Решение № 7057 от 10.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2006/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на ТД Митница Русе срещу Решение 7945/18.12.2023г., постановено по адм. дело 4424/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено Решение 32-69940/21.02.2023 г. на директора на Териториална дирекция Митница - Русе. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи по съществото на спора, като се оспорват изводите на административния съд за незаконосъобразност на оспореното решение. Иска се отмяна на обжалваното решение и се претендира присъждане на разноски, с възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответната страна С. Д. К. чрез адв. Горанов оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък . Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е било Решение 32-69940/21.02.2023 г. на директора на Териториална дирекция Митница Русе, с което отказано да бъде приета митническата стойност на употребявано моторно превозно средство марка БМВ модел 750xi, декларирано с митническа декларация с 19BG004300001359R4 от 16.12.2019г., като е определена митническа стойност на внесената стока в размер на 40 340,15 лв., вследствие на което е доначислено мито в размер на 2 866,78 лв. и ДДС в размер на 6 306,91 лв.; определен е 10 дневен срок за плащане, като е посочено е, че при неплащане в срок се дължи лихва за забава. Решението е връчено на С. К. на 18.04.2023 г. За да отмени обжалваното решение, първоинстанционния съд е приел, че същото е издадено от компетентен митнически орган по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗМ, но при издаването му е допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Административният съд е приел, че в случая не е спазен предвидения срок за взимане под отчет на митническите задължения съгласно чл. 103, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, доколкото вносът е извършен с митническа декларация от 16.12.2019г. Според административния съд срокът не е спрян с извършеното уведомление за задължението на основание чл. 103, § 3, б. б от МКС на 13.01.2023 г., тъй като към датата на получаването на уведомлението, срокът по чл. 103, §1 от МКС вече е бил изтекъл, поради което длъжника е уведомен за вземането в нарушение на закона. Отделно от изложеното, съдът е приел, че в нарушение на чл. 74 от МКС, е определена митническата стойност на автомобила, на базата на изчислената стойност, чрез назначаване на експертиза, без преди това да се използват другите методи на посочената разпоредба. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 124, пар. 1, б. "а" от Регламент (ЕС) 952/2013, озаглавен "Погасяване", без да се засягат действащите разпоредби за несъбиране на размера на вносните или износните мита, съответстващи на митническо задължение при обявена със съдебно решение несъстоятелност на длъжника, митническото задължение при внос или износ се погасява, когато длъжникът вече не може да бъде уведомен за митническото си задължение съгласно член 103. Разпоредбата на чл. 103, пар. 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 предвижда, че длъжникът не се уведомява за митническо задължение след изтичането на три години от датата, на която е възникнало митническото задължение, а според чл. 103, пар. 3, сроковете, определени в параграфи 1 и 2, се спират, когато: в съответствие с член 44 е подадена жалба; такова спиране се прилага считано от датата на подаване на жалбата и продължава за времето на производството по обжалването (б. а); или в съответствие с член 22, параграф 6 митническите органи съобщават на длъжника мотивите, въз основа на които възнамеряват да го уведомят за митническото задължение; такова спиране се прилага считано от датата на съобщението до края на срока, в който на длъжника е предоставена възможност да изрази становището си. (б. б). Относно моментът на възникване на митническото задължение чл. 77, пар. 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 гласи, че това е моментът на приемане на митническата декларация. В настоящия случай митническата декларация е приета на 16.12.2019г., от който момент възниква и митническото задължение, а срокът по чл. 103, пар. 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, който е тригодишен, е изтекъл на 16.12.2022г. Следователно, считано от тази дата правомощието на митническия орган да извърши уведомяването е преклудирано на основание чл. 103, пар. 1 от Регламент (ЕС) 952/2013. Според чл. 102, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, длъжникът се уведомява за митническото задължение в предвидената форма на мястото, където възниква или се счита, че е възникнало митническото задължение в съответствие с член 87. В т. 2 от диспозитива на решение от 10.07.2019 г. на СЕС по дело C-249/18 се приема, че държавите членки, при спазване на принципите на ефективност и равностойност, трябва да определят датата, на която уведомяването на длъжника за размера на сборовете да се счита за осъществено, за да се прекъсне давностният срок от три години, след изтичането на който се погасява митническото задължение, т. е. момента, от който длъжникът се счита уведомен за решението на митническия орган, е въпрос на регламентация в националното законодателство. Съгласно чл. 19б, ал. 1 от ЗМ, решение, с което се установяват митническо задължение и/или други публични държавни вземания, се издава в най-кратък срок, но не по-късно от 30 дни от започването на производството. Уведомяването на длъжника за размера на задължението се извършва с връчването на решението. В случая оспореното решение е връчено на жалбоподателя на 18.04.2023г. и по този начин последният е уведомен за размера на начислените с него мито и ДДС. Към посочената дата срокът по чл. 103, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 е бил изтекъл. Срокът е бил изтекъл към датата на издаване на решението 21.02.2023г., а и към датата на уведомлението по чл. 26 от АПК във вр. с чл. 22, пар. 6 от Регламент (ЕС) 952/2013, осъществено на 13.03.2023г., когато на адресата на акта е връчено е писмо 32-405037/23.11.2022 г. на зам. директора на Митница - Русе. И доколкото последното е връчено след изтичане на тригодишния срок по чл. 103, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, то в случая срокът не е бил спрян на основание чл. 103, пар. 3, б. "б" от регламента. Следователно, след като към датата на издаване на оспорения акт срокът по чл. 103, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 е бил изтекъл, то решение, с което се увеличава митническата стойност и се начислява мито и ДДС, не е следвало да бъде издавано и връчвано на длъжника, защото именно по този начин, в нарушение на чл. 103, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, последният се уведомява за размера на един погасен по давност данък. По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното искане, в полза на ответника се дължат сторените разноски за настоящата инстанция в размер на 1 260 лв., представляващи изплатено адвокатско възнаграждение. Неоснователно е направеното възражение от процесуалния представител на директора на ТД Митница - Русе за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, доколкото същото е малко над определеното в чл. 7, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е съобразено с фактическата и правна сложност на делото. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,