Решение № 6615 от 3.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3069/2020 г.

Решение № 6615 от 3.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3069/2020 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на И. Панчева, представена от адв. В. Милушева, срещу решение № 316/30.12.2019 г. на Административен съд Кърджали по адм. д. № 347 по описа за 2019 г., с което е отхвърлена жалбата й против акт за установяване на публично държавна вземане /АУПДВ/ № 09/06/3/0.0.1781/2/01/04/01 от 08.11.2018 г., издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/ - Кърджали. Касаторът заявява общо трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда за осъществяване на материалните предпоставки за разпоредената с акта правна промяна, тъй като не била установено арендувания от него имот в изпълнение на заявената цел за увеличаване на икономическия размер на стопанството да не попада в планински район. Ревокира доводите си от първоинстанционното производство за допуснати при издаването на АУПДВ нарушения на административнопроизводствените правила в широкия смисъл на понятието - с връчване на уведомление по чл. 26, ал. 1 и чл. 34, ал. 3 АПК за образуване на административно производство, в което се съобщава, че производството е за издаване на решение за финансова корекция на основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ и с издаването на АУПДВ се ограничавала възможността на адресата да се защити срещу отказа за извършване на второ плащане; като отделен порок на АУПДВ сочи наслагването и на второ волеизявление – за отказ да се извърши второ плащане, което било несъвместимо с установяването на публичното държавно вземане за връщане на полученото първо плащане. Иска отмяна на решението и на АУПДВ. Претендира разноски за всички съдебни инстанции. Ответникът по касация директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - Кърджали, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноските за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: Обжалваното решение на АС Кърджали е постановено в ново първоинстанционно производство – след отмяната с решение № 12681/27.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4769/2019 г. на решение № 51 от 21.02.2019 г. на Административен съд - Кърджали по адм. д. № 434/2018 г. и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. С оспорения пред АС Кърджали АУПДВ е отказано изплащане на финансова помощ в размер 9 779 лева, представляваща второ плащане по договор № 09/06/3/0.0.1781 от 05.04.2017 г. и е установено в тежест на И. Панчева задължение в размер 19 558 лева, представляваща изплатено и подлежащо на възстановяване първо плащане по договора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от изтичане на срока за доброволно плащане. Фактическо основание за издаване на акта е обстоятелството, че към датата на подаване на заявка за второ плащане заявеният от бенефициентът имот в изпълнение на целта за увеличаване на икономическия размер на стопанството и за постигане на специфичната цел за създаване на нови трайни насаждения, ягодоплодни и лозя, включително винени не попада в планински район съгласно Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалният им обхват. Това представлявало неизпълнение на задължението да се подържа съответствие с критерия, по който земеделският стопанин е получил приоритет от датата на подаване на заявлението за подпомагане до изтичане на 5 години от датата на сключване на договора. Правно основание за издаване на АУПДВ са разпоредбите на чл. 37, ал. 1, т. 8 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. и чл. 9, ал. 1, т. 8 и ал. 2, т. 7 от договор № 09/06/3/0.0.1781 от 05.04.2017 г. с ДФЗ, както и чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 2 и ал. 4 ЗПЗП. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу АУПДВ. По констатациите на съда жалбоподателят е ползвател по договор № 09/06/3/0.0.1781 от 05.04.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2014 – 2020 г. Панчева е получила приоритет съответно 26. 47 точки и 10 точки по два критерия за подбор, посочени в приложение № 1 към договора – по чл. 19, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. Първото плащане по подмярката в размер 19 558 лева било одобрено с решение № 09/06/3/0.0.1781/2/01/03/01 на директора на ОД на ДФЗ - Кърджали. Панчева е подала заявка от 19.04.2018 г., с което е поискано извършване на второто плащане. Заявен за изпълнение на цел "Увеличаване на икономическия размер на стопанството, минимум с 2 000 евро, измерен в стандартен производствен обем" и за постигане на специфичен резултат "Създадени нови трайни насаждения, ягодоплодни и лозя, включително винени, най-малко 2 дка" от приложение № 2 към договора е поземлен имот № 061014 в землището на гр. Момчилград /ЕКАТТЕ 48996/. Според първостепенният съд АУПДВ е издаден от компетентен орган, тъй като със заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017 г. на изпълнителен директор на фонда са овластени директорите на областни дирекции с правомощието за издаване и подписване на АУПДВ. Съдът е дисквалифицирал като съществено нарушение на административнопроизводствените правила обстоятелството, че производството е започнало по ЗУСЕСИФ, а е завършило с издаване на АУПДВ, тъй като не били ограничени възможностите за защита на жалбоподателя и за участие в производството. Отрекъл е актът да е опорочен с включването в него и на волеизявление за отказ да се извърши второто плащане, доколкото и за него били изпълнени изискванията към издаването на административен акт по АПК и отговарял на изискванията за законосъобразност. По