна е неоснователно и по отношение на втората молителка. С основание за нея се възразява, че няма качеството на заинтересована страна по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1, пр. 1 ЗУТ, (нормата визира собствениците на поземления имот), във връзка с чл. 22, ал. 1 ЗУТ, какъвто е настоящия случай (комплексно застрояване), затова и правилно не е била конституирана и призовавана при новото произнасяне на административния орган. В случая Пенка Стоянова е носител на ограничено вещно право на ползване на обект в сградата - ателие № 1, което не е засегнато от конкретния предмет на спора. Освен това неоспорваният факт, че е била конституирана и е участвала в първото проведено съдебно производство, не я прави трето засегнато, но неучаствало в процеса лице. С оглед тези съображения, молбата се явява неоснователна, следва да се остави без уважение, като на ответната страна се присъдят направените за тази инстанция разноски в размер на 1000 лв., своевременно претендирани, доказани по размер и като реално заплатени с приложения договор за правна помощ и без направено възражение за прекомерност. Мотивиран така, Върховният административен съд, петчленен състав при Втора колегия,