Решение № 13073 от 3.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 143/2019 г.

Решение № 13073 от 3.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 143/2019 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса/РЗОК/- Варна, подадена чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт П. Сотирова против решение № 1972 от 22.10.2018 г. по адм. дело № 2283/2018 г. на Административен съд-Варна, с което по жалба на "Университетска многопрофилна болница за активно лечение Света Марина" ЕАД, седалище и адрес на управление гр. Варна, е отменена писмена покана- писмо изх. № 29-02-1080/06.07.2018 година на директора на Районната здравноосигурителна каса Варна, с което е разпоредено възстановяване на сумата от 50 лева, представляваща неоснователно изплатена сума по проведена Амбулаторна процедура 05 "Определяне на план за лечение на болни със злокачествени заболявания", и са присъдени разноски. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради противоречието му с материалния закон и необосновано-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде потвърдена писмената покана. Претендира се юрисконсуултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът- "Университетска многопрофилна болница за активно лечение Света Марина" ЕАД, ЕИК 103562052, чрез юрисконсулт Т. Вълчева и юрисконсулт П. Радева изразява становище за неоснователност на касационните оплакания. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Административният съд по жалба на "Университетска многопрофилна болница за активно лечение Света Марина" ЕАД е отменил писмена покана- писмо изх. № 29-02-1080/06.07.2018 година на директора на Районната здравноосигурителна каса Варна, с което е разпоредено възстановяване на сумата от 50, 00/петдесет/ лева, представляваща неоснователно изплатена сума по проведена Амбулаторна процедура 05 "Определяне на план за лечение на болни със злокачествени заболявания", и е присъдил разноски. Съдът е приел, че изпълнителят на медицинска помощ е извършил съответната дейност-амбулаторна процедура 05, която подлежи на заплащане и не е получил сума без правно основание. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че административното производство е започнало по инициатива на РЗОК-гр. Варна. Със Заповед № РД-09-934 от 30.05.2018 година на директора на РЗОК Варна е разпоредено, на основание чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, извършването на финансова проверка за контрол по Амбулаторна процедура 05 "Определяне на план за лечение на болни със злокачествени заболявания". На 10.04.2018 г. в Университетска многопрофилна болница за активно лечение"Света Марина" ЕАД гр. Варна е приета за лечение И. Йорданова с оплаквания от затруднена дефекация и болки ниско в корема по Клинична пътека № 71. Извършени са ехография на корем – бъбреци пикочен мехур, ФКС с взети три биопсии. Пациентката е изписана на 12.04.2018 година. След дехоспитализацията, пациентката е насочена към Клинична онкологична комисия. Въз основа на решение на комисията на 16.04.2018 г. в Университетска многопрофилна болница за активно лечение "Света Марина" ЕАД гр. Варна е проведена Амбулаторна процедура 05 "Определяне на план за лечение на болни със злокачествени заболявания". За резултатите от извършената проверка е съставен Протокол за неоснователно получени суми № 3-27/13.06.2018 година. В протокола е отразена констатация, че на 16.04.2018 година е отчетена Амбулаторна процедура 05 "Определяне на план за лечение на болни със злокачествени заболявания" от "Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания д-р М. Антонов Марков" ЕООД гр. Варна и Университетска многопрофилна болница за активно лечение "Света Марина" ЕАД гр. Варна на пациент на [възраст] с [диагноза]. С издадената Писмена покана № 29-02-1080/06.07.2018 г. директорът на РЗОК Варна, на основание чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО, е поканил здравното заведение доброволно да възстанови в 14 дневен срок от получаването и заплатените стойности за медицински дейности по Амбулаторна процедура 05 "Определяне на план за лечение на болни със злокачествени заболявания". С оглед на така установеното от фактическа страна пъроинстанционният съд е направил правилен извод, че посочената сума от 50, 00 лева не е дължима, тъй като отчетената дейност е извършена от здравното заведение. В случая не е налице хипотезата на чл. 396 от Националния рамков договор /НРД/ за 2018 година. Съгласно тази разпоредба, когато изпълнителят на медицинска помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по ЗЗО или на НРД, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. С разпоредбата на чл. 350, ал. 3 е въведено правилото, че Националната здравноосигурителна каса не заплаща отчетена дейност в случаите на хоспитализации с изцяло или частично припокриващи се периоди за един и същ пациент. Когато са отчетени дейности, извършени по едно и също време от изпълнители на звънболнична и на болнична медицинска помощ, се извършва проверка на изпълнителите за тези дейности. Не се заплаща на изпълнителя, който е отчел неизвършена дейност, и съответно изпълнителят възстановява неоснователно получените суми. По аргумент от противното извършената дейност подлежи на заплащане. В случая дейността е извършена и сумите не подлежат на възстановяване. Стигайки до аналогични фактически и правни изводи, първоинстанционният съд не е допуснал твърдените от касационния жалбоподател нарушения по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено за сумата от 100, 00/сто/лева, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,