Решение № 11034 от 2.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4051/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Началник отдел Оперативни дейности в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, подаден чрез гл.юрск. Манчева, срещу Решение 60/23.02.2021г. по адм. дело 350/2020г. на Административен съд Кюстендил, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ ФК-С593-0458713/06.08.2020г., издадена от Началник отдел Оперативни дейности в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради необоснованост, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на тезата си излага подробни доводи в жалбата, в писмено становище и становище по съществото на спора, изготвени от юрск. Фурнаджиева. Претендира отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на заповедта за налагане на ПАМ, ведно с присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба Фера и Син-А ЕООД гр.Кюстендил, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното решение АС Кюстендил е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка / ФК-С593-0458713/06.08.2020г., издадена от Началник отдел Оперативни дейности в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на Фера и Син-А ЕООД гр.Кюстендил е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - запечатване на стопанисвания от него търговски обект снек бар Гъбката, находящ се в гр.Кюстендил, ул. Тинтява, срещу сградата на ХЕИ и е забранен достъпът до обекта за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, б.а и чл. 187, ал.1 ЗДДС. Административният съд е стигнал до извод, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма. След преценка на фактическата обстановка, установена при извършване на описаното в ЗПАМ нарушение, съдът е счел, определеният срок от 14 дни е немотивиран и несъразмерен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационният съд намира изводите на АССГ за обосновани и законосъобразни. Решението е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл.221, ал.2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на АССГ. Установено е, че към момента на осъществената проверка в търговския обект при извършена контролна покупка на 25.07.2020г. на 4 бр. напитки, заплатени в брой при получаването на стойност 4,30лв. не е издаден фискален бон, от регистрираното и работещо в обекта ФУ. Няма данни за съставен АУАН за същото нарушение, съответно за издадено НП. Спорно по делото е доколко прилагането на ПАМ е в унисон с целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН и с принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 АПК. Съгласно него административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. При тази продължителност на срока - 14 дни, се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и се игнорира целта на закона за защитата на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. Следва да се посочи, че нарушението е констатирано за първи път и няма данни от страна на дружеството да е извършвано и друго такова административно нарушение. Решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, не се присъждат разноски в полза на касатора. Такива не се присъждат и в полза на ответника по касация, за когото няма данни да е направил разноски в касационното производство. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение