Решение № 11471 от 28.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13913/2015 г.

Решение № 11471 от 28.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13913/2015 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Общински съвет - Карлово, представляван от председателя С. К., подадена, подадена чрез процесуалния му представител адв. Е. П., срещу решение № 1873/13.10.2015 г. постановено по адм. дело № 1307/2015 г. по описа на Административен съд - П., с което по жалбата на "Ц. Р. Г." ЕООД, гр. С. е прогласена нищожност на решение № 2208 от 26.03.2015 г. на Общински съвет - Карлово, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местната власт и местното самоуправление /ЗМСМА/, чл. 35 от ЗОС и чл. 43, ал. 1 от Наредбата за реда и придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост е дадено съгласие за продажба чрез публичен търг с тайно наддаване на поземлен имот № 186008 по КВС на с. Р., в местността "Тепе деби", частна общинска собственост с площ 2,708 дка., с начин на трайно ползване - нива, седма категория, с одобрена начална тръжна цена в размер на 1160.00 лева. Претендира се отмяната му в частта с която е прогласена нищожността на решение № 2208 от 26.03.2015 г. на Общински съвет - Карлово и постановяване на нов акт по съществото на спора, с който да бъде отхвърлена жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - "Център регион груп" ЕООД, редовно призован, не изпраща процесуален представител. По делото е постъпил писмен отговор на касационната жалба, чрез адв. Владимирова в който се заявява становище за нейната неоснователност, като са изложени твърдения опровергаващи тези, направени в касационната жалба. Моли, съдът да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноските по делото за които представя списък съгл. разпоредбата на чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд - П. е образувано по жалба на "Ц. Р. Г." ЕООД, против решение № 2208 от 26.03.2015 г. на Общински съвет - Карлово с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местната власт и местното самоуправление /ЗМСМА/, чл. 35 от ЗОС и чл. 43, ал. 1 от Наредбата за реда и придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост е дадено съгласие за продажба чрез публичен търг с тайно наддаване на поземлен имот № 186008 по КВС на с. Р., в местността "Тепе деби", честна общинска собственост с площ 2,708 дка., с начин на трайно ползване - нива, седма категория, с одобрена начална тръжна цена в размер на 1160.00 лева. От оспорващия са наведени оплаквания за нищожност на оспореното решение. Административен съд - П. е приел, че жалбата по която е образувано първоинстанционното производство е допустима, а разгледана по същество - основателна. От фактическа страна е установено, че с решение № 537/25.02.2014 г., постановено по адм. дело № 6/2013 г. на Административен съд-П., което е оставено в сила с решение № 7982 от 11.06.2014 г. постановено по адм. дело № 5719/2014 г. на Върховен административен съд - четвърто отделение, е отменена заповед № 1317/10.12.2012 г. на кмета на община Карлово, с която А. И. М. е обявен за купувач, като спечелил търг с тайно наддаване. С влязлото в сила съдебно решение, цитираната по-горе заповед е отменена и преписката е върната на кмета на община Карлово за продължаване на административната процедура по провеждане на търга от момента на издаване на заповед № 1079/31.10.2012 г., с която е открита тръжната процедура. При установената по делото фактическа обстановка, съдът в обжалваното решение е приел от правна страна, че обжалваното решение е нищожно на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, тъй като решението на Общински съвет Карлово от 26.07.2012 г. с която е открита тръжната процедура въз основа на което е издадена заповед № 1079/31.10.2012 г. не е обжалвано и е влязъл в сила общ административен акт. Съдебното решение е правилно. Обжалваното решение № 2208 от 26.03.2015 г. на Общински съвет - Карлово е взето при липса на материална компетентност, тъй като вече е налице произнасяне от негова страна по откриването на тръжната процедура. Съгласно чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК наличието на влязъл в сила административен акт е процесуална пречка за образуване на административно производство със същия предмет и между същите страни. Последващото откриване на тръжната процедура по отношение на наддаване на поземлен имот № 186008 по КВС на с. Р., в местността "Тепе деби" с определяне на в т. 2 от решението начална тръжна цена различна от първото решение не води и до възобновяване на административното производство по смисъла и на основанията по чл. 99 от АПК. Такова възобновяване на административното производство в случая е недопустимо, тъй като тримесечният преклузивен срок по чл. 102, ал. 1 от АПК, считано от влизането на административния акт в сила е изтекъл. Общински съвет - Карлово не притежава компетентност да отмени влезлия в сила предходен административен акт, постановявайки нов, с различно съдържание. След като с влязлото в сила съдебно решение цитираната по-горе заповед е отменена и преписката е върната на кмета на община Карлово за продължаване на административната процедура по провеждане на търга от момента на издаване на заповед № 1079/31.10.2012 г., с която кмета на община Карлово е открил тръжната процедура, съдът правилно е приел, че е недопустимо издаването на административен акт при висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна. С оглед гореизложеното, касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. По заявеното заявеното от ответната страна искане за присъждане на направените по делото разноски се явява недоказано. С цел доказване на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение от дружеството е представен договор за правна защита и съдействие № 0099416 от 17.09.2016 г., сключен между "Ц. Р. Г." ЕООД и процесуален представител, видно от който между страните е договорено възнаграждение от 900,00 лв., за която сума е посочено, че е платена, без посочен начин на плащането. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на Общото събрание на гражданска и търговска колегия на Върховния касационен съд постановено по тълкувателно дело № 6/2012 г., съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В случая, в договора за правна защита и съдействие не е посочено, че възнаграждението е платено в брой, нито са представени доказателства за заплащането му по банков път. Предвид посоченото съдът намира, че след като не е установено действителното извършване на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, същите не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, четвърто отделение