Решение № 764 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7678/2011 г.

Решение № 764 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7678/2011 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Стефка Владова Радева, чрез пълномощника й - адв. Димитрова, срещу решение № 397 от 21.02.2010 г., постановено по адм. дело № 3138/2009 г. на Административен съд - Варна, като са изложени доводи за неговата неправилност и се иска отмяната му. Ответниците по касационната жалба не вземат становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, по следните съображения: За да постанови горепосочения правен резултат и обоснове законосъобразност на оспорената заповед, първоинстанционният съд е обсъдил направените в хода на процеса възражения, осъществил е пълен и точен анализ на приобщените по делото доказателства и в съответствие с относимите по спора правни норми, е извел подробни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. С обжалваното решение, в производство по чл. 215 ЗУТ, Административен съд - Варна е отменил като незаконосъобразна Заповед № Г-121/01.08.2003 г. на Зам.- Кмета на Община Варна, с която на основание чл. 129, ал. 2 ЗУТ, във връзка със Заповед № 0399/18.02.2002 г. на Кмета на Община Варна, молба вх. № 36/24.09.2002 г. от Тодорка Георгиева Маджарова и предписание № 0378/28.10.2002 г., е одобрен план за регулация и застрояване /ПРЗ/ на УПИ VIII - 909, IX - 908, X - 907, XI - 906, XII - 905 и XIII - 904 в кв. 92 по плана на 28 м. р., гр. Варна. Решението е правилно. От събраните по делото доказателства се установява, че Заповед № Г-121/01.08.2003 г. на Зам.-Кмета на Община Варна, е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила - отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК. В нарушение на разпоредбата на чл. 128, ал. 3 ЗУТ, Румен Маринчев Николов, като съсобственик на ПИ 1881, кв. 92 от плана на 1978 г., идентичен с ПИ 904 по КП от 2000 г., идентичен с УПИ XIII - 904, кв. 92 от обжалвания ПУП и заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, не е бил уведомен за изготвения проект и така е било нарушено правото му да участва в административното производство по издаване на процесната заповед. Правилно Административен съд - Варна е отменил процесната заповед поради нарушение на изискването за форма, тъй като не са посочени фактически и правни основания за издаването й. Изводите на първоинстанционният съд за липса на позоваване в оспорения акт на конкретна хипотеза по чл. 134, ал. 1 и по ал. 2 ЗУТ за изменение на влезлия в сила ПУП - ПЗР, се обосновават както от съдържанието на акта, така и от писмените доказателства, приети с административната преписка и по конкретно - т. 27 от протокол № 36/24-25.09.2002 г. на ЕСУТ при Община Варна. Неоснователен е доводът на касационната жалбоподателка, че към датата на изготвянето на ПУП има надлежно уведомяване на заинтересованите собственици. Безспорно от съда е установено, както и съгласно направената по делото съдебно-техническа експертиза, че имотът, описан в представения от Румен Николов нот. акт № 240, том II, рег. № 6803, дело № 429/2000 г., съответства на УПИ XIII - 904 в кв. 92 по плана на 28-ми м. р., гр. Варна, предмет на оспорената заповед, поради което същият се явява заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 35 АПК, административният орган е бил длъжен да установи фактите и обстоятелствата от значение за случая. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а касационната жалба - оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение