Решение № 4543 от 2.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8147/2012 г.

Решение № 4543 от 2.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8147/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Управителят на Софийска област е подал касационна жалба срещу решението от 9.04.2012 г. по адм. дело № 1162/2011 г. по описа на Административния съд - София област, с което е била отменена издадената от него Заповед № ЗР-31 от 5.12.2011 г. Направено е оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено, като се присъдят направените разноски. Ответниците Спаска Георгиева Русимова, Иванка Георгиева Трифонова и Здравка Симеонова Георгиева са оспорили касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че Спаска Георгиева Русимова, Иванка Георгиева Трифонова и Здравка Симеонова Георгиева подали до управителя на Софийска област искане № 94-Г-18/8.06.2009 г. за изплащане на еднократно обезщетение за имуществени вреди съгласно Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица за незаконна репресия по отношение на техния наследодател Георги Сергиев Георгиев, изселен по политически причини заедно със семейството си от град Годеч в село Тенево, Ямболско за периода от 1.08.1950 г. до 7.02.1954 г. Към искането са представени три отделни декларации по чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, според които наследодателят Георги Сергиев Георгиев е подавал искане за изплащане на еднократно обезщетение и е получавал обезщетение по досегашния ред. Във връзка с декларираните обстоятелства управителят на София област направил запитване до Териториалната дирекция - София град и Териториалната дирекция - София област на Националната агенция по приходите за това дали лицата Спаска Георгиева Русимова, Иванка Георгиева Трифонова и Здравка Симеонова Георгиева са подавали искане за обезщетение, дали им е изплащано такова от данъчните служби по действащите до момента нормативни актове, и ако такова е изплащано, да бъде представено копие на платежния документ. В хода на производството е било установено, че наследодателят Георги Сергиев Георгиев и съпругата му Здравка Симеонова Георгиева са подавали молби за обезщетение по Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресирани лица, но не са били открити платежни документи за изплащането на обезщетение. Със заповед № ЗР-31/5.12.2011 г. управителят на София област отказал изплащането на еднократно обезщетение по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица на наследниците на Георги Сергиев Георгиев, по съображения, че той вече е бил обезщетен, както било видно от декларациите, подадени от двете му дъщери Спаска Георгиева Русимова и Иванка Георгиева Трифонова и от съпругата му Здравка Симеонова Георгиева. От правна страна съдът приел, че оспорената заповед на областния управител е издадена в нарушение на материалния закон. Георги Сергиев Георгиев попадал в категорията лица по чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗПГРРЛ, а жалбоподателите като негови наследници имали право да получат обезщетение за имуществени вреди за претърпяната от техния наследодател репресия, тъй като той бил починал, без да бъде обезщетен. След като нямало документи за платено на Георги Георгиев обезщетение, административният орган следвало да извърши проверка на съдържанието на представените от наследниците декларации, още повече, при наличието на възражения от тяхна страна, че са декларирали получаването на обезщетение от техния наследодател поради незнание и подвеждане. Поради това административният съд отменил заповедта на областния управител и върнал преписката на органа за произнасяне с мотивиран административен акт. Касационната инстанция намира, че решението е постановено при точно прилагане на материалния закон. Административният съд е направил законосъобразен извод, че административният акт е бил издаден, без да бъдат изяснени всички обстоятелства по случая. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗПГРРЛ, когато лицата по чл. 2, ал. 1, т. 1 - 6, 8, 9, 10, 11 и 12 не са получили обезщетение за имуществени вреди и са починали, обезщетението се изплаща на техните наследници - деца, съпруг, родители или на братя и сестри. При наличието на противоречие между информацията, постъпила от органите на Националната агенция по приходите и декларираното от наследниците на Георги Сергиев Георгиев относно факта на изплащането на обезщетение за незаконна репресия, областният управител е длъжен да го изясни и да изложи съответните съображения. При разглеждането на искането не е било съобразено, че Георги Сергиев Георгиев е подал искане от 31.12.1992 г. е за изплащане на обезщетение за репресия, осъществена по отношение на родителите му Серги Георгиев Тодоринов и Ефросия Милушева Тодоринова, а отделно от това, е направил и друго искане (без установена дата) до началника на Данъчното бюро - Годеч за изплащане на обезщетение за репресия, осъществена по отношение на самия него. При тези данни областният управител е бил длъжен да сравни сведенията от декларациите на жалбоподателите и тези, постъпили в хода на административното производство, и да поиска обяснения от наследниците на Георги Георгиев за това получил ли е обезщетение техния наследодател и на какво основание. Обясненията на страните представляват доказателствен източник, както предвижда чл. 39, ал. 1 АПК. Като наследници на починалия жалбоподателите имат достъп до информацията за движението по банковите му сметки, поради което могли да направят съответните изявления пред административния орган. Едновременно с това следва да се отбележи, че при събирането на доказателствата по преписката областният управител не се е обърнал към Министерството на финансите, което до изменението на чл. 5 на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ДВ, бр. 29 от 2005 г.) е било компетентно да се произнесе по исканията за обезщетение на репресирани лица. Комисията по чл. 4, ал. 3 ЗПГРРЛ не е органът, който може да даде информация за изплащането на обезщетение на правоимащото лице, тъй като тя установява само обстоятелствата, свързани с незаконната репресия в случаите, когато липсват писмени доказателства за това. При отсъствието на поддържаното касационно основание решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на жалбоподателя не се дължат направените разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд