Решение № 8927 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9148/2012 г.

Решение № 8927 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9148/2012 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Владини комерс" ООД, гр. Пловдив против решение № 1208/22.05.2012 г., постановено от Пловдивския административен съд по адм. д. № 1625/2011 г. в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 161005294 от 9.03.2011 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 454 от 30.05.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив. В касационната жалба се твърди неправилност на решението в обжалваната му част, иска се неговата отмяна и отмяна на РА в същата част. Сочените касационни основания са всичките, визирани в чл. 209, т. 3 от АПК - допуснати съществени съдопроизводствени нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Ответникът в касационното производство - директорът на Дирекция "ОУИ" - Пловдив не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, като подадена в срок от надлежна страна, но неоснователна. Съдът е отхвърлил жалбата срещу РА, в частта, в която с него е начислен ДДС върху размера на бракуваните стоки за периодите 1.01.2009 г. - 31.07.2010 г. Установено е от приходните органи, че дружеството е извършило брак на хранителни стоки (олио, оцет, захар, ориз, бира, сокове, шоколадови изделия, сладки, почистващи препарати) поради изтичане на срока им на годност. Установено е също така, че дружеството не е начислило ДДС в размера на ползвания данъчен кредит за бракуваните стоки на осн. чл. 79, ал. 3 от ЗДДС, тъй като се обосновава с разпоредбата на чл. 80, ал. 2, т. 5 от същия закон. Приходният орган е приел, че не е налице хипотезата на чл. 80, ал. 2, т. 5 от ЗДДС, тъй като не са съставени документите, надлежно доказващи изтичането на срока на годност на бракуваните стоки. В протоколите за брак не се сочи партидата на бракуваната стока, причините за брака. Липсва документ, в който да е определен обичайния за съответната дейност размер на брака за всяка партида или стоково -материален запас. Констатирана е също така липсата на опити за продаване на бракуваните стоки на по-ниска цена, за даването им за преработка или за предоставянето им на социални заведения, като същевременно е констатирано, че в същите периоди са купувани стоки от същия вид и доставчици. Установено е също така, че самият ревизиран субект е увеличил финансовия си резултат за 2009 г. с размера на бракуваните стоки през тази година, с което сам декларира, че извършеният брак не се дължи на изтичане на срока на годност съгласно нормативен акт или фирмени стандарти и за същия не са приложими разпоредбите на чл. 28, ал. 3, т. 3 от ЗКПО. Също така е отчетено обстоятелството, че отчетените разходи не са в обичайния за съответната дейност размер, тъй като са в по-висок процент от реализираната търговска надценка от дружеството. Административният съд е отхвърлил жалбата срещу РА в посочената част. Съдът подробно е възпроизвел в решението си относимите разпоредби за брак на стоки, съдържащи се в ЗДДС и ЗКПО. Анализирал е понятието "брак на стоки" и е отбелязал липсата на законова дефиниция на това понятие. За да обоснове извода си за недоказаност на реализирания брак през ревизираните периоди, съдът е посочил липсата на съпътстващи документи, обвързващи съответния вид бракувана стока с конкретна партида - документи от производителя, от които да е видно какъв е срокът на годност на всяка една стока. Съдът е отбелязал също така и липсата на документи за унищожаването на бракуваните стоки, предвид специфичните изисквания за унищожаване на хранителни стоки и почистващи препарати. Решението на административния съд в обжалваната част е правилно. За да е изпълнена разпоредбата на чл. 80, ал. 2, т. 5 от ЗДДС следва да е доказано по несъмнен начин, че бракуването на стоките е в резултат на изтичане на срока им на годност. В конкретния случай е осъществен брак на хранителни стоки и почистващи препарати. Основателен е довода на жалбоподателя, че срокът на годност на всяка една стока от процесните е посочен върху самата опаковка на стоката. Съдържанието на документите (протоколи за бракуване на материални), които са съставени за брака на въпросните стоки в конкретния случай не е достатъчно, за да се установи изтичане срока на годност на описаните в тях стоки. Както правилно са посочили органът по приходите и съдът не става ясно описаните стоки от коя партида са, с какъв срок на годност са стоките. Липсата на тази съществена за спорния въпрос информация не дава възможност да се формира обоснования извод, че стоките, описани в протоколите за брак са действително с изтекъл срок на годност. Разпоредбите на Закона за храните (чл. 20 и чл. 21а) задължават търговците на храни, какъвто е и ревизираният субект, да водят по подходящ начин счетоводството си, така че във всеки един момент да са установими характеристиките, в това число и срокът на годност на хранителните продукти в обръщение и местонахождението им. В конкретния случай, жалбоподателят не е доказал релевантните за спора обстоятелства - кога са закупени бракуваните хранителни стоки, от коя партида са, с какъв срок на годност. Тоест, съдържанието на протоколите за брак не се обосновава с данни от други, предхождащи ги документи. Правилно административният съд е приел, че само протоколите за брак не са достатъчни да докажат наличието на брак на хранителните стоки поради изтекъл срок на годност. В този смисъл, жалбата срещу РА в посочената част е останала недоказана, поради което правилно е преценена от административния съд като неоснователна. По изложените съображения, решението на административния съд в обжалваната част следва да се потвърди като правилно. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд