Решение № 3371 от 7.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5436/2011 г.

Решение № 3371 от 7.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5436/2011 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на Общинска служба по земеделие /ОСЗ/ - Велинград против решение № 79/18.02.2011 г., постановено по адм. дело № 690/2010 г. на Административен съд - Пазарджик. Наведени са доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение. Касаторът намира за неправилни изводите на административния съд, че ОСЗ е следвало да предостави поисканата административна услуга и да издаде скици на имотите. Изложени са доводи за противоречие на решението с влязъл в сила съдебен акт, постановен по иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Претендира се отмяна на обжалваното решение, при което да се постанови ново такова по съществото на спора, за отхвърляне на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът - Реджеп Кадриев Пехливанов, чрез пълномощника си адвокат Янчо Дрянов, в писмено отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, четвърто отделение, приема касационната жалба за допустима като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд - Пазарджик е образувано по жалбата на Реджеп Кадриев Пехливанов срещу отказа на ОС "Земеделие" - Велинград, обективиран в писмо изх. № 278/10.05.2010 г. да издаде скици на имоти, правото на собственост върху които е възстановено съгласно решение № С01/02.04.2001 г. на ОСЗГ /понастоящем ОСЗ/ - Велинград, по заявление вх. № 278/23.04.2010 г. С решението си административният съд е приел, че жалбоподателят се легитимира като наследник на възстановен собственик, чиито имоти са отразени в Картата на възстановената собственост /КВС/ и в регистъра на земеделските земи към нея, в който случай според чл. 3, ал. 1 от Наредба № 49/05.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост, ОСЗ е длъжна по подадено от собствениците искане, да издава и заверява скици на поземлените имоти, както и да презаверява такива при липса на изменение в данните за тях. Поради това, че заявителят е установил правото си на собственост, отказът на административния орган да му издаде поисканите скици е приет за незаконосъобразен и е отменен, а преписката му е върната с указание за предоставяне на поисканата административна услуга, в едномесечен срок от влизане на решението в сила. Липсва спор между страните по делото, че съгласно влязло в сила решение № С01/02.04.2001 г. на ОСЗГ - Велинград, на наследниците на Хасан Халилов Календжиев, /в кръга на които попада и жалбоподателят пред първата инстанция Реджеп Кадриев Пехливанов/ е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху общо тридесет и четири недвижими имота, включително имоти № № 021004, 021008, 021024, 021040, 022037, 022053, 023009, 023015 и 023039, относно които е поискано презаверяване на скици, издадени от ОСЗ - Велинград. С оспореното писмо, касаторът в настоящото производство, е отказал да предостави поисканата му административна услуга, като се е позовал на влязло в сила решение на Пазарджишкия окръжен съд постановено на основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, с което е разрешен спор за собственост между Фатма Акгюн /Фатма Шукриева Асанова/ и наследниците на Асан Халилов Календжиев. Към административната преписка е приложена извадка от регистъра на земеделски земи, гори и земи в горския фонд за землището на с. Сърница, община Велинград, по данни от която към 11.12.2010 г. наследодателят на заявителя - Хасан Халилов Календжиев, е собственик на подробно изброените в нея имоти, сред които и тези, за които е поискана презаверка на скици. С оглед установеното от фактическа страна, правилен е направеният от административния съд извод, че ОСЗ е следвало да предостави поисканата административна услуга. Съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 49/05.11.2004 г. ОСЗГ /сега ОСЗ/ по писмено искане на собствениците, издава и заверява скици на поземлените имоти, валидни за срок от 6 месеца, които могат да бъдат презаверявани при липса на изменения в данните за имотите, в който случай попада и процесната хипотеза. Искането е подадено от наследник на възстановен собственик, който се легитимира като такъв с влязло в сила решение на ОСЗГ - Велинград, а видно от приложената по делото справка от регистъра за земеделските земи, гори и земи в горския фонд същите имоти, отразени с номера, местност, начин на трайно ползване, категория и площ, са записани като собствени на Хасан Календжиев, без при това да са констатирани изменения в данните за имотите. Следва да се отбележи, че приложеното съдебно решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ не сочи на такава промяна, доколкото не е установена идентичността на описаните в него имоти, с тези, възстановени съгласно решението на ОСЗГ - Велинград, както и че дори да е налице такава, то тя не е отразена по надлежен ред в партидите на регистъра към КВС. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 49/05.11.2004 г. регистрите към КВС обединяват данни за имотите и собствениците съгласно тази наредба, а според чл. 35, ал. 1, промените на собствеността по партидите на регистъра се отразяват на основание актовете, посочени в Приложение № 6. При преценката дали да предостави поисканата административна услуга, ОСЗ е следвало да се съобрази със "справката за имоти на собственик", съгласно която процесните имоти са отразени като собственост на Хасан Календжиев - наследодател на инициатора на процесното административно производство. Поради това, като не е съобразила данните от регистъра към КВС, ОСЗ - Велинград е постановила незаконосъобразен отказ, който правилно е отменен от административния съд. По изложените съображения не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение