Решение № 12532 от 14.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9229/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Кърджали, чрез старши юрисконсулт З. Белева против решение 279/29.08.2023 г. по адм. дело 239/2023 г. по описа на Административен съд Кърджали. Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено, а жалбата подадена пред първоинстанционния съд отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноски. Ответникът С. Реджеб от [населено място], обл. Кърджали, чрез адв. Д. Кръпова изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде потвърдено като правилно. Претендира разноски пред касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура намира касационното оспорване за допустимо, но неоснователно. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като прецени доказателствата по делото и съобрази доводите на страните, и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима - подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, но преценена по същество е неоснователна. С решение 279/29.08.2023 г. по адм. дело 239/2023 г., Административен съд Кърджали е отменил решение 2153-08-143/01.06.2023 г. на директора на ТП на НОИ Кърджали и потвърденото с него разпореждане 2175-08-234#1/21.04.2023г., издадено от ръководител Пенсионно осигуряване /ПО/ в ТП на НОИ Кърджали, с което е постановен отказ по заявление на С. Реджеб за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО и е изпратил административната преписка на компетентния орган при ТП на НОИ Кърджали, за ново произнасяне по заявление за отпускане на пенсия, подадено от С. Реджеб, при спазване на въведените в мотивите на решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона и е присъдил разноски. Съдът е приел, че административният орган е постановил незаконосъобразен акт, поради противоречие с материалноправните разпоредби чл. 146, т. 4 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че С. Реджеб е подала заявление за отпускане на пенсия с вх. 2113-08-1691, с което е поискала отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/. Видно представените доказателства от страна на заявителката, за периода 01.01.1979 г. 07.06.1979 г. е била в майчинство, който период е зачетен от органите на ТП на НОИ Кърджали. Последвало е издаването на разпореждане 2113-08-1691#4/15.12.2022 г., с което на основание 27, ал. 2, т. 1 от АПК е прекратено производството пред пенсионния орган. С влязло в сила Определение 63/30.03.2023 г. по административно дело 21/2023 г. на Административен съд Кърджали, разпореждането е отменено и преписката е върната на пенсионния орган за произнасяне по същество. С последващ акт на пенсионния орган е зачетен общ осигурителен стаж на С. Реджеб в размер на 15 г. 04 м. 06 дни. Приет е за действителен осигурителен стаж от 14 г. 11 м. 00 дни. Гореизложеното наложило, че С. Реджеб няма 15 години действителен осигурителен стаж и отпускането на исканата пенсия било отказано. Недоволна от постановения акт, Реджеб е обжалвала разпореждането пред горестоящия административен орган и с Решение 2153-08-143/01.06.2023 г., директорът на ТП на НОИ Кърджали е отхвърлил жалбата й като неоснователна. Прието е, че продължителността на действителния осигурителен стаж на адресата следва да бъде определена като от общия осигурителен стаж, за който е прието, че е в размер на 15 г. 04 м. и 06 дни, се извади периодът на майчинство с продължителност 00 г. 05 м. и 06 дни, при което се получавал действителен стаж от 14 г. 11 м. и 0 дни. Дефиниция на понятието действителен стаж е дадена в §1, т.12 от ДР на КСО и съгласно нея действителен стаж е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. В своята съдебна практика, Върховният административен съд е приел, че осигурителният стаж при ползването на майчинството като осигурен социален риск е приравнен на осигурителния стаж при фактическото полагане на труд. Уредените в хипотезата на чл. 9, ал.2, т.1 и 2 хипотези не правят разграничение за изчисляване на стажа в хипотезите на чл. 68, ал.1 и ал.2 КСО и чл. 68, ал.3 КСО. В подкрепа на горните изводи Върховният административен съд тълкува и смисъла на нормата на §9, ал.1 ПЗР на КСО, където изрично е разписано, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Застъпената обратна теза от органите на НОИ и административния съд да не се зачита за действителен осигурителен стаж на лицето, времето през което С. Реджеб е била в отпуск по майчинство, противоречи на специалните разпоредби на чл. 14 и чл. 47, ал.3 от Конституцията на Република България. Според материалноправната норма, която е действала по време и е регулирала отношенията свързани с видовете отпуск по майчинство чл. 80 ППЗП (отм.), за трудов стаж по смисъла на ЗП (отм.) се зачита времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по КТ, какъвто е и отпускът по майчинство. Настоящият състав на Върховния административен съд счита, че не следва да се отклонява от посочената съдебна практика, още повече че и при двата режима по ЗП /отм/ и по сега действащия КСО отпускът по майчинство се зачита за осигурителен стаж и осигурителен стаж при пенсиониране, поради което липсва основание за прилагане на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Изчислен към осигурителния стаж, който е признат от органите на НОИ с включения осигурителен стаж когато С. Реджеб е ползвала майчинство, общият осигурителен стаж е повече от 15 години, което сочи наличие на материалноправните основания по чл. 68, ал.3 КСО за придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. По тези съображения, касационният съдебен състав намира, че като е уважил подадената до него жалба, Административен съд Кърджали е постановил правилно решение, което при отсъствието на пороци, обуславящи наличието на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, акцесорната претенция за присъждане на разноски от ответната страна е основателна. Тя е представлявана от адвокат и искането е направено своевременно. По делото е представен договор за правна защита и съдействие 95/15.09.2023 г. за производството пред касационната инстанция, от чието съдържание е видно, че С. Реджеб е заплатила в брой сумата от 500,00 лева като възнаграждение на упълномощения да я представлява пред Върховния административен съд. Отговорността за разноски е гражданско облигационно отношение, произтичащо от процесуалния закон и уредено в него, като в случая е налице приложното поле на чл. 143, ал. 1 във връзка с чл. 228 от АПК, поради което понесените от ответницата съдебни разноски за водене на делото трябва да й се заплатят. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,