Решение № 1428 от 30.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9284/2012 г.

Решение № 1428 от 30.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9284/2012 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница "Пловдив", чрез процесуален представител, срещу решение № 1372/7.06.2012 г., постановено по адм. д. № 3178/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отменено негово решение № 1739/15.11.2011 г. за определяне на нова митническа стойност и е определено допълнително държавно вземане в размер на 1 185.57 лв. ДДС, ведно с лихва за забава, считано от датата на поставяне на стоките под режим - 9.04.2010 г. до окончателното погасяване на задължението. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено при нарушаване на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че решението на първоинстанционния съд е постановено при превратно тълкуване на приложимия закон и в несъответствие с неговата цел. В тези насоки излага подробни съображения в касационната жалба и моли касационната инстанция да отмени атакуваното съдебно решение, като вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу решение № 1739/15.11.2011 г., издадено от Началника на Митница "Пловдив", ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Садат" ООД, чрез процесуалния си представител, в писмени бележки и по изложените в съдебно заседание доводи изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира в негова полза да се присъдят осъществените по делото разноски. Заинтересованата страна - ТД на НАП - Пловдив не изразява становище по депозираната касационна жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведеното в жалбата касационно основание, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. С обжалваното от Началника на Митница "Пловдив" съдебно решение № 1372/7.06.2012 г., постановено по адм. д. № 3178/2011 г., Административен съд - гр. Пловдив е отменил издаденото от касатора Решение № 1739/15.11.2011 г., с което на основание чл. 29, § 1 от Регламент на Съвета /ЕИО/ № 2913/92 е определена на нова митническа стойност и допълнително държавно вземане в размер на 1 185.57 лв. ДДС, ведно с лихва за забава, считано от датата на поставяне на стоките под режим - 9.04.2010 г. до окончателното погасяване на задължението по ЕАД № 10BG003000H0049275/20100409. Цялата фактическа обстановка по издаването на обжалваното решение на Началника на митница "Пловдив", както и основанията на митническия орган за определяне на задълженията, са описани от първоинстанционния съд. Описани са събраните в хода на делото писмени доказателства. Прието е, че оспореното решение е незаконосъобразно, тъй като в него не са изложени мотиви и в хода на съдебното производство не са представени категорични доказателства, които да обосновават защо при наличие на различни документи, които установяват различна цена на внасяните по ЕАД стоки се считат за меродавни тези, които са представени по линия на международното митническо сътрудничество, а не се кредитират документите, които са представени от дружеството при подаването на ЕАД. При анализ и съпоставка на събраните по делото писмени доказателства, относими към процесните стоки е прието, че представените по линия на международното сътрудничество от страна на турските митнически власти писмени доказателства не доказват договорната стойност на стоките, която да е реално платена или да подлежи на плащане и която да е различна от декларираната от вносителя. На база на това и с оглед на привилата за разпределяне на доказателствената тежест /чл. 170, ал. 1 от АПК/ е изграден извод, че митническият орган не е ангажирал доказателства, които по категоричен и безспорен начин да установят факта, че договорената и подлежаща на плащане цена е различна от декларираната. Отбелязано е още, че по делото не са ангажирани доказателства - няма платежни нареждания, не е правена проверка в счетоводството на вносителя, не е ангажирана експертиза за установяване осчетоводяване на плащането, не са оспорени по съответния процесуален ред квитанцията за плащане, договорът и анексът, установяващи по-ниска цена, което обуславя и необходимостта от отмяна на процесното решение. Обратно - вносителят е представил неоспорени писмени доказателства, от които може да се направи обосновано предположение за логичната причина износителят да посочи в износния ЕАД стойност, която е по-висока от реално заплатената цена. Решението на Пловдивския административен съд е правилно. Наведеното касационно оплакване е за неправилно приложение на материалния закон, в противоречие с който административният съд е приел, че обжалваното решение на митническия орган е немотивирано. Основният спорен въпрос между страните се концентрира върху размера на митническата облагаема стойност на внесените стоки при контраверзни твърдения, че същата възлиза на сумата, декларирана от вносителя на база на представената с ЕАД фактура, респективно - на сумата, обективирана в търговската фактура, изпратена по линия на международното сътрудничество от турската митническа администрация. В тази връзка настоящият състав напълно споделя изложените от административния съд мотиви, които са формирани след последователна проверка на основанията за законосъобразност на оспорения административен акт, в резултат на която правилно е прието, че оспореното решение е издадено от компетентен митнически орган по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗМ, но в нарушение на изискванията за форма. В него не са посочени фактическите основания за издаването му, респективно - същото е немотивирано, което е самостоятелно основание за отмяна на акта, тъй като липсата на мотиви осуетява възможността съдът да упражни всеобхватен контрол за законосъобразност на административния акт. Съгласно чл. 29, § 1 от МКО, респективно чл. 35 от ЗМ, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а" - "г". По делото няма данни, че митническата стойност е определена от митническите органи според чл. 30, § 1 и сл. от МКО, респективно чл. 36 и сл. от ЗМ. При неоспорена от митническия орган фактура, приложена към процесния ЕАД, настоящият съдебен състав намира, че съгласно чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (МКО) не са налице основания за промяна на декларираната митническа стойност на осъществения внос. Процесната фактура и представената квитанция за плащане на фактурираната стойност, посочена в ЕАД, са достатъчни за установяване, че декларираната митническа стойност е подлежащата на плащане и реално платената цена, в която са включени и транспортните разходи до Пловдив, поради посочено условие "СРТ Пловдив". С оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса и при липса на оспорване на писмените доказателства, представени от дружеството, следва да се приеме, че митническите органи, върху които лежи тежестта на доказване, не са установили по категоричен начин, че митническата стойност, определена по реда на чл. 29, § 1 от МКО е различна от декларираната. Съдът намира, че при така събраните доказателства, подлежащата на плащане цена, представляваща договорната цена и съответно митническата стойност по чл. 29 от МКО е именно цената, декларирана от "Садат" ООД, възлизаща на левовата равностойност на 4106 евро, включваща и транспортните разходи до Пловдив. Ето защо, при неустановеност на фактическите и правни основания за издаване на акта, материално законосъобразен е изводът на административния съд, че с оспореното Решение незаконосъобразно е определена нова митническа стойност. Като е достигнал до него, решаващият състав е постановил решение, което не страда от релевирания касационен порок и като правилно следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, в полза на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства за направени такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,