Решение № 4121 от 4.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12538/2015 г.

Решение № 4121 от 4.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12538/2015 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, гр. С., със седалище и адрес на управление в гр. С., представлявано от изпълнителен директор С.-Е. В., подадена чрез упълномощен юрисконсулт В. Ч., против решение № 791 от 29.09.2015 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка № КЗК-357/2015 г. С жалбата се оспорват изводите на КЗК, касаещи тълкуването и прилагането на чл. 32 във връзка с чл. 33 от ЗЗК и се развива тезата, че КЗК неправилно е отхвърлила искането за установяване на нарушение на горепосоченото основание. Жалбоподателят твърди, че Комисията е допуснала нарушение, като е приела, че е налице хипотезата на чл. 34, ал. 2, т. 1 от ЗЗК за разрешена сравнителна реклама, което заключение, според оспорващото дружество е неправилно и необосновано. Заявява, че от цялостния контекст на казаното следва да се прецени, че има неразрешена сравнителна реклама, понеже процесното рекламно послание на "БТК " ЕАД има заблуждаващ характер. Счита, че с постановяването на акта си КЗК е допуснала противоречие с целта на ЗЗК да осигури защита на конкуренцията, като осъди поведението на "БТК"АД. М. В. административен съд да отмени обжалваното решение и претендира присъждане на направените по делото разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Комисията за защита на конкуренцията оспорва жалбата чрез упълномощен юрисконсулт Ботева, която в съдебно заседание и с писмени бележки пледира за отхвърляне на жалбата, като неоснователна и излага аргументи за правилно изясняване на релевантните факти и законосъобразно изпълнение на изискванията на специалния закон в съответствие с чл. 7, чл. 9 и чл. 35 от АПК. Заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - "Българска телекомуникационна компания" ЕАД / търговско име VIVACOM/ оспорва жалбата чрез упълномощени юрисконсулт Михайлов и адв. Пачаманов, които в съдебно заседание пледират за отхвърлянето й, като неоснователна. Излагат доводи за законосъобразност на обжалваното решение, което е добре мотивирано и основано на факти, събрани от Комисията за регулиране на съобщенията. Като прецени данните по делото и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, настоящият съдебен състав приема за установено следното от фактическа страна: Страните не спорят помежду си относно обстоятелствата, че КЗК е сезирана с искане вх. № ВХР- 1008/08.06.2015 г. на "Т. Б." ЕАД/Теленор/, в което са изложени твърдения за евентуално извършени нарушения от "БТК " ЕАД /БТК/ по чл. 29, чл. 32, чл. 33 и чл. 34 от ЗЗК във връзка с рекламно съобщение "Навсякъде с най-доброто 3G", като се иска постановяване на временна мярка спиране разпространението на рекламата, налагане на предвидените в закона санкции, постановяване прекратяване на нарушението и възлагане на направените в производството разноски. В първоначалното искане и в допълнителни писма от 17.06.2015 г. и от 30.07.2015 г. се съдържа описание на поведението на ответното предприятие, като се заявява, че двете дружества са преки конкуренти помежду си в качеството на предприятия по смисъла на ЗЕС, които предоставят електронни съобщителни услуги чрез електронни съобщителни мрежи, в това число предоставяни чрез мобилна наземна мрежа по стандарт UMTS (3G) на крайни потребители. Искателят твърди, че реклама на мрежата на БТК, и в частност на предлаганите чрез нея услуги, публикувана на Фейсбук страницата на дружеството /на титулната снимка/, с послание, че дружеството предоставя услуги "Навсякъде с най-доброто 3G", със стилизирано изображение на покритие и посочване на "3G", противоречи на разпоредбите на чл. 29, чл. 32, чл. ЗЗ и чл. 34 от ЗЗК, като цялостният начин на представяне на посоченото послание се отнася до електронната съобщителна мрежа по стандарт UMTS (3G) /мрежа от трето поколение/. Молителят счита, че оспореното рекламно съобщение по недвусмислен начин акцентира, че точно притежаваната от БТК UMTS (3G) мрежа има най- доброто покритие навсякъде, без да се дава каквато и да е информация и данни, от които да се изведе такова заключение. Оплакването на искателя е, че БТК с цялостното си поведение, привлича вниманието на средния потребител - физическо лице с послания, които са основани на неясни и хиперболизирани факти, което е в противоречие с правилата, определящи лоялното пазарно поведение. Развива аргументи, че описаното действие на БТК противоречи на добросъвестната търговска практика и същото уврежда или създава опасност да увреди интересите на Теленор. Според молителя рекламата съдържа неясно и заблуждаващо послание, защото включва думата "навсякъде", представляваща наречие, обозначаващо териториални предели на ползване на услугата, подлежащо на обективна оценка. Теленор заявява, че посланието "най-доброто 3G" също е в състояние да заблуди средният потребител, който не е в състояние да определи кое е това най-добро, което отличава 3G мрежата на БТК от тази на останалите оператори на пазара и в частност от 3G мрежата на Теленор. Искателят акцентира на факта, че към датата на разгласяването на процесната реклама - 31.03.2015 г. е подменена през март 2015 г. 3G мрежата на Теленор и нейните характеристики са подобрени. Молителят изтъква, че едновременното използване на превъзходната степен "най" и наречието "навсякъде" създават представата не само за качество на рекламираната услуга, но и за нейната изключителност. В гореописаните искания на Теленор се твърди, че спорната реклама цели осигуряване за БТК на нелоялно търговско предимство пред конкурентите, водейки до изменения в търсенето на рекламираните услуги, които се предоставят чрез UMTS (3G) мрежата, което уврежда или може да увреди интересите на конкурентите му и в частност на молителя, който също предлага такива услуги. Теленор определя визираната реклама и като сравнителна реклама по смисъла на чл. 34 от ЗЗК, понеже сравнението в рекламата на БТК по недвусмислен начин личи и едновременното използване на превъзходната степен "най" пред прилагателното "добър" и на наречието "навсякъде", което сочи на намерението на БТК да сравни не само качествата на мрежата си с мрежите на останалите оператори, но и всеобхватността й от гледна точка на признака "териториалност". От приложената по делото административна преписка е видно, че КЗК е уведомила ответното дружество, което е представило писмено становище вх. № към КЗК-357/27.07.2015 г., в което се изтъква, че оплакванията на искателя се отнасят до единична публикация в социалната мрежа Facebook - заглавна снимка в корпоративната страница на БТК, която е единствено брандиране на собствен онлайн канал в социалната мрежа, а не съставлява самостоятелна пълномащабна рекламна кампания. Според БТК публикацията е основана на верни и точни данни и не е в състояние да въведе в заблуждение значителна част от средните потребители, които обичайно притежават значителна информация досежно телекомуникационните услуги и изразяват критично отношение към тях. Тезата на ответното дружество е, че оспорената реклама е използвана само за целите на маркиране на собствено пространство в социалната мрежа, от което БТК извежда заключение, че атакуваната визия е много ограничена по обхват и не може да увреди конкуренцията и да моделира икономическото поведение на потребителите. Във връзка с твърдението на искателя за наличие на неразрешена сравнителна реклама от страна на БТК се възразява, че разпоредбите на чл. 34 от ЗЗК очертават границите на разрешената и неразрешената сравнителна реклама, като определянето в ал. 1 от този текст на понятието "сравнителна реклама" само по себе си не води до забрана за такъв вид реклама, а следва да се осъществи преценка доколко една реклама следва да бъде дефинирана като "разрешена сравнителна реклама". Според ответното дружество твърденията на искателя, че процесната реклама е неразрешена сравнителна реклама, не са обосновани, тъй като посоченото в публикацията на БТК е основано на обективни данни. От данните по преписката е видно, че КЗК е изискала информация от специализирания държавен регулаторен орган в областта на съобщенията - Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/, която с писмо вх. № към КЗК 357/2015 г. от 04.08.2015 г. е уведомила КЗК, че издава разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения, чрез наземни мрежи, в това число и UMTS, позволяващи предоставяне на електронни съобщителни услуги, какъвто радиочестотен спектър е предоставен за ползване на "Мобилтел" ЕАД, "Т. Б." ЕАД и "БТК" ЕАД със съответните разрешения. Посочен е годишния доклад на КРС за 2014 г. (публикуван на www. crc. bg) в който е отразено покритието на мобилните наземни мрежи на Мобилтел, Теленор и БТК по подадените от тях подадените данни в КРС, като е уточнено, че не разполага с данни за покритието на мобилните мрежи към 31.03.2015 г. КРС е информирала КЗК, че през 2014 г. е приета обща мярка за повишаване на информираността на потребителите на мобилни услуги относно покритието на мобилните мрежи, като с решение № 512/07.08.2014 г. КРС задължава всички мобилни оператори да публикуват на видно място на страниците си в интернет електронна карта на постигнатото покритие на мрежите им за предоставяне на услуги. В изпълнение на решението операторите са публикували информация на официалните си интернет страници, като от страна на предприятията са публикувани карти за покритието, които представляват компютърна симулация с ползване на специализиран софтуер за предсказване на покритието посредством математически методи. Уточнено е, че реалното покритие на дадена мрежа се влияе от множество фактори, а именно: географски релеф на населеното място, климатичните условия, наличието на стени, сгради, дървета или други препятствия, отдалеченост от базовата станция, трафичното натоварване на мрежата и други. В горепосочената информация е отразено, че статистически данни относно постигнатото покритие на мобилните наземни мрежи могат да бъдат намерени в публикуваните на страницата на КРС в интернет Годишни доклади, обхващащи периода 2006 - 2014 г. (http:/www.crc.bg/section.php?lang=bg& id=2). При тези данни КЗК е насрочила открито заседание за 29.09.2015 г., за което е призовала страните по преписката. Заседанието е проведено при участието на представители на Теленор и на БТК и е обективирано в протокол № 869, който е приложен в представената административна преписка. Комисията е постановила решение № 791 от 29.09.2015 г., с което е установено, че не е извършено нарушение по чл. 29, чл. 32, във връзка с чл. 33 и чл. 34 от ЗЗК от страна на "БТК" ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., Столична община, район "Връбница", бул. "Цариградско шосе" № 115И и е оставено без уважение искането на "Т. Б." ЕАД за възлагане на направените в хода на производството разноски. За да достигне до този резултат Комисията се е позовала на нормите на чл. 98, ал. 1, т. 3 и чл. 69, ал. 4 от ЗЗК и след подробен фактически и правен анализ е преценила оплакванията на искателя като неоснователни. Гореописаното решение е съобщено на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД с известие - обратна разписка, получена от дружеството на дата 05.10.2015 г. Недоволен от постановеното решение искателят го оспорва с жалба чрез КЗК до Върховния административен съд, която е подадена на 19.10.2015 г. При така изяснената фактическа обстановка настоящият съдебен състав извежда следните правни изводи: По допустимостта: Съдът счита, че жалбата на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като предявена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в чл. 64, ал. 1, изречение второ от ЗЗК. По основателността: Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Според решаващия съдебен състав оспореното решение е издадено от компетентния за това независим специализиран държавен орган в рамките на законовата му компетентност, изрично предвидена в нормите на чл. 98, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 3 от ЗЗК. Процесният акт е произнесен от горепосочения колективен орган при спазване изискванията за кворум и мнозинство за приемане на решение, регламентирани в чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК. Съдът констатира, че атакуваното решение е издадено в писмена форма, подробно е мотивирано с излагане на фактически обстоятелства и правни изводи и съдържа всички необходими реквизити, посочени в чл. 62 от ЗЗК. Решаващият съдебен състав счита, че при постановяване на обжалваното решение не са осъществени съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като КЗК е извършила обективно и компетентно проучване на правнорелевантните факти и обстоятелства при активно участие на страните в спора. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че при произнасяне на атакувания административен акт не са налице отменителни основания, регламентирани в чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 АПК. По отношение развитите в жалбата на Теленор възражения за наличие на противоречия с материалния закон, съдът счита, че са неоснователни. В жалбата, с която е сезиран Върховния административен съд, се съдържат аргументи за неправилно тълкуване и прилагане на нормите на чл. 32 във връзка с чл. 33 от ЗЗК и за нарушение на изискванията на чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 34 от ЗЗК. Съдът констатира, че в настоящото производство жалбоподателят не релевира твърдения за осъществено от страна на БТК нарушение по чл. 29 от ЗЗК, поради което намира, че съдебният контрол не включва проверка по този въпрос. В случая не е спорно обстоятелството, че двете дружества са предприятия по смисъла на § 1, т. 7 от ЗЗК, които извършват конкурентна стопанска дейност. Това е така, защото е безспорно установено, че страните в производството предоставят на територията на Р. Б. електронни съобщителни услуги включително чрез обществена електронна съобщителна подвижна клетъчна мрежа по стандарт UMTS 3G, относно която дейност КРС е издала съответните разрешения, което е видно от предственото от КРС становище. Съдът приема, че КЗК правилно е определила процесния период, като е преценила за относим към анализа на поведението на БТК периодът на разпространение на рекламното послание "Навсякъде с най-доброто 3G", на корицата на Фейсбук страницата на дружеството на адрес http:/www. facebook. com/VIVACOM, в периода от 31.03.2015 г. до 01.06.2015 г. Установено е, че през описания период на заглавната страница като снимка на корицата на Фейсбук страницата на БТК е поставено изображение, в горния ляв ъгъл на което е изписано "Навсякъде с най- доброто 3G" с позиционирано в средата стилизирано изображение на покритие на мрежата, на фона на есенна картина, изобразяваща седнало до дърво момиче, което работи на мобилно устройство. Съдът споделя становището на КЗК, че последващият период след 01.06.2015 г. е извън процесния период, защото описаната снимка се е намирала единствено в галерията със "снимки на корицата", като при отваряне на Фейсбук страницата посочената снимка не е видна. За да се достигне до нея, потребителят следва да извърши множество активни действия, които не са насочени към търсене на информация на конкретен продукт или услуга, като процесната снимка се намира сред множество други снимки, които по различно време са били снимки на корицата на страницата. Установено е, че от началото на м. август 2015 г. спорната снимка напълно е премахната от Фейсбук страницата на БТК, което е видно от приложени по преписката разпечатки от Фейсбук страницата на БТК с адрес http:/www. facebook. com/VIVACOM. Както в искането, което е предявено пред КЗК, така и в жалбата до съда, се поддържа твърдението, че публикуваната титулна снимка на Фейсбук страницата на БТК, обективираща посланието "Навсякъде с най-доброто 3G", осъществява заблуждаваща реклама по смисъла на чл. 33 във връзка с чл. 32 от ЗЗК. С нормата на чл. 32, ал. 1 от ЗЗК се регламентира обща забрана за заблуждаваща реклама и неразрешена сравнителна реклама. По силата на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗК "реклама" е всяко съобщение във връзка с търговия, занаят или професия, което има за цел да насърчи реализацията на стоки или услуги, включително на недвижими имоти, права и задължения. Според чл. 33, ал. 1 от ЗЗК, заблуждаваща е всяка реклама, която по какъвто и да е начин, включително по начина на нейното представяне, подвежда или може да подведе лицата, до които е адресирана или достига, и поради това може да повлияе на тяхното икономическо поведение или по тези причини нанася или може да нанесе вреди на конкурент. В конкретния случай КЗК задълбочено е изследвала дали оспорената реклама води до заблуждение, като е анализирала наличието на кумулативно формулирани от законодателя компоненти: съдържанието й да е адресирано до потребителите; рекламата да е достигнала до своите адресати; обективно да е в състояние да заблуди съществена част от потребителите. Настоящият съдебен състав намира за законосъборазно становището на КЗК, че процесното послание "Навсякъде с най-доброто 3G", представляващо снимка на корицата (заглавна снимка) на Фейсбук страницата на БТК, има рекламен характер, защото целта му е да популяризира дейността на БТК по предлагане на електронни съобщителни услуги чрез 3G мрежата на дружеството. Преди всичко следва да се съобрази правнорелевантния факт, че посланието "Навсякъде с най-доброто 3G" се сдържа в единична самостоятелна публикация и не е предмет на други рекламни кампании на горепосоченото предприятие. Въпреки, че оспореното послание е видимо само на страницата на една от разпространените в България социални мрежи, КЗК обективно е преценила, че тази публикация съдържа реклама, тъй като може да достигне до потребителите на този вид услуги. Съдът счита, че за да се прецени една реклама като заблуждаваща, следва да се установи дали в конкретната хипотеза тя подвежда или е в състояние да подведе съществена част от потребителите чрез насочване на икономическото им поведение и мотивирането им към покупка на рекламираната стока или услуга. Предвид спецификата на процесното рекламно послание, КЗК точно е преценила, че то от една страна не включва елементи със заблуждаващ характер, а от друга страна - не е в състояние да породи негативен ефект върху конкурентите, въздействайки върху икономическото поведение на потребителите. Това заключение на Комисията се потвърждава от факта, че спорното рекламно послание е използвано само в публикуваната на Фейсбук страницата (профила) на БТК (Vivacom) заглавна снимка, поради което в този му вид посланието не е предмет на масирана и продължителна рекламна кампания, с множество форми и средства на разпространение. Решаващият съдебен състав намира, че следва да бъде отчетено предназначението на Фейсбук като онлайн социална мрежа, която осигурява изграждане преди всичко на приятелски отношения между лица, които споделят общи интереси, дейности и др. По този начин и информацията на страницата на БТК във Фейсбук представлява общото представяне на дружеството пред потребителите на социалната мрежа и е насочена към създаване и поддържане на комуникация с потребителите на продуктите на предприятието, без да претендира и да се стреми към конкретно и детайлно запознаване с предлаганите от дружеството продукти и услуги. КЗК правилно е отчела факта, че потребителите, които могат да се запознаят с оспорената реклама, са само лицата, които имат профили в социалната мрежа и то в конкретната мрежа на Фейсбук, а не някоя друга от ползваните у нас социални мрежи. От определящо значение при преценяване характера на процесната реклама е това, че на страницата на БТК във Фейсбук има линк, който препраща към официалния сайт на БТК http:/ www. vivacom. bg/, на който е публикувана подробна обширна и изчерпателна обективна информация за предприятието и предлаганите от него услуги, включително и досежно покритието на мрежата. На горепосочения официален сайт се съдържат подробни данни не само относно покритието на мрежата на БТК, но са публикувани и карти на покритието, включително и електронни карти, които позволяват потенциалният потребител задълбочено да се запознае с обхвата на покритието на мрежата на предприятието. Съдът констатира, че КЗК се е съобразила и с постоянната съдебна практика по сходни казуси и точно е преценила, че относно възможността рекламното послание да породи заблуда у потребителите следва да се отчете неговият интензитет, който в случая е твърде нисък. Процесното послание е налично и видимо за потребителите единствено във Фейсбук страницата на БТК и то само в кратък период, в който би могло потенциално да достигне до тях - от 31.03.2015 г. до 01.06.2015 г. Преценявайки характера на оспореното послание, съдът има предвид и това, че целта на всяко рекламно послание е да привлече вниманието на евентуалните потребители върху определени характеристики и качества на рекламираните стоки/услуги и за постигане на тази цел е обичайно в търговската практика да се използват думи и изрази в превъзходна степен. Ето защо смисълът на процесната реклама, използвала наречието "навсякъде", с което искателят обосновава заблуждаващия й характер, не следва да се тълкува в буквален смисъл. В конкретната хипотеза с ползването на израза "Навсякъде с най- доброто 3G" се насочва вниманието на потребителите върху определена характеристика на 3G мрежата на БТК - нейното добро покритие и обхват, даващи възможност на потребители за достъп до 3G мрежата и предлаганите от дружеството услуги в различни точки в пределите на страната. Съдът споделя становището на КЗК, че предвид добрата информираност на средния потребител на процесните електронни продукти, той не би възприел израза буквално и не би си създал неоправдани очаквания, че достъпът до мрежата е възможен навсякъде - без значение от вида на ползвания от лицето апарат, от технологичните възможности и структура на мрежата в населените места и извън тях, в труднодостъпни местности или райони, дори в среда, в която принципно е невъзможно да бъде изградена съобщителна мрежа и/или да бъдат ползвани електронни услуги. Следва да бъде взето предвид обстоятелството, че на средния информиран потребител е добре известно, че на пазара на електронни съобщителни услуги, които се осигуряват чрез 3 G мрежа, оперират три предприятия, което предполага едно по-добро познаване от страна на потенциалните клиенти на условията, свързани с реалното предоставяне на услугите от техните доставчици, включително и тези, свързани с технологичните изисквания и ограничения на мрежата. Съдът отдава значение и на това, че в случая закупуването на процесната услуга се извършва чрез сключване на писмен договор с някое от трите дружество, като купувачът следва да достигне до потребителско решение и да направи информиран избор, който се формира от редица различни фактори, между които конкретните нужди на потребителите - вид услуги, условия на ползването им, срок, цена и др., което предвид интензивната конкуренция на пазара на електронни съобщителни услуги изисква специфична внимателна преценка на всички условия за ползване на мобилни услуги на пазара. При това положение съдът счита, че КЗК е извела обоснован извод, че съобразно описаната особеност на потребителското търсене на пазара на електронни съобщителни услуги, възможността за заблуда на потребителите при рекламиране е твърде ограничена. Съдът намира, че КЗК законосъобразно се е съобразила с постъпилото писмено становище от специализирания държавен регулаторен орган в съобщенията - КРС, входирано в КЗК на 04.08.2015 г., според което към датата на публикуване на оспореното рекламно послание - 31.03.2015 г. и през процесния период - до 01.06.2015 г., последните публично оповестени данни от КРС, достъпни за потребителите, относно покритието на мобилните мрежи на предприятията, предоставящи гласови мобилни телефонни услуги, се съдържат в Годишния доклад на КРС за 2013 г., приет с решение № 300/19.06.2014 г., което КРС приема на основание чл. 38, ал. 1 и 3 от Закона за електронните съобщения, в който доклад е отразено, че мрежата на БТК наистина има най-добро териториално покритие и покритие по брой население. В т. 4.2 от визирания доклад е отразено, че към 31.12.2013 г. в процентно съотношение мобилната наземна мрежа на БТК по тези два критерия е с най-добри показатели спрямо мрежите на другите две предприятия, участници на пазара на мобилни телефонни услуги - "Мобилтел" ЕАД и "К. Б. М." ЕООД /сега "Т. Б." ЕАД/.: покритие по територия по стандарт GSM - 99.60 % и по стандарт UMTS - 97.90% и покритие по население GSM -99.99 % и по стандарт UMTS - 99.81 %. Ето защо съдът приема, че твърденията, съдържащи се в оспорената реклама, се основават на актуални за процесния период официални данни. Съдът констатира, че следващият Годишен доклад на КРС е приет след изтичане на процесния период, поради което БТК не е имало как да съобрази рекламното си поведение с този доклад. Н. Г. доклад е приет с решение № 279 от 25.06.2015 г., и в него е отразено, че по отношение на покритието по процесният стандарт UMTS, най-значителен е ръстът на този показател, реализиран от "Т. Б." ЕАД, но все пак това дружество остава с по- ниски резултати от тези, достигнати от БТК за 2014 г., които са следните: покритие по територия по стандарт GSM - 99.65 % и по стандарт UMTS - 97.90% и покритие по население GSM -99.99 % и по стандарт UMTS - 99.85 %. В жалбата до съда Теленор се позовава на представени от него в производството пред КЗК извлечения от електронните карти на трите конкурентни мобилни оператора относно проверка на покритието на три адреса в гр. С., в които е отразено по- лошо покритие на БТК, в сравнение с покритието на другите две дружества. Съдът намира, че посоченото доказателство, приложено към допълнителното искане от 17.06.2015 г. не опровергава изводите на КЗК. Това е така, защото представените извлечения се отнасят само за три адреса и то не в цялата страна, а в отделен град, които не дават информация за липса на покритие или за "задоволително", а за "добро" покритие, с оглед на което се включват в горепосочените процентни показатели, представени от КРС. О. това следва да се има предвид становището на КЗК, изразено в писмото, входирано в КЗК на 04.08.2015 г., в което изрично е подчертано, че публикуваните от предприятията карти за покритието на мрежите представляват компютърна симулация с ползване на специализиран софтуер за предсказване на покритието посредством математически методи. КРС е обърнала внимание, че реалното покритие на дадена мрежа се влияе от множество фактори, като например географския релеф на населеното място, климатичните условия, наличието на стени, сгради, дървета и др. препятствия, отдалеченост на базовата станция, трафичното натоварване на мрежата и др. При тези данни настоящият съдебен състав намира, че КЗК е извела верен и обоснован извод за липса на нарушение по смисъла на чл. 32 във връзка с чл. 33 от ЗЗК, защото в случая процесното рекламно послание не съдържа невярна информация, а съответстваща на официалните данни на КРС. К. бе отразено по- горе оспорената реклама, публикувана на Фейсбук страницата (профила) на предприятието следва да се разглежда съобразно цялостното поведение на БТК относно мобилна наземна мрежа по стандарт UMTS (3G), вкл. официалния сайт на БТК http:/ www. vivacom. bg/, на който е публикувана подробна и изчерпателна обективна информация за предлаганите от предприятието услуги, в това число и относно покритието на 3G мрежата. Ето защо решаващият съдебен състав счита, че процесното рекламно послание не подвежда лицата, до които е адресирано и не може да повлияе върху тяхното икономическо поведение, както и да нанесе вреди на конкурентите, включително на искателя Теленор. По отношение на развитото пред КЗК и пред съда твърдение за осъществена от БТК неразрешена сравнителна реклама по смисъла на чл. 32 във връзка с чл. 34 от ЗЗК, съдът счита, че е неоснователно. Според настоящия съдебен състав КЗК правилно е тълкувала и приложила цитираните норми. Както в разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ЗЗК, така и в чл. 34, ал. 1 от ЗЗК законодателят не е дал определение за забранена, съответно неразрешена реклама. В текста на чл. 34, ал. 1 от ЗЗК се съдържа определение на понятието "сравнителна реклама" - всяка реклама, която пряко или косвено идентифицира конкурента или предлаганите от него стоки или услуги. Законодателят е преценил, че неразрешената сравнителна реклама е забранена, но ако една реклама отговаря на предвидените в чл. 34, ал. 1, т. 1 - 8 от ЗЗК условия, същата се счита за разрешена. При този законодателен подход КЗК правилно е счела, че за да извърши преценка относно наличието на неразрешена реклама, следва да провери доколко в конкретната хипотеза сравняването между конкурентни стоки или услуги е направено по начин, по който рекламиращият може да извлече нелоялно предимство за себе си, което не би получил при спазване на установените правила в закона. Законосъобразно е становището на Комисията, че оспореното рекламно послание се отнася до 3G мрежата на БТК, с оглед на което чрез него индиректно могат да се визират и мрежите на останалите два конкурента, доколкото на пазара на предоставяне на мобилни услуги у нас чрез 3G мрежи по стандарти GSM/UMTS дейността се осъществява само от три предприятия, едното от които е БТК. От съществено значение при определяне характера на сравнителната реклама е това дали сравнителната реклама е разрешена според изискванията, регламентирани в чл. 34, ал. 2 от ЗЗК. Оплакването на искателя пред КЗК е, че рекламното послание на БТК има заблуждаващ характер, поради което изхождайки от твърдението на Теленор следва да се обсъди приложението на чл. 34, ал. 2, т. 1 от ЗЗК. Съдът възприема тезата на КЗК, че в посочената от жалбоподателя хипотеза е необходимо да се установи, че рекламата не е заблуждаваща по смисъла на чл. 33 от ЗЗК. В изложението по- горе е отразено подробно, че процесното рекламно послание няма заблуждаващ характер, който извод не е опроверган от страна на жалбоподателя и в хода на съдебното производство. КЗК точно е констатирала, че от страна на искателя не се релевират други относими факти, които да обусловят подвеждането на поведението на БТК във връзка с използване на процесното рекламно послание под останалите хипотези на неразрешена сравнителна реклама по смисъла на чл. 34 от ЗЗК. По отношение на развитото в жалбата до съда възражение, че обжалваното решение противоречи на целта на ЗЗК, съдът намира, че също е без правно основание. Неоснователно и недоказано е оплакването на Теленор, че КЗК не е осигурила защита на конкуренцията. Съдът счита, че в случая Комисията правилно не е преценила оспореното поведение на БТК като нелоялна конкуренция и се е произнесла в съответствие с приложимите материалноправни норми на ЗЗК и законосъобразно не е установила твърдяните от Теленор нарушения. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1 - т. 5 от АПК, което налага отхвърлянето й като неоснователна. С оглед изхода на спора претенцията на оспорващият за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответния административен орган направените разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение - 200 лв., който размер е определен съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание на горното и чл. 64, ал. 1 от ЗЗК във връзка с чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,