решаващите изводи на съда са осъществени материалните предпоставки за разпоредените от администрацията отказ да се извърши второто плащане по договор № 09/06/3/0.0.1781 от 05.04.2017 г. и за установяване на публично вземане в размера на извършеното първо плащане. Проектът на Панчева бил оценен по два критерия за подбор, включително по чл. 19, ал. 2, т. 4 от Наредба № 10, кандидатът да притежава земеделско стопанство, разположено изцяло в планински район. Заявеният от ползвателя имот за изпълнение на заявената цел и на специфичен резултат от приложение № 2 към договора не попадал в планински район съгласно Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалният им обхват. Така жалбоподателят не изпълнил задължението си по чл. 19, ал. 5 от Наредбата като кандидат получил приоритет по критериите на ал. 1 да поддържа съответствие с всеки един от тях през целия период от датата на подаване на заявлението за подпомагане до изтичане на 5 години от датата на сключване на договора за предоставяне на финансова помощ. Неизпълнението на това задължение изключвало правото да се получи второто плащане и представлявало основание за връщане на полученото първо плащане по чл. 37, ал. 1, т. 8 от Наредбата. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. Касационният съдебен състав споделя решаващите изводи от мотивите на първоинстанционното решение и препраща към тях /чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК/. Неоснователни са доводите за пропуск на първостепенния съд да възприеме наличието на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на АУПДВ. Във връченото на Панчева на 20.07.2018 г. писмо за откриване на производство по издаване на решение за налагане на финансова корекция от администрацията са очертани обективните и субективните предели на производството, включително констатациите на административния орган към момента на образуването на производството, посочен е възможният резултат от производството – определянето на финансова корекция в общ размер 29 337 лева, от които за възстановяване 19 558 лева, представляващи първо плащане, както и фактическите и правните основания на търсената правна промяна. Търсената правна промяна съответства по съдържание на разпоредената с АУПДВ, поради което посочването на ЗУСЕСИФ като основание за производството към момента на образуването му и приключването му с акт по чл. 166 ДОПК не е засегнало правото на участие на адресата на акта в производството, нито съдържанието на заключителния акт. Приложим е един и същи административнопроизводствен ред – този на АПК и той е спазен при издаването на конкретния АУПДВ. Един и същи фактически състав поражда правомощието да се разпореди отказ за изплащане на второто плащане на ползвателя на помощта и връщане на полученото първо плащане в хипотезата на чл. 37, ал. 1, т. 8 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. Обективирането в текста на един документ на повече от едно волеизявления не е порок на формата на индивидуалния административен акт и не е основание за унищожаемост. Нито от чл. 21, ал. 1 АПК, нито от 59, ал. 2, т. 4 от кодекса следва ограничение за броя на разпоредените права или задължения. Неотносимостта на наименованието на административния акт към отказа за извършване на второ плащане, дори да засяга изискването към съдържание на акта по чл. 59, ал. 2, т. 2 АПК, не представлява самостоятелно отменително основание. Оправомощаването на директорите на областни дирекции на ДФЗ да отказват договорена и/или заявена за плащане помощ е в обхвата на заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017 г. на изпълнителен директор на фонда. В договора за аренда от 02.02.2017 г. е посочен недвижим имот, с арендуването на който ползвателят на помощта цели да установи изпълнението на целта и специфичния резултат по приложение № 2 към договора. Имотът е ситуиран в землището на гр. Момчилград, което е извън териториалния обхват на планинските райони по приложение № 1 към чл. 3, ал. 3 на Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалният им обхват. Притежаването от кандидатстващия за помощта земеделски стопанин на земеделско стопанство, разположено изцяло в планински район е критерий за приоритет при кандидатстването на този стопанин /вж. чл. 19, ал. 1, т. 4 от Наредба № 10/. Получаването на приоритет по някой от критериите на чл. 19, ал. 1 от Наредба № 10 е източник на задължението на кандидата да поддържа съответствие с всеки от критериите, на които е отговарял проектът му в периода от датата на подаване на заявлението за подпомагане до изтичане на пет години от датата на сключване на договора за предоставяне на финансова помощ. Неизпълнението на това задължение е правопрекратяващ юридически факт за правото на второ плащане и правопораждащ за задължението за връщане на полученото първо плащане с лихви за забава от момент, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ /чл. 37, ал. 1, т. 8 от Наредба № 10/. Касаторът е получил приоритет за проекта си и не е поддържал съответствие с критерия, за който е получил приоритет, поради което няма право на второто плащане и дължи връщане на първото. Отричането на правото на второ плащане и установяването на задължение за връщане на първото с АУПДВ е правомерно, а отхвърлянето на оспорването срещу утежняващия административен акт с първоинстанционното решение – правилно. Дължимо е оставяне в сила на обжалваното решение. При този изход на делото на ДФЗ /арг. § 1, т. 6 от ДР на АПК/ дължат деловодни разноски за касационната съдебна инстанция в размер 100 лева на основание чл. 143, ал. 4 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение