Решение № 1126 от 28.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13748/2013 г.

Решение № 1126 от 28.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13748/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Иван Раденков Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Атанас Иванов Стефанов от гр. Свиленград, за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК на влязло в сила решение № 7464/03.06.2013 г. на ВАС тричленен състав, постановено по адм. дело № 11275/2012 г., с което е оставено в сила решение № 3140/12.06.2012 г. постановено по адм. дело № 220/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 6213/08.12.2011 г. на Директора на Агенция "Митници", с която е прекратено служебното му правоотношение за длъжността "старши инспектор", считано от 12.12.2011 г. В молбата се излагат доводи за наличие на основанията по чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК. Иска се отмяна на цитираното решение. Ответникът - Директорът на Агенция "Митници", редовно призован, чрез процесуалния си представител ангажира становище за неоснователност на молбата. Върховният административен съд, петчленен състав намира молбата за отмяна за процесуално допустима, като подадена от страна, участвала в производството по постановяване на оспореното решение и в срока по чл. 240 от АПК. След като обсъди направените искания, във връзка с посочените в чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК основания, петчленният състав намира молбата за неоснователна, по следните съображения: Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение по делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. От този текст е видно, че основания за отмяна могат да бъдат само новооткрити обстоятелства или новооткрити писмени доказателства, съществували преди постановяване на решението, които не са могли да станат известни на страната, въпреки полагане на дължимата грижа при водене на делото. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В подадената молба са изложени фактически твърдения, които не могат да се квалифицират като основания за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК. Независимо, че не са представени по делото, цитираните заповеди на Директора на Агенция "Митници" с № № ЗАМ-70/06.02.2012 г.; ЗАМ-435/12.08.2011 г. и ЗАМ-683/08.12.2011 г. нямат характер на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото и не са били известни на страната в хода на съдебното производство. Други доказателства в тази насока към молбата за отмяна не са ангажирани. Разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК предвижда, че влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Фактическият състав на цитираната разпоредба изисква пълно обективно и субективно тъждество на делата, по които са постановени решенията, респективно предметът на едното дело да се включва в предмета на другото. Текстът на чл. 239, т. 4 от АПК предполага наличието на противоречие между влезлите в сила съдебни решения. Данните по делото налагат категоричния и обоснован извод, че липсва решение от цитираните в молбата и приложени към нея, което да противоречи на решението, чиято отмяна се иска, тъй като молителят не е страна по нито едно от седемте дела, по които те са постановени. Отделно от това, те имат за предмет други заповеди, издадени от Директора на Агенция "Митници". При тези данни по делото, съдът намира, че искането за отмяна на основание чл. 237, т. 4 от АПК е неоснователно. Въпросът за приложение на цитираната разпоредба е разрешен с Тълкувателно решение на общото събрание на съдиите от Върховния административен съд № 6 от 25.11.2010 г. В него изрично е прието, че разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. Съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление и за всички органи, които издават административни актове. По изложените съображения, Върховният административен съд, петчленен състав приема, че искането на Атанас Иванов Стефанов от гр. Свиленград, за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК на влязло в сила решение № 7464/03.06.2013 г., постановено по адм. дело № 11275/2012 г., по описа на Върховния административен съд, Пето отделение, тричленен състав, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. При този изход на спора в полза на ответника средва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав,