Решение № 13320 от 6.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3036/2014 г.

Решение № 13320 от 6.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3036/2014 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Росен Панайотов Вълчев срещу решение № 179 от 09.01.2014 г. по адм. д. № 376/2013 г. на Административен съд Добрич, с което е отхвърлен предявеният от него иск за сумата 9 938,44 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на нарушение на чл. 4, ал. 2, във връзка с чл. 21 и 26 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр/, установено с влязло в сила решение № 272/18.12.2012 г. по пр. № 253/11 г. на Комисията за защита от дискриминация, представляващи пропуснато месечно брутно възнаграждение на държавна служба за периода от 01.08.2010 г. до 13.10.2011 г., ведно със законната лихва върху размера на иска, считано от подаване на исковата молба до окончателното му изплащане и иск за сумата 10 000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от нарушение на чл. 4, ал. 2, във връзка с чл. 21 и 26 на ЗЗДискр., установено с влязло в сила решение № 272/18.12.2012 г. по пр. № 253/11 г. на Комисията за защита от дискриминация, изразяващи се в душевни болки и страдания, чувство на потъпкване на човешкото и професионалното достойнство, унижение и чувство за малоценност, ведно със законната лихва върху размера на иска, считано от подаване на исковата молба, до окончателното му изплащане. Претедират се разноски. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответната страна е представила писмено становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна. За да отхвърли предявените искове, съдът е приел, че в случая не е налице административен акт, отменен като незаконосъобразен по съответния ред. Ищецът се е позовал на Решение № 272/18.12.2012 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е установено, че с издаването на заповед РД-13-С-15/30.07. 2010 г. за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 106, т. 6 от ЗДСл, органът по назначаването е третирал ищеца на основа на защитените признаци "възраст" и "обществено положение" по-неблагоприятно отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства и по този начин е ограничил възможността му да упражнява трудова дейност и да получава по-високи доходи, да придобие по-продължителен осигурителен стаж и по-висок размер на осигурителните вноски, което представлява нарушение по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., във вр. с чл. 21 и чл. 26 ЗЗДискр. От диспозитива на решението и изложените към него мотиви е видно, че проявената спрямо ищеца дискриминация не е в резултат не действия или бездействия на органа по назначаването, а в резултат на постановен от него индивидуален административен акт, който е влязъл в сила и е недопустимо да се преценява законосъобразността му. Независимо от установеното от компетентния за това орган-КЗД, че актът е издаден в нарушение на ЗЗДискр, ищецът не се е възползвал от даденото му от чл. 73 от същия закон право да оспорва заповедта по реда на АПК, а е избрал да сезира КЗД с жалба, по която се е провело производство по чл. 50, т. 1 от ЗЗДискр. Наличието на такова производство с влязло в сила решение е основание да се предяви претенция за обезщетение по чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр, но е установено, че дискриминацията е осъществена чрез постановяване на индивидуален административен акт, който не е оспорен по съдебен ред и е влязъл в сила. Изложени са мотиви, че съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК, иск за обезщетение може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред, а в случая е налице влязъл в сила административен акт. Решение № 272/18.12. 2012 г. на КЗД не отменя заповед РД-13--15/30.07.2010 г. за едностранно прекратяване на служебното му правоотношение, а само установява, че с издаването на същата, спрямо ищеца е осъществена дискриминация. Правилни и обосновани са изводите на съда, че неполучаването на брутното възнаграждение от ищеца за периода от 01.08.2010 г. до 13.10. 2011 г. е пряка и непосредствена последица от прекратяване на служебното му правоотношение, а не от решението на КЗД, с което е установен факт на пряка дискриминация. Заповедта по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл не е била обжалвана от касационния жалбоподател и това е преклудирало правото му да претендира заплащане на възнаграждение от служебно правоотношение. Отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение би породила правото на обезщетение за неполучено възнаграждение за труд. Установеното нарушение от КЗД също поражда право на обезщетение, но не за размера на неизплатените през периода брутни заплати. Обезщетение за имуществени вреди в размер на неполучено възнаграждение за труд се присъжда при отмяна на заповедта по чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител, тъй като е в пряка причинна връзка с прекратяването на служебното правоотношение, а не с установената дискриминация по повод на прекратяването на служебното правоотношение. Административният съд правилно е анализирал фактите по делото и е приложил материалния закон по отношение на предявения иск за заплащане на имуществени вреди. Касационната жалба е основателна в частта на решението, с което е отхвърлен иска за присъждане на неимуществени вреди. Решение № 272/18.12. 2012 г. на КЗД обуславя основателността на предявения иска за обезщетение за неимуществени вреди. Неправилно съдът е приел, че влязлото в сила решение на КЗД, с което е установено нарушение на забраната за дискриминация не е произвело правни последици. В исковата си молба ищецът е описал претендираните неимуществени вреди и съдът е следвало да разгледа и обсъди тези твърдения на ищеца. Допуснатата е експертиза, съгласно заключението на която предизвестието за прекратяване на служебното правоотношение, последвано от уволнението на ищеца като гл. инспектор в КТИ-Добрич на 01.08.2010 г. е предизвикало остра стресова реакция, последвана от разстройство на адаптацията с протрахирана депресивна реакция. Предявеният иск за неимуществени се явява доказан по основание, поради установяването с влязъл в сила акт на нарушение на забраната за дискриминация, което от своя страна преюмира настъпването на неимуществени вреди. Съдът следва да установи настъпилите неимуществени вреди и определи обещетение по справедливост. В тази част решението като неправилно, следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане на друг състав на съда, който да установи размера на претърпените неимуществени вреди, произтичащи от акта на дискриминация, установен с решение № 272/18.12. 2012 г. на КЗД. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение