Решение № 6660 от 6.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2564/2015 г.

Решение № 6660 от 6.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2564/2015 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП против Решение № 2754 от 15.12.2014 г. по адм. д. № 1416 по описа за 2014 г. на Пловдивски административен съд, с което по жалба на "Метал-М" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ж. к. "Кольо Ганчев", ул. "Железарска" № 6, представлявано от управителя И. К. М., е отменен Ревизионен акт № 241305166/18.02.14 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 367/22.04.2014 г. на ИД Директор на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП и Дирекция "ОДОП" Пловдив е осъдена да заплати разноски. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в изцяло необосновани фактически изводи за реална доставка на услуги по фактурите на "Арт Медия Комюникейшънс" ЕООД, "Булхаус" ООД и "Дамянов Строй" ЕООД; въпреки, че кредитирал експертизите, съдът не съобразил, че те не дават отговор на въпроса дали резултатът от изпълнението на фактурираните услуги има нещо общо с фирмите доставчици; представянето на "няколко тефтерчета" пред първоинстанционния съд не обсновава доказването на реалното изпълнение на рекламни услуги; съдебната практика на СЕС по тълкуването на Директивата за ДДС не се отнася до главни производства, в които са установени факти, аналогични на установените по настоящето дело. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът по касационната жалба "Метал-М" ЕООД оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Спорно пред първоинстанционния съд е било реалното изпълнение на услуги по: "реклама по БТВ"; рекламно обслужване, наем на билбордове, рекламни материали и строително-ремонтни работи по фактурите на посочените доставчици като първа предпоставка за признаване на ревизираното дружество-получател на право на данъчен кредит по фактурите за данъчни периоди м. 05, 06, 11.2008 г. и м. 02.2009 г. общо в размер на 62 468,91 лв. главница и 35 903,45 лв. лихви. За да уважи изцяло жалбата, първоинстанционният съд е приел, че необосновано органите по приходите са решили, че не е ясен предметът на доставките и че не е доказано реалното им изпълнение, като, при това, ненамирането на доставчиците на декларираните данъчни адреси и липсата на доказателства за техническата им и материална обезпеченост за извършване на доставките, не може да е основание за отказ на претендираното право. В самите констатации на РД се съдържа признание, че дружествата "Арт Медия Комюникейшънс" ЕООД, "Булхаус" ООД разполагат с назначени по трудов договор лица, поради което безпочвени са мотивите за липса на кадрова обезпеченост за изпълнение на доставките. Рекламните материали по фактурите на "Булхаус" ООД били представени в съдебното заседание на 04.12.2014 г. Предметът на доставките бил подробно конкретизиран с приложенията към договора с "Булхаус" ООД и представения преди РД Протокол за установяване завършването и за заплащането на натурални видове строителни и монтажни работи, подписан от "Дамянов Строй" ЕООД като изпълнител. Съдът приел, че само при наличието на влязла в сила присъда за данъчна измама може да се приеме, че такава е извършена от представител на ревизираното лице. Решението е частично неправилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че органите по приходите имат право да проверяват дали представените данъчни фактури, по които се претендира данъчен кредит, отразяват действително извършени облагаеми доставки. Правилно и в съгласие със задължителното тълкуване на СЕС на разпоредби от Директивата по ДДС, съдът е приел, че нито ненамирането на доставчиците на декларираните данъчни адреси, нито липсата на доказателства за кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците да извършат доставките, сами по себе си, са основание за отказ на претендираното право. Обосновани са фактическите изводи на първоинстанционния съд относно реалността на доставката по фактурата на "Дамянов строй" ЕООД с предмет строително-ремонтни работи. Вярно е, че предметът на фактурата е подробно конкретизиран преди издаване на ревизионния доклад с представения в ревизионното производство Протокол № 4 за установяване завършването и за заплащането на натурални видове строителни и монтажни работи, подписан от "Дамянов Строй" ЕООД като изпълнител. Категоричното заключение на съдебно-техническата експертиза, че описаните в договора и в този протокол работи са извършени на място е доказателство за наличието на резултат от предмета на фактурираната доставка при ревизираното лице. Съдебно-счетоводната експертиза е потвърдила безспорното в ревизионното производство плащане по фактурата. Вярно, че техническата експертиза не се ангажира дали тези работи са изпълнени от фирмата-доставчик, но простото твърдение на органите по приходите, че не са изпълнени от нея, при липса на всякакви други твърдения и доказателства не може да служи като годна документална опора на обратен на направения от съда фактически извод. Затова решението, в частта му, с която по жалба на ревизираното лице е отменен РА относно отказа на данъчен кредит в размер на 4 325,60 лв. по фактура № 4/26.02.09 г., издадена от "Дамянов строй" ЕООД за данъчен период м. 02.2009 г. и в съответната част за разноските, с която Дирекция "ОДОП" е осъдена да заплати разноски в размер на 277,67 лв. е правилно и следва да остане в сила. За касационната инстанция следва да се присъдят разноски на ответника по касационната жалба в зависимост от материалния интерес на оставената в сила част на решението, с която е отменен РА в посочената част в размер на 232,67 лв. Решението е неправилно в останалата му част и в съответната част за разноските, с която Д"ОДОП" е осъдена да заплати разноски над 277,67 лв. като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, което налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Относно непризнатия данъчен кредит за м. 11.2008 г. в размер на 14 000,00 лв. по 3 броя фактури, издадени от "Арт медия комюникейшънс" ЕООД и предмет на доставките реклама по БТВ, платени по банков път, съдът е посочил, че органите по приходите са отказали претендираното право, защото не е установен конкретният предмет на доставката и дали тя е осъществена. В мотивите си обаче първоинстанционният съд изобщо не е извършил собствени фактически установявания в тази връзка. Единственото конкретно съображение относно тези доставки е признанието на органите по приходите за наличие на шест лица, ангажирани по трудов договор от посочения доставчик. Без всякакъв коментар е оставена клаузата от представения в ревизионното производство договор от 30.10.2008 г. с "Арт медия комюникейшънс" ЕООД, съгласно която в документа за възлагане на рекламната дейност задължително са указани търговските марки и продуктите, предмет на рекламиране. Съдът не изложил никакви съображения въз основа на какви доказателства е приел, че този договор е изпълнен, кога и как. Относно непризнатия данъчен кредит за м. 05, м. 06, м. 11.2008 г. и м. 02.2009 г. общо в размер на 44 143,31 лв. по 11 броя фактури, издадени от "Булхаус" ООД с предмет на доставките рекламно обслужване, наем на билбордове и рекламни материали, платени по банков път и в брой, съдът изобщо не е изложил конкретни мотиви относно всеки отделен предмет на доставка. Отделно от това, в откритото съдебно заседание на 04.12.2014 г. съдът с определение е извършил оглед на представени от вещото лице по техническата експертиза рекламни материали. Представяне на писмени или веществени доказателства могат да извършват страните по делото. Извършеното от страна на съда процесуално действие е лишено от всякакво конкретно съдържание: не е посочено какви колко материали са представени, от къде вещото лице се е снабдило с тях; как е установена връзката им с предмета на процесните фактури и с кои от тях, защо не са използвани /т. е. раздадени/ и т. н. Приемайки, въз основа на това, че предметът на доставките на рекламни матирали е наличен при ревизираното лице, въз основа на доказателствени средства, които на практика не са обсъдени, нито има мотиви по доказателствената им стойност, съдът е извършил съществено нарушение на процесуалните правила. Предвид изложеното първоинстанционното решение в посочената му част и в съответната за разноските следва да се отмени и делото в тази част - да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд