Решение № 16404 от 13.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8694/2011 г.

Решение № 16404 от 13.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8694/2011 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на търговското дружество "Роли" ООД, гр. Благоевград, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Даниела Миладинова Стойкова от същия град, срещу решение № 689 от 13.05.2011 г. по адм. дело № 192/2011 г. на Административен съд - Благоевград. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Административен съд - Благоевград е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател срещу задължителните предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ), дадени с точки 1, 2, 3, 4, 5 и 6 на протокол изх. № 1032 от 02.03.2011 г. на инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" - Благоевград. За да постанови този резултат съдът е приел, че в хода на съдебното производство търговското дружество не е доказало твърдението си, че в установените от закона срокове е изплатило на работничката Антоанета Симеонова Костадинова всички дължими й трудови възнаграждения за положен от нея труд в изпълнение на сключения между тях трудов договор. С касационната жалба, подадена от управителя на дружеството, е направено оплакването: "Липсва мотивировка от страна на съда защо не кредитира показанията на свидетелите, установяващи практиката на управляваното от мен дружество, съгласно която, независимо от обстоятелството, че за конкретното лице липсват подписани ведомости, то безспорно е, че е получил пари за съответния месец." С касационната жалба, изготвена от процесуалния представител на жалбоподателя - адвокат Даниела Миладинова Стойкова - са инвокирани доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. И в тази жалба акцентът е поставен върху отказа на Административен съд - Благоевград да кредитира показания на свидетелите, разпитани от него по искане на "Роли" ООД, а от техните показания се установявало, че Антоанета Симеонова Костадинова е получавала своята заплата на работното й място на два пъти и в брой - аванс на 25-о число и заплата на 10-о число и че няма случай тя да се е оплакала, че парите в плика не съответстват на заплата й или че въобще не е получила заплата. Тези доводи са неоснователни. Начините, по които работодателят удостоверява плащането на трудовото възнаграждение са посочени в чл. 270, ал. 3 КТ. При всеки един от тях се изготвя официален документ или работникът чрез полагането на подпис (частен документ) удостоверява, че е получил трудовото си възнаграждение. Затова работодателят не е освободен от задължението да удостовери направеното от него плащане и когато изплаща трудовите възнаграждения на работниците чрез пликове, в които се поставят пари и писмен опис на отделните пера, в т. ч. и за направени удръжки от трудовото възнаграждение. Оплакването на Антоанета Симеонова Костадинова, че не е получила дължими й трудови възнаграждения, има отрицателен характер и поради това в тежест на работодателя е да докаже, че е изпълнил задължението си по чл. 128, т. 2 КТ по един или няколко от начините, посочени в чл. 270, ал. 3 КТ. В случая такова доказване не е направено. Показанията на разпитаните свидетели не съдържат убедителни и достоверни сведения за възприети от тях плащания на Антоанета Симеонова Костадинова, за кои месеци са и в какъв размер е било всяко трудово възнаграждение, плащането на което са възприели и за което свидетелстват. Обоснован извод за липса на нарушение на правилата за изплащане на трудовото възнаграждение не може да бъде основан на показания като: "Виждала съм управителят да носи пари и за Антоанета. Не ми се е оплаквала, че не е получавала заплата." (свид. Иванка Овчарска) и "Виждала съм Антоанета да получава, както аз, пари в плик. Това се е случвало когато е на 10-о число и сме били заедно. Като брой пъти не мога да кажа колко са. Предполагам, че това е заплатата й." (свид. Румяна Иванова) и т. н. Не може да бъде споделен изводът на Благоевградския административен съд, че показанията на разпитаните от него свидетелки, които са работнички при същия работодател, несъмнено са повлияни от това обстоятелство. Напротив, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че и двете свидетелки очевидно добросъвестно отговарят на зададени им въпроси и няма основание да не им се вярва, че са виждали да бъдат носени и предавани на тяхната колежка Антоанета Симеонова Костадинова пари в плик, както и на тях са носени такива пликове с аванс и трудово възнаграждение. Но те не знаят (и обективно не биха могли да знаят) дали плащанията, на които са били случайни свидетели, са били точно на трудовите възнаграждения, за които контролните органи са направили извод, че не са заплатени от работодателя на тяхната колежка (Антоанета Симеонова Костадинова). Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, е имал възможност да изрази становище, че по данни на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" при направени от нейните служители проверки в периода от м. декември 2010 г. до края на м. януари 2011 г. е било установено, че 72 фирми - работодатели дължат 19 милиона лева за неизплатени трудови възнаграждения на служителите си, а за периода от средата на 2010 г. до 31.03.2011 г. са констатирани 16 102 нарушения по заплащането на труда (реш. № 14733 от 14.11.2011 г. по адм. д. № 6510 от 2011 г.; виж и реш. № 8504 от 25.06.2009 г. по адм. д. № 3170 от 2009 г.), които сочат на една повишена обществена опасност на нарушенията по чл. 128, т. 2 КТ и в частност на констатираното в случая от инспектора по труда нарушение, извършено от жалбоподателя "Роли" ООД. Вярно е, че задължителното предписание работодателят да изплати незаплатено от него трудово възнаграждение на работник има смущаваща прилика с един юрисдикционен акт за присъждане на дължима сума, но с оглед на обстоятелството, че на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" е възложен цялостен контрол за спазване на трудовото законодателство, както и специализирана контролна дейност по спазването на правата и изпълнението на задълженията на страните по служебното правоотношение (чл. 399, ал. 1 и 2 КТ), следва да се признае правомощието на нейните контролни органи да издават задължителни предписания за отстраняване на вредоносни за работника последици (поправителна принудителна административна мярка), когато при направено оплакване, че определен работодател не изпълнява задължението си да заплати трудово възнаграждение, последният не представя доказателства да е изпълнил това свое задължение по някой от начините, разпоредени с чл. 270, ал. 3 КТ. Защитата срещу такова задължително предписание може да бъде предприетата в случая от работодателя "Роли" ООД (чрез оспорване на предписанието като принудителна административна мярка, респ. като утежняващ и задължаващ индивидуален административен акт), но може да бъде осъществена и по общия исков ред - чрез отрицателен установителен иск, че работникът, направил оплакване за неплатено трудово възнаграждение, няма вземане за неплатено от работодателя трудово възнаграждение. И в двата случая обаче е необходимо работодателят да докаже твърдените от него факти и обстоятелства. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че в процесния случай работодателят "Роли" ООД не е доказал твърдението си, че е изпълнявал редовно задължението си по чл. 128, ал. 2 КТ и е изплатил на работничката Антоанета Симеонова Костадинова трудовите възнаграждения за месеците, посочени в оспорените от него точки 1, 2, 3, 4, 5 и 6 на протокол изх. № 1032 от 02.03.2011 г. Поради това касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно (законосъобразно и обосновано) и следва да бъде оставено в сила. С отговора си по касационната жалба (наименован възражение) Антоанета Симеонова Костадинова е направила искания, които не могат да бъдат предмет на това касационно производство, освен искането да й бъдат присъдени направените от нея разходи за юридическа консултация в размер на 400 лв. Това искане обаче е неоснователно, защото не са представени никакви доказателства за твърдяните разходи. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,