Решение № 3817 от 10.4.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена както от Продадей ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, [жк], представлявано от управителя С. Станков, така и от С. Станков, в качеството му на физическо лице, чрез адвокат Х. Томов, против решение 3678/02.06.2022 г., постановено по адм. дело 9835/2020 г. по описа на Административен съд София-град в частта, с която са отхвърлени предявените от тях искове против Столична община и съответно са осъдени да заплатят съдебни разноски. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради и което се иска да бъде отменено. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответната страна Столична община, чрез процесуални представители адвокат Ц. Сачанска и адвокат Е. Александрова, с писмено становище оспорва касационната жалба и моли оспорената част от решението да бъде оставена в сила. В съдебно заседание се явява адвокат Сачанска, която моли касационната жалба да бъде оставена без уважение. Направено е искане за присъждане на разноски, съгласно представен списък на същите. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Обжалваната част от решението е правилна, като постановена при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, приема, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваната част от решението АССГ е отхвърлил исковата молба както на Продадей ЕООД, с управител С. Станков, против Столична община за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от: -погиване на стоки, намиращи се в магазин с адрес гр. София, [улица], достъпът до който е бил забранен със Заповед РД-29-12/23.09.2013 г. на директора на Дирекция Общински строителен контрол" (директора на ДОСК), Столична община, поради изтекъл срок на годност или влошено качество, на стойност 38 384,85 лв.; -заплатените разноски във връзка с образувано изпълнително дело 9557/2014 г. при ЧСИ М. Бъзински срещу дружеството от негов съконтрахент Тисен Круп - Юпитер Стомана ООД, в размер на 3600 лв.; -заплатени разноски и законна лихва във връзка с образуваното гр. дело 49499/2014 г. на СРС и последващите инстанционни производства от ЧЕЗ България в размер на 600 лв. и 154 лв. заплатена държавна такса за въззивна жалба срещу решението на СРС; -заплатени разноски по изпълнително дело 338/2019 г. на ЧСИ Л. Минков, в размер на 934 лв.; -заплатените разноски във връзка с взетия от дружеството паричен заем от ФК Логос ТМ АД през 2018 г., в размер на 15 400 лв.; -натрупана и дължима законна лихва върху необслужвани публични задължения в размер на 1212 лв., така и на С. Станков против Столична община за присъждане на обезщетение за причинени му неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. Всички тези искове са отхвърлени от съда като неоснователни и частично поради погасяването им по давност, поради което съобразно с отхвърлителната част на исковата молба в полза на Столична община са присъдени разноски в размер на 3485 лв. за адвокатско възнаграждение и депозит за вещи лица. С останалата част от решението съдът е осъдил Столична община да заплати както на Продадей ЕООД, представлявано от управителя С. Станков, сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от дружеството имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна Заповед РД-18 - 242/12.09.2012 г. на директора на ДОСК, Столична община, изразяваща се стойността на съборения и унищожен Офис-контейнер стойността на разходите за премахването му, така и на С. Станков /в качеството му на физическо лице/ сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от отменени по съдебен ред административни актове за периода от м. 06.2016 г. до 31.12.2018 г., изразяващи се във влошаване на здравословното му състояние, преживяване на тежка емоционална травма. Също така, Столична община е осъдена да заплати на Продадей ЕООД, представлявано от управителя С. Станков, и на С. Станков /в качеството му на физическо лице/, сумата от 200,56 лв., представляващи направени по делото разноски, съобразно уважената част от иска, както и на адв. Томов сумата от 543,22 лв., за оказана безплатна правна помощ на ищците, съобразно уважената част от иска. В осъдителната си част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. От фактическа страна е установено, че Продадей ЕООД е собственик на УПИ с идентификатор 68134.2820.2087, находящ се в гр. София, [улица], като в имота е бил монтирал павилион, в който е извършвана търговска дейност продажба на строителни материали. Със Заповед РД-29 - 12/23.09.2013 г. на директора на ДОСК било забранено ползването и достъпа до магазина, като също така било разпоредено и прекъсването на електрозахранването и водата в имота. На 19.12.2013 г. заповедта е била изпълнена принудително, като е преустановено ел. захранването и водоснабдяването. Електрозахранването е възстановено на 14.10.2015 г. Заповедта е оспорена пред АССГ, който с решение 5389/31.07.2015 г., постановено по адм. д. 3490/2014 г. я е отменил. Решението е влязло в сила на 31.07.2015 г. Впоследствие, на Продадей ЕООД е било издадено Наказателно постановление РД-21-134/14.05.2014 г., с което е била наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв., за неизпълнение на горепосочената заповед, което НП също е отменено от съда. Със Заповед РД-30-334/23.09.2013 г., издадена от директора на ДОСК, е наредено премахване на павилиона/магазин за строителни материали, с посочване, че същият е незаконен строеж. Поради това, че тази заповед е била връчена на представител на дружеството едва през м. 06.2016 г., то тя е била оспорена и на по-късен етап. Състав на АССГ я отменил, като съдебното решение е влязло в сила на 01.09.2017 г. След това, управителят на Продадей ЕООД получил Покана за доброволно изпълнение на Заповед РД-18- 242/12.09.2012 г. за премахване на офис- контейнер, намиращ се в УПИ III-1185 /Общинска собственост/, кв. 6, с административен адрес: гр. София, ул. Магнолия , поради което през м. 02.2018 г. офис-контейнерът е премахнат от наети хора от управителя на Продадей ЕООД за негова сметка. Заповедта за преместване, касаеща поканата, е била оспорена от Станков и отменена по съдебен ред. Ищецът изложил и твърдения за задлъжнялост към трети лица, имащи договорни отношения с Продадей ЕООД, частни съдебни изпълнители във връзка с водените срещу дружеството съдебни дела, ЧЕЗ Разпределение България АД, публични задължения към НАП, ТД - София, както и към фирма за отпускане на кредити Логос ТМ" АД, с която е бил сключен договор за ипотека, по отношение на които АССГ описал подробно отношенията с ищците във фактическата обстановка по делото. Във връзка с това, съдът изискал и информация от ОББ АД и Юробанк България АД относно паричните задължения на Продадей ЕООД /с предишно наименование Полидей ЕООД/ към тези банки. За изясняване на обстоятелствата по делото административният съд получил справка от НИМХ за абсолютната минимална температура на въздуха за периода 19.12.2013 г. - 31.03.2014 г. и 01.12.2014 г. - 31.03.2015 г., допуснати са и са приети съдебно-психологична експертиза, съдебно-техническа експертиза и основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, както и повторна такава, изготвена от различно вещо лице. Събрани са множество писмени доказателства, включително медицински документи, от които е установено, че С. Савов страда от [заличен текст], диагностициран на 12.11.2018 г., както и гласни доказателства от трима свидетели две лица, които са посочили, че се познават със Станков отдавна, и едно лице, което е работило по преписката за незаконния строеж магазин. В приетата съдебно-психологична експертиза вещото лице посочило, че проточилият се във времето период на административен натиск върху Станков е дал своето негативно отражение и съответно му е причинило негативни емоционални преживявания, като ежедневието му е било изпълнено с притеснения относно оцеляването, прехранването на семейството и страх от възможността семейството да остане без жилище, тъй като имотите, които притежавал, били ипотекирани. От професионалните изследвания било установено, че при Станков се установява наличие на умерена степен на [заличен текст]. Относно наложилото се оперативно лечение през 2018 г. е посочено, че същото е довело до промяна в начина на живот на С. Станков, но по отношение на болестта експертизата не може да посочи като косвен причинител оказания административен натиск, посредством издаваните заповеди и актове, както и, че те са довели до заболяването. Посочено е, че е възможно обаче тези събития да са били благоприятния фактор . Въз основа на така установеното, от правна страна административният съд приел, че предявеният иск е частично неоснователен