Решение № 10369 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4031/2012 г.

Решение № 10369 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4031/2012 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Борислава Емилова Хаджиева - Атанасова от гр. Велико Търново, чрез процесуален представител адв. Тотка Янева, против решение без номер от 18.11.2011 г., постановено по адм. дело № 1749/2006 г. по описа на Софийски градски съда, Административна колегия, III "Г" отделение с което е отхвърлена жалбата й против експертно решение (ЕР) № 129 от заседание № 014/28.02.2006 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) психични болести. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения, изложени в касационната жалба моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменено ЕР на НЕЛК в обжалваната част. Претендира присъждане на направените разноски. Ответниците по касационната жалба - Националната експертна лекарска комисия - гр. София; Национален осигурителен институт РУ "СО" гр. Велико Търново и Министерството на отбраната на Р. България не вземат становище по основателността на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че съдът правилно е отхвърлил жалбата против ЕР на НЕЛК. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК и въз основа на фактите, установени от Софийски градски съд, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VI-то отделение намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. С обжалваното решение на Софийски градски съд е отхвърлена жалбата на Борислава Емилова Хаджиева - Атанасова от гр. Велико Търново, против експертно решение (ЕР) № 129 от заседание № 014/28.02.2006 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК). С това ЕР на НЕЛК по психични болести са отменени болнични листове да временна нетрудоспособност - № 12557116, № 125571125, № 12557127, № 12557139, издадени от ЛКК при III отделение на ОДПЗС - ЕООД - дн. стационар - гр. Велико Търново, в която част е отменено ЕР на ТЕЛК № 2568 от 10.09.2005 г. За да постанови това решение първоинстанционният съд е приел, че в резултата на жалба на работодателят на касатора пред ТЕЛК - психични болести, са анулирани по същество б. л. № 12557116 от 31.05.2005 г., № 125571125 от 09.06.2005 г. и № 12557127 от 16.06.2005 г. Тези болнични листи са анулирани поради констатирани нарушения при воденето на медицинската документация относно изискванията за проведено лечение в дневен стационар, както и неотразяване на първите два б. л. в ЛАК на лицето. При проведена процедура по обжалване пред НЕЛК по психични болести, последната е издала експертното решение предмет на контрол за законосъобразност в настоящото производство. Съдът е приел, че не са допуснати нарушения при издаване на експертното решение от НЕЛК на разпоредбите на чл. 43, ал. 1 и 2 и чл. 45 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРРКМЕ) (отм.). Във връзка с твърдяната временна неработоспособност на Борислава Емилова Хаджиева - Атанасова, съдът е допуснал, изслушал и приел съдебно медицинска експертиза, изготвена от в. л. специалист - психиатър. На база заключението на тази експертиза съдът е приел, че записаните оплаквания и симптоми не удовлетворяват диагностичните критерии на поставената диагноза по отменените б. л. Същите съгласно неоспореното заключение на експерта диагностично се преценят като тревожно разстройство и тежестта на симптоматиката не е обуславяла стационарно лечение и не е обуславяла временна неработоспособност според НЕР-2005 г. Поради тези съображения съдът е направил извода, че с оспореното ЕР на НЕЛК правилно са отменени болнични листове да временна нетрудоспособност - № 12557116, № 125571125, № 12557127, № 12557139, издадени от ЛКК при III отделение на ОДПЗС - ЕООД - дневен стационар- гр. Велико Търново. Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е правилно. Като неоснователно се преценява наведеното касационно основание за неправилно приложение на материалния закон от съда, свързано с твърдението, че при издаването на обжалваното експертно решение ТЕЛК е допуснал нарушение на императивната норма на чл. 45, ал. 1 от ПУОРОМЕРРКМЕ. За та отхвърли това възражение, което е правено и пред първата инстанция, решаващият съдебен състав е изложил подробни мотиви, които се споделят изцяло и от касационният състав. Съгласно нормата на чл. 45, ал. 2 от ПУОРОМЕРРКМЕ (отм.), при временна неработоспособност срокът по ал. 1 за произнасяне на НЕЛК е 15 дни и започва да тече от датата на получаване на медицинската документация. По делото обаче липсват доказателства, кога точно медицинската документация е била получена в НЕЛК. От приложеното по делото писмо изх. № 901 от 25.11.2005 г., се установява че медицинската документация на Борислава Емилова Хаджиева - Атанасова е изпратена в НЕЛК. Но дори да се приеме, че произнасянето на НЕЛК е извън 15 - дневния срок предвиден в чл. 45, ал. 2 от ПУОРОМЕРРКМЕ (отм.) то това не е съществено нарушение на процедурните правила и норми, както правилно е приел и решаващия съдебен състав. Също така следва да се има предвид и обстоятелството, че решенията на НЕЛК съставляват индивидуални административни актове, които с оглед характера на дейността на НЕЛК и изхождайки от нормите, които я регламентират, са от особено естество. Макар в нормата да съществува посочен срок за произнасяне 3 месеца, този срок е инструктивен и не преклудира правото на органа да се произнесе и след това с валидно решение, от което да произтекат съответни правни последици. В този смисъл, а също в смисъл на липса на противоречие с общия срок за издаване на индивидуални административни актове, установен с чл. 57, ал. 1 от АПК, е произнасянето на Върховния административен съд с влязло в сила решение № 2873 от 13.03.2008 г. по адм. дело № 11138/2007 г. на тричленен състав. Оплакванията на касатора за нарушения на чл. 43, ал. 2, вр. ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ (отм.) също са неоснователни. С процесното експертно решение НЕЛК е обсъждала болнични листи за минало време. Също така към момента на освидетелстването - 19.01.2006 г., лицето е било на работа, поради което е липсвала необходимост НЕЛК да се произнася по работоспособността й към момента на освидетелстването. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, неоснователно е направеното искане в жалбата за присъждане на направените по делото разноски.