Решение № 136 от 30.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1018/2015 г.

Решение № 136 от 30.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1018/2015 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по чл. 73, ал. 4, вр. с ал. 1 ЗЧСИ.

Образувано е по жалба на Министъра на правосъдието на РБ против решение от 19.11.2014г, постановено по дисциплинарно дело № 43/2014 г. на Дисциплинарната комисия към Камарата на частните съдебни изпълнители, с което е отхвърлено искането на Министъра на правосъдието по реда на чл. 70, ал. 1 от ЗЧСИ за налагане на дисциплинарно наказание на частен съдебен изпълнител А. З., рег. № при Камарата на частните съдебни изпълнители /КЧСИ/, с район на действие Окръжен съд [населено място] .

Оплакванията в жалбата са за неправилно прилагане на закона и в оспорване на съображенията по решението на Дисциплинарната комисия, поради които въпреки констатираните няколко нарушения на чл. 458 чл. 487, чл. 486 ГПК не е наложено наказание . Иска се постановяване на решение, с което съобразно тежестта на извършените нарушения да бъде наложено дисциплинарно наказание по чл. 68 ЗЧСИ.

Ответницата по жалбата ЧСИ А. З. не е заявила становище.

Дисциплинарната комисия към Камарата на ЧСИ чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. поддържа, че решението е законосъобразно . Комисията правилно е изтъкнала липсата на извършено нарушение по част от искането, а извършените нарушения не са с вредоносен резултат .

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, обсъди доводите на жалбоподателя и ответниците по жалбата във връзка с изложените основания и като извърши проверка на данните по делото, намира за установено следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ., срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Производството по дисциплинарно дело № . 43/2013г на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители на Република България е образувано по реда на чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ, въз основа на искане на Министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на частен съдебен изпълнител А. З. поради допуснати нарушения и неизпълнение на законови задължения, констатирани в доклад при извършена проверка по изпълнително дело № 20127890400245,предприета по повод сигнал на взискателя. Изтъкват се следните нарушения на частен съдебен изпълнител А. З.:

1. В нарушение на чл. 458 ГПК не е уведомила държавата за започнато от нея принудително изпълнение, с извършването на опис на четири недвижими имота на длъжника. 2. В нарушение на 487 ГПК не е насрочила публична продан в седмодневен срок, което нарушение продължава и до сега 3. Изготвения протокол за опис е непълен, не е описано състоянието на имотите, не е посочен, съответно назначен пазачът им съгласно чл. 486 ГПК Въпреки искането на взискателя за опис оценка и продажба на посочени 7 бр. ППС, не е извършила това .

За да отхвърли искането на Министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарното наказание дисциплинарният състав е приел, че формално има нарушение на чл. 458 ГПК, но то не е съществено, тъй като не е предприето осребряване на имуществения обект и не е нарушена привилегията на държавата . В дисциплинарното производство е установено, че по образуваното на 12.04.2012г изпълнително дело са предприети опис и оценка на четири посочени от взискателя недвижими имоти на длъжника съгласно протокол от 19.06.2012г по негово искане и не е било изпратено съобщение до Агенцията за държавни вземания и Националната агенция по приходите при извършването им, а едва на 20.09.2013г, в резултат на което НАП е уведомила за наличие на публични задължения в размер на 103 059,77 лева. При оценката е ползвано заключение на вещо лице, според чието заключение оценката на имотите е под тази стойност. След извършването на описа, ЧСИ А. З. не е предприела последващи действия в нарушение на чл. 487 ГПК, макар че с молба от 12.04.2012 г. взискателят [фирма] е поискал да се насрочи не само опис и оценка, но и продажба на посочените четири недвижими имота . По обжалваното решение е прието, че неизпълнението на задължението по чл. 487, ал. 1 ГПК в срок следва да се преценява заедно с други норми, чл. 73, чл. 79, чл. 433, ал. 1, т. 6 ГПК, чл. 79 - 80 ЗЧСИ и чл. 12 от Етичния кодекс, според които на ЧСИ се следват изрично нормативно определени такси. Авансовото им плащане от взискателя предполага добросъвестно и адекватно упражняване на процесуални права, което е общ принцип съгласно чл. 3 ГПК . В случая дори и четирите имота да бяха продадени, това не би покрило и половината от публичните задължения на длъжника Касае се за фирма в ликвидация, върху процесните имоти има възбрани от други кредитори, предхождащи възбраните по настоящето дело . Взискателят би удовлетворил вземането си до размера на сторените разноски, които всъщност дори не са направени, а държавата не губи своя самостоятелен изпълнителен титул, на нейно разположение е реда на ДОПК. Според дисциплинарната комисия, по тези съображения наказание не следва да се налага, още повече когато взискателят не е поискал насрочване на публична продажба по реда на чл. 484, ал. 3 ГПК Няма данни последният да е платил и таксата по т. 20 от ТТР към ЗЧСИ. Непосочването на пазач в описния протокол също не е съществено нарушение, водещо до дисциплинарна отговорност . Не е посочено конкретно нарушение на задължения от страна на ЧСИ във връзка с изпълнение върху посоченото от взискателя движимо имущество .

Жалбата е основателна, поради следното:

В нарушение на чл. 458 ГПК (чл. 353 ГПК отм.) и чл. 191, ал. 2 ДОПК е предприемането на действия по принудително изпълнение, без за тях да е изпратено съобщение до Агенцията за държавни вземания и Националната агенция по приходите Държавата се смята винаги за присъединен взискател на дължимите й от длъжника публични и други вземания - от започването на принудителното изпълнение до извършване на разпределението, без да е необходим нарочен акт за това. Описът ( чл. 483 ГПК) и оценката (чл. 485 вр чл. 468ал. 2 ГПК) на недвижими имоти е действие по принудително изпълнение, с което законът срочно свързва както горното задължение за уведомяване, така и пряко задължението на съдебния изпълнител по чл. 487 ГПК. Поради предписанието на срока, тук законът не урежда конкуренция по правилото на чл. 473, ал. 1 ГПК, както е при проданта на запорирани и описани движими вещи . Оценката и описът на недвижимо имущество не са способи за проучване на имущественото състояние на длъжника. Съдебен изпълнител, който ги предприема с тази цел не брани интересите на взискателя, а нарушава закона . След като съдебният изпълнител е извършил поисканата оценка и опис, като същевременно не изпълнява задължението си по чл. 458 ГПК, противно на закона е положението, при което по-нататъшни изпълнителни действия съгласно чл. 487 и сл. ГПК да зависят единствено от последваща инициатива на образувалия делото взискател дали да се пристъпи към публична продан, тъй като вече има и присъединен взискател. Не зависят и от това дали и кога първоначалният взискател ще внесе определената от ЧСИ такса по т. 20 от тарифата, макар че по делото няма данни съставените от ЧСИ платежни документи в тази връзка да са били съобщени на взискателя, т. е таксата да е изискана от него авансово . Сама по себе си вероятността образувалият изпълнителното производство кредитор да не се удовлетвори при осребряване на конкретното имущество, като се има предвид неговата оценка и размера на дълга, налични обезпечения на други кредитори и публични вземания на държавата като най- големия привилегирован кредитор, не оправдава бездействие на съдебния изпълнител след срока по чл. 487 ГПК, щом описът и оценката са вече извършени . Волята на взискателя, образувал изпълнителното дело, може да намери диспозитивен израз относно по-нататъшния ход на изпълнителното производство и на този етап, при съответно негово изявление до съдебния изпълнител. Взискателят има правото да посочва изпълнителни способи, да спира и прекратява изпълнителното производство съгласно чл. 432, 433 ГПК, но случаят не е такъв. Инициативата на взискателя за насрочване на публична продан е била налице, видно от депозираната негова молба от 22.05.2012г с правно основание чл. 426, ал. 2 ГПК. В нея е посочено конкретното недвижимо и движимо имущество, а от ЧСИ е поискано насрочване на опис, извършване на оценка и насрочване на публична продан. Неправилно дисциплинарният състав е мотивирал бездействието на съдебния изпълнител при изнасяне имотите на публична продан с това, че няма данни взискателят да е внесъл авансово такса за тези изпълнителни действия. Дължимостта на таксата не освобождава съдебния изпълнител от задължението да предприеме конкретното изпълнително действие, щом негово е и задължението да определи, начисли, изиска, или събере същата . В случая документ във връзка с определяне на таксата и начина на плащането й е съставен след описа за недвижимите имоти на 19.06.2012г, като взискателят е посочен като задължено лице (по т. 20 от ТТР към ЗЧСИ) Дисциплинарният състав неправилно е оправдал бездействието на ЧСИ с общи доводи за "добросъвестно и адекватно" упражняване на права от взискателя. С така констатираните две нарушения ЧСИ А. З. не е обезпечила законосъобразното развитие на изпълнителния процес и нарушението е съществено .

Формално е извършено нарушение по чл. 486 от ГПК при съставянето на описа на недвижимите имоти, тъй като не е посочен пазач . По отношение на това нарушение Върховен касационен съд споделя съображенията на дисциплинарния състав, че при конкретните обстоятелства нарушението не е съществено само по себе си . Длъжникът е дружество в ликвидация, негов представител не е присъствал на описа, касаело се е за неоградени поземлени имоти, вкл. земеделска земя, чието състояние практически не може да се промени поради липсата на назначен пазач. Неназначаването на такъв не е засегнало интересите на нито една от страните в изпълнителното производство, или на трети лица. Правилни са и формираните в решението на Дисциплинарната комисия изводи, че нарушение във връзка с индивидуализацията на имотите при извършването на описа не е допуснато Обосновано е прието, че данните по делото не могат да обосноват като конкретно нарушение противоправното бездействие при насочване на принудително изпълнение върху движимите вещи (7 броя ППС), собственост на длъжника и по- конкретно опис, оценка и продажба, щом това имущество не е във владение на последния, като местонахождението на посочените автомобили е неизвестно. При тези обстоятелства съдът не приема доводите на жалбоподателя за нарушение на 431 ГПК, норма регламентираща общите правомощия на съдебния изпълнител .

Поради извършването на останалите констатирани нарушения обаче, следва ангажиране на дисциплинарна отговорност. Вида и размера на наложеното наказание следва да бъде съобразено с тежестта на нарушението, обстоятелствата при който е извършено, други провинения на наказаното лице и цялостната му професионална дейност, изразени като критерии с установения от чл. 53 от Устава на КЧСИ принцип на съразмерност и съответност на санкцията спрямо нарушението. В случая други дисциплинарни нарушения на същия частен съдебен изпълнител не са установени и преки вреди за участниците в съдебното изпълнение не са произтекли . Предвид обстоятелствата, при които са допуснати нарушенията, в т. ч. и от липсата на пряко настъпили неблагоприятни последици, свързани с бездействие, но като съобрази, че са нарушени норми, изразяващи публичния интерес при уредбата на изпълнителния процес, съдът намира, че за допуснатите от частен съдебен изпълнител А. З. нарушения при провеждане на принудително изпълнение по изп. д. № 245/2012г следва да бъде наложено дисциплинарно наказание по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗЧСИ - порицание.

Жалбоподателят Министерство на правосъдието има право на разноски по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК.

Водим от горното, Върховният касационен съд, IIIг. о.