и недоказан поради настъпила погасителна давност. Прието е, че по делото безспорно е установена първата предпоставка по чл. 1 ЗОДОВ, а именно: три заповеди, издадени от директора на ДОСК, които са отменени с влезли в сила решения, както и едно отменено наказателно постановление. Заповед РД-29-12/23.09.2013 г. на директора на ДОСК, с която е забранено ползването и достъпа до магазина, е отменена с влязло в сила на 31.07.2015 г. съдебно решение. Заповед РД-30 - 334/23.09.2013 г., издадена от директора на ДОСК, нарежда премахване на павилиона/магазин за строителни материали, поради това, че същия е незаконен строеж, е отменена с влязло в сила съдебно решение на 01.09.2017 г. Заповед РД-18-242/12.09.2012 г. за премахване на офис-контейнера, издадена от директора на ДОСК, отменена с влязло в сила в началото на 2019 г. съдебно решение. Наказателно постановление РД-21-134/14.05.2014 г., с което е наложена имуществена санкция в размер на 5000,00 лв., за неизпълнение на Заповед РД-29 - 12/23.09.2013 г., е отменено с решение на АССГ, влязло в сила на 07.11.2016 г. По отношение на исковия период, отнасящ се за вредите, понесени от Продадей ЕООД, АССГ посочил, че той е от 19.12.2013 г. до 12.09.2019 г. т.е. от датата на прекъсване на електрозахранването и водоподаването до датата, на която е погасен кредита, сключен с ФК Логос ТМ АД. По отношение на ищецът С. Савов е посочено, че исковият период за понесените от него неимуществени вреди е в периода от датата на прекъсване на електрозахранването и водоподаването - 19.12.2013 г. до влизане в сила на последното съдебно решение, с което се отменя и последната оспорена от него заповед - 31.12.2018 г. Първоинстанционният съд намерил за основателно възражението на ответната страна за изтекла погасителна давност по отношение на вредите, претендирани от незаконосъобразната Заповед РД 29-12/23.09.2013 г., влязла в сила на 31.07.2015 г. Посочено е, че съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В случая срокът е изтекъл на 31.07.2020 г., но предвид Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, съгласно който давността е прекъсната, защото от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, то давността изтича на 30.09.2020 г., а исковата молба е подадена на 06.10.2010 г. т.е. след изтичане на давността по отношение на Заповед РД-29-12/23.09.2013 г. на директора на ДОСК. Поради това, първоинстанционният съд приел, че претенциите на Продадей ЕООД за: обезщетяване на претъпени вреди от погиване на стоки, намиращи се в магазина, поради изтекъл срок на годност или влошено качество, поради което са станали негодни за употреба и продажба, на стойност 38 384,85 лв.; за обезщетяване на вреди от заплатените разноски във връзка с образуваното изпълнително производство изп. дело 9557/2014 г. при ЧСИ М. Бъзински срещу дружеството от негов съконтрахент Тисен Круп-Юпитер Стомана ООД в размер на 3600 лв.; за обезщетяване на вреди от заплатени разноски и законна лихва във връзка с образуваното гр. дело 49499/2014 г. на СРС и последващите инстанционни производства от ЧЕЗ България в размер на 600 лв. и 154 лв. заплатена държавна такса за въззивна жалба срещу решението на СРС; за обезщетение на вреди от заплащане на сумата от 934 лв. разноски по изп. дело 338/2019 г. на ЧСИ Л. Минков - произтичат и се основават единствено на Заповед РД-29-12/23.09.2013 г. на директора на ДОСК, поради и което следва да се считат за погасени по давност. По отношение на вредите, претендирани за заплатените разноски във връзка с взетия от дружеството паричен заем от ФК Логос ТМ АД през 2018 г., в размер на 15 400 лв. съдът посочил, че липсва причинно-следствената връзка между незаконосъобразните актове и изтегления паричен заем, защото дружеството действително е имало необходимост от парични средства, но за какво са били тези парични средства не е изяснено. За неоснователна е приета и претенцията за присъждане на обезщетение на размер на 1212 лв., представляващ натрупана и дължима законна лихва върху необслужвани публични задължения от дружеството за периода от 01.01.2014 г. до 16.11.2018 г. поради това, че тези задължения са във връзка със Заповед РД-29-12/23.09.2013 г. на директора на ДОСК, с която е спрян достъпа и е забранено ползването на имота, по отношение на която е настъпила погасителна давност. По отношение на исковата молба на Продадей ЕООД за основателна е приета само частта й, касаеща присъждане на обезщетение за вредите, които дружеството е претърпяло от премахването на офис-контейнер, в размер на 5000 лв., като е посочено, че тази вреда, произтича от незаконосъобразността на Заповед РД-18-242/12.09.2012 г. По отношение на иска на С. Станков, като физическо лице, първоинстанционният съд приел, че същият е частично основателен до сумата от 10 000 лева. Посочено е, че вредите се претендират за периода от 19.12.2013 г. до 31.12.2018 г. и се изразяват във влошило здравословно състояние, преживяна тежка емоционална травма и в крайна сметка разболяване от[заличен текст]. Посочено е, че целият процес по издаване на заповедите, проточеното им връчване във времето и техния ефект върху бизнеса на С. Станков, е оказал негативно влияние върху душевното му състояние, което се потвърждава и от допусната съдебно-психологична експертиза. Изложено е, че при определяне на размера на обезщетението следва да се съобрази продължителността на негативния ефект на актовете върху личността, интензитета и размера на претърпените вреди, като безспорно първата заповед е оказала най-силно негативно влияние, а при всяка следваща е налице натрупване на негативни емоции, но поради изтеклата погасителна давност по отношение на Заповед РД-29-12/23.09.2013 г. на директора на ДОСК, и поради това, че С. Станков е разграничил иска си по размер, като е определил и различни периоди, в които е претърпял вреди от всяка една заповед, то съдът реално присъдил пълния претендиран от ищеца размер на обезщетението относно Заповед РД-30-334/23.09.2013 г. и Заповед РД-18-242/12.09.2012 г., и двете на директора на ДОСК. Поради това, искът за присъждане на неимуществени вреди е уважен за сумата от 10 000 лева, а до пълният размер на иска от 20 000 лева молбата е отхвърлена. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция напълно споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. В конкретната хипотеза се претендират имуществени вреди, понесени от Продадей ЕООД, представлявано от управителя С. Станков, както и неимуществени вреди, понесени от С. Станков, като физическо лице, от три незаконосъобразни заповеди, издадени от директора на Дирекция Общински строителен контрол , както и едно незаконосъобразно Наказателно постановление. Както правилно административният съд е посочил, основният акт, от който произтичат вредите както за дружеството, така и за неговия управител в това му и лично качество, е Заповед РД-29-12/23.09.2013 г. на директора на ДОСК, с която е забранен достъпът до магазина и е преустановено подаването на електричество и вода към обекта. По отношение на тази заповед обаче е настъпила погасителна давност, както правилно първоинстанционният съд е приел, позовавайки се на общата погасителна давност по чл. 110 ЗЗД и извънредната ситуация, съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, съгласно който давността е прекъсната, защото от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове. Следователно, давността изтича на 30.09.2020 г., а исковата молба е подадена на 06.10.2020 г. В случая, съдебното решение за отмяната на Заповед РД-29-12/23.09.2013 г. на директора на ДОСК, е влязло в сила на 31.07.2015 г., като съгласно горното уточнение относно обстановката в страната, давността изтича на 30.09.2020 г., а искът е предявен на 06.10.2020 г., т. е. малко преди изтичане на общата 5-годишна погасителна давност. Поради това, правилно АССГ е отхвърлил исковете, имащи отношение именно с тази заповед, като погасени по давност. Настоящият състав споделя изложеното от съда, че претенцията на Продадей ЕООД за обезщетяване на вреди, представляващи заплатени разноски с взетия паричен заем от ФК Логос ТМ АД в размер на 15 400 лева през 2018 г. е неоснователна, тъй като по делото не се установило наличието на причинно-следствената връзка между направените разходи по заема и възникналите финансови проблеми на дружеството. Също така, не е установена и причината, по повод на която е изтеглен кредитът и за какво са били нужни тези пари. По отношение на иска за неимуществени вреди, предявен от С. Станков като физическото лице, безспорно е установено, че той е понесъл негативни емоционални преживявания и притеснения относно оцеляването, невъзможност да планира и предприема действия