Решение № 4895 от 9.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13060/2013 г.

Решение № 4895 от 9.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13060/2013 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Бисер Манолов против решение № 177 от 29.07.2013 г., постановено от Кюстендилския административен съд. С обжалваното решение са отхвърлени предявените от Бисер Николов Манолов при условията на обективно съединяване искове с пр. осн. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и акцесорните искове за заплащане на лихва за забава. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му и постановяване на друго, с което да се уважат исковите претенции. Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" чрез пълномощника си по делото оспорва жалбата с искане за отхвърлянето й. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното: Предмет на разглеждане от Кюстендилския административен съд (КАС) са два иска с пр. осн. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С първия иск, ищецът е искал обезвреда на причинените му неимуществени вреди, оценени на 5000 лева от неизпращането от администрацията на затвора на жалба до ЕСПЧ от 7.12.2011 г. С втория иск ищецът е претендирал обезвреда отново в размер на 5 000 лева за причинените му неимуществени вреди от неизпращането от администрацията на затвора на искова молба до КАС от 98.12.2011 г. Твърденията на ищеца са били, че в резултат на бездействието на ответника е претърпял негативни емоционални състояния - тревога, притеснение, безпокойство. Съдът е отхвърлил исковете, приемайки, че за успешното провеждане на иск с пр. осн. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да се установи от ищеца незаконен административен акт, действие или бездействие на административен орган, актът да е отменен по съответния ред, да са произтекли вреди от акта и те да са в пряка причинна връзка с акта. Въз основа на данните по делото, съдът е приел, че отказът на ищеца да отвори пощенските пликове е станала причина за неизпращане на писмата. Според съда действията на затворническата администрация се основават на закона (чл. 75, ал. 2, 3 и 4 от ЗИНЗС), тъй като получаваната и изпращаната кореспонденция на лишените от свобода се контролира в интерес на сигурността. Съдът е приел, че служителите на ответника са имали правомощието да извършат исканата от тях проверка относно съдържанието на затворените пликове, а отказът да се осъществи такава, реализира хипотезата на чл. 75, ал. 4 от ППЗИНЗС, при която началникът на затвора може да разпореди спиране, т.е. неизпращане на кореспонденцията. Крайният извод на съда е, че не са осъществени незаконосъобразни действия на администрацията, а извършените такива са съобразени с относимата и приложима законова и подзаконова нормативна уредба. Съдът е преценил като недоказана освен първата предпоставка от фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ и настъпването на вреда за ищеца. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно. Съдът е анализирал всички събрани по делото доказателства, въз основа на което е формирал обосновани и верни изводи. Към съображенията, изложени от административния съд, които напълно се споделят от настоящия съдебен състав може да се добави също така и липсата на данни, че документите, които ищецът твърди, че е искал да изпрати на 7.12.2011 г. и на 8.12.2011 г., са били адресирани до ЕСПЧ и до КАС. Следователно, недоказани са останали твърденията на ищеца в исковата молба, както по отношение бездействието на администрацията на затвора, така и по отношение на претърпяните неимуществени вреди от ищеца в резултат на това бездействие. Не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Решението като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав