Решение № 10558 от 30.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4572/2020 г.

Решение № 10558 от 30.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4572/2020 г., I о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Алекс Текстил"ЕООД, гр. София, подадена чрез процесуалния му представител адв. Панова против Решение № 7914/12.12.2019 г., постановено по адм. дело № 10769/2019 г. по описа на Административен съд - София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-С34-0417179 от 20.09.2019 г., издадена от Началник Отдел "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "а" ЗДДС на "Алекс Текстил"ЕООД, гр. София, е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – магазин 1046 за продажба на текстилни изделия, находящ се в гр. София, СБ Илиянци, бул. "Рожен"№ 31, стопанисван от същото дружество, както и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни, за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите. От изложеното в касационната жалба се налага извод за доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закона и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретно се сочи, че липсват изложени мотиви относно законосъобразността на оспорената ЗНПАМ в аспекта на срока за който същата е предприета и необоснованост и неправилност на извода относно безспорно установения факт на нарушението. Подробни съображения са развити в касационната жалба. Искането е за отмяна на решението. Претендира присъждането на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът – Началник Отдел "Оперативни дейности" в ГД"Фискален контрол" при ЦУ на НАП, оспорва касационната жалба чрез юрк. Ненкова, която заява и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна, поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд е била ЗНПАМ № ФК-С34-0417179 от 20.09.2019 г., издадена от Началник Отдел "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "а" ЗДДС на "Алекс Текстил"ЕООД, гр. София, е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – магазин 1046 за продажба на текстилни изделия, находящ се в гр. София, СБ Илиянци, бул. "Рожен"№ 31, стопанисван от същото дружество, както и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни, за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от Министъра на финансите /наричана по-долу само Наредба № Н-18/2006 г. на МФ/. За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган е приел, че на 12.09.2019 г. при извършена оперативна проверка в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – магазин за продажба на текстилни изделия, находящ се в гр. София, СБ Илиянци, бул. "Рожен"№ 31, стопанисван и експлоатиран от "Алекс Текстил"ЕООД, е извършено нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, а именно не е издаден ФКБ или касова бележка от кочан от работещото в обекта фискално устройство (ФУ) при една контролна покупка на 1 бр. перде от орган по приходите преди легитимация на стойност 7 лева, платени в брой. Установена е положителна касова разлика между фактическата наличност в касата и тази разчетена във ФУ в размер на 7 лева, която разлика произтича от казаната контролна покупка. Обстоятелствата от проверката са отразени в протокол за извършена проверка № 0417179/12.09.2019 г. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването. За да постанови този резултат, съдът е приел, че извършването на административно нарушение на изискванията на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, изразяващо се в неиздаване на фискален бон в търговския обект от работещо фискално устройство е установено от събраните по делото писмени доказателства. Според съда при правилно установени от административния орган факти, правилно е правилно е приложена и материално правната норма, вкл. при издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, вкл. и срокът на наложената ПАМ е законосъобразно определен в рамките на оперативната самостоятелност на административния орган. Решението е неправилно постановено. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. "а" във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, б. "а" са формулирани така: "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. " В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. По силата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от посочената Наредба всяко лице по чл. 3, ал. 1 от същия подзаконов нормативен акт е задължено независимо от документирането с първичен счетоводен документ да издава и фискална касова бележка от ФУ за всяка продажба на лицата в случаите на извършено плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод. От своя страна ал. 3 /сега ал. 4 на чл. 25 от Наредба № Н-18/2006 на МФ установява правилото, че фискалната касова бележка се издава в момент на извършване на плащането, както и задължението за лицата по чл. 3 едновременно с получаването на плащането да предоставят на клиента въпросната фискална касова бележка. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Мярката се налага спрямо обекта/тите, където е извършено и установено нарушението. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". В конкретния случай, принудителната административна мярка е наложена на "Алекс Текстил" ЕООД за нарушение на чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, поради неизпълнение на задължението да издава фискална касова бележка от ФУ при извършено и получено плащане в брой. По делото е безспорно установено /противно на твърденията в касационната жалба/ вкл. и от събраните по преписката доказателства, че при извършена контролна покупка от страна на органите по приходите на 12.09.2019 г. на стойност 7 лева от дружеството не е издадена фискална касова бележка при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. Възприемайки извършеното нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 на МФ като източник на правомощието по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, ответният административен орган, в условията на обвързана компетентност, е издал процесната заповед за налагане на ПАМ, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено констатираното от приходните органи нарушение. Или законосъобразно – обосновано и в съответствие с материалния закон е стореният от първоинстанционният съд извод в тази насока. На следващо място обаче основателно е възражението на касатора, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е обсъдил съображенията в жалбата и не е изложил каквито и да било фактически установявания, респ. правни изводи /извън бланкетния такъв/, относно спазване изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивираност на административния акт досежно срокът за който е предприета процесната ПАМ, и аналогично липсват такива по повдигнатите с жалбата аргументи относно прилагането на ПАМ при спазване принципът за съразмерност по чл. 6 от АПК и целта на закона, в конкретиката на казуса, с прилагането на ПАМ. Следва да се посочи, че при упражняване на правомощието за определянето на срока, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност, като част от задължителната преценка за издаването на административния акт при правилно приложение на материалния закон. А това в случая в нарушение на съдопроизводствените правила не е сторено от първоинстанционния съд и липсват мотиви в тази насока съобразно изискванията както на чл. 172а ал. 2 от АПК, така и на общите такива на чл. 236, ал. 2 от ГПК. Липсата на относими към тази част от спора мотиви е пречка за осъществяване ефективен касационен контрол на първоинстанционното решение, което налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да изложи самостоятелни фактически и правни изводи относно законосъобразността на оспорената ЗНПАМ в аспекта на спазване изискването за мотивираност на тази категория актове по чл. 59, ал. 2 от АПК и на принципа на съразмерност и целта на закона при определяне на срока за който същата е предприета. Или възраженията в този смисъл в касационната жалба се възприемат като основателни, а съдебния акт като неправилен – като постановен при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което и следва да бъде отменен, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК по въпросът за разноските пред касационната инстанция следва да се произнесе първоинстанционния съд. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,