Решение № 9513 от 20.9.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12559/2020 г.

Производството е по реда на чл.237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане за отмяна от А. Димитрова, приподписано от адв.П. Йовчев, на основание чл.239, т.4 от АПК, на влязло в сила решение 5275 от 12.05.2015 г. по адм.дело 2461 по описа за 2015 г. на Върховния административен съд, II отд., с което е оставено в сила решение 1691 от 21.10.2014 г. по адм.дело 358 по описа за 2014 г. на Административен съд - Благоевград. В искането се посочва, че този съдебен акт противоречи на определение 250 от 27.05.2020 г. по гр.дело 474 по описа за 2020 г. на Върховния касационен съд, с което е оставена без разглеждане касационната й жалба срещу решение 935 от 25.02.2019 г. по гр.дело 66 по описа за 2018 г. на Благоевградски окръжен съд и не е допуснато касационно обжалване не решение 3739 от 19.08.2019 г. по гр.дело 66 по описа за 2018 г. на Благоевградски окръжен съд, постановено по реда на чл.250 от ГПК. В искането се посочва, че тези съдебни актове имат идентичност, понеже в съдебно-административното производство, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска има за предмет законосъобразността на заповед КД-14-01-282 от 11.07.2011 г. на началник на СГКК - Благоевград, а вторият съдебен акт - определение, е постановен по повод искане за осъществяване на съдебен касационен контрол върху съдебно решение, постановено в съдебно исково производство по чл.124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.67 от ЗС, развило се пред РС - Сандански и ОС - Благоевград. Така предявеният иск е уважен, като е прието "за установено по отношение на А. Димитрова, че е погасено по давност в нейна полза, като неупражнено в продължение на пет години на 1/10 от право на строеж, учредено на О. Брашнаров". В тези производства са обсъждани административни актове по повод попълване на кадастрална карта и кадастрални регистри, респ. допусната грешка, като някои от тях имат връзка с неистински документи, ползвани от О. Брашнаров, по отношение на което лице е проведено наказателно дирене и то е осъдено с влязла в сила присъда. Това рефлектира върху законосъобразността на издадените административни актове, включително и този, предмет на съдебен контрол пред административен съд - Благоевград, чиито акт е потвърден с решението на ВАС, II отд., чиято отмяна се иска. Претендира присъждане на съдебни разноски и представя списък по чл.80 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК. Ответните страни по искането - Началникът на Служба Геодезия, картография и кадастър - Благоевград, О. Брашнаров, С. Димитрова, Л. Василева, А. Спасова, Н. Спасов, К. Спасов и К. Стоянова не ангажират становище по него. Ответните страни по искането - А. Гръбчев и И. Гръбчев оспорват същото със становище по реда на чл.242 от АПК. Върховният административен съд, II колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на искането за отмяна, наведените доводи и данните по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Искането е процесуално допустимо като подадено в срока по чл.240, ал.1, т.4 от АПК, от надлежна страна срещу акт, който е неблагоприятен за нея, а разгледано по същество е неоснователно. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Благоевград е била заповед КД-14-01-282 от 11.07.2011 г. на началник на СГКК - Благоевград, като е постановено решение 1691 от 21.10.2014 г. по адм.дело 358 по описа за 2014 г. По повод касационна жалба от А. Димитрова е постановено решение 5275 от 12.05.2015 г. по адм.дело 2461 по описа за 2015 г. на Върховния административен съд, II отд., с което е оставено в сила решение 1691 от 21.10.2014 г. по адм.дело 358 по описа за 2014 г. на Административен съд - Благоевград. Вторият съдебен акт, на който се позовава искателят е определение 250 от 27.05.2020 г. по гр.дело 474 по описа за 2020 г. на ВКС, II гр.отд. . (стр.28 от съд.досие), което е постановено по повод искане за осъществяване на съдебен касационен контрол върху съдебно решение на Окръжен съд - Благоевград, с което е потвърдено решение на Районен съд - Сандански. Тези съдебни актове са по повод проведено съдебно исково производство по предявен иск на основание чл.124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.67 от ЗС, като той е уважен. Прието е "за установено по отношение на А. Димитрова, че е погасено по давност в нейна полза, като неупражнено в продължение на пет години на 1/10 от право на строеж, учредено на О. Брашнаров". В тези съдебни производства са обсъждани административни актове по повод попълване на кадастрална карта и кадастрални регистри, респ. допусната грешка, като някои от имат връзка с неистински документи, ползвани от О. Брашнаров, по отношение на което лице е проведено наказателно дирене и то е осъдено с влязла в сила присъда. Това рефлектира върху законосъобразността на издадените административни актове, включително и този, предмет на съдебен контрол пред административен съд - Благоевград, чиито акт е потвърден с решението на ВАС, II отд., и чиято отмяна се иска, а именно решение 5275 от 12.05.2015 г. по адм.дело 2461 по описа за 2015 г. Съгласно чл.239, т.4 от АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение/определение, което противоречи на решението/определението, чиято отмяна се иска. Смисълът на разпоредбата е да препятства съществуването на два съдебни акта с различно съдържание по съдебен спор, който вече е разрешен от съда със сила на пресъдено нещо. За да има такова противоречие, следва да бъде установена пълна идентичност между делата, по които са постановени съдебните актове, с оглед белезите, които индивидуализират спорното право, а именно правопораждащ факт, съдържание и субекти, основание и времеви обхват (виж решение 430 от 14.01.2021 г. по адм.дело 10415 по описа за 2020 г. на ВАС, II колегия, петчленен състав и решение 1318 от 02.02.2021 г. по адм.дело 10632 по описа за 2020 г. на Върховния административен съд, II колегия). Настоящият съдебен състав намира, че не е реализиран съставът на чл.239, т.4 от АПК, понеже е необходимо да са налице два влезли в сила съдебни актове между същите страни, за същото искане, на същото основание, които си противоречат. В случая няма обективно и субективно тъждество между актовете, постановени в съдебно-административното производство и в гражданското производство. Предметът и страните в гражданскоправния спор са различни от предмета и страните в съдебноадминистративния спор, по който е постановено решението, чиято отмяна се иска. Те разрешават различни правни въпроси. В единия спор това е въпросът за основателността на оспорването от А. Димитрова, а именно за законосъобразността на заповед КД-14-01-282 от 11.07.2011 г. на началник на СГКК - Благоевград. Решението на гражданския съд разрешава въпрос за основателността на установителния иск, предявен от А. Димитрова срещу О. Брашнаров. Искането по чл.239, т.4 от АПК се явява основателно, когато е налице тъждество на предмет и страни между противоречащи съдебни актове с един и същ правен характер, което по делото не се установява. При този изход от спора на искателя не следва да се присъждат съдебни разноски. Съобразно изложеното и на основание чл.244, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, II колегия, петчленен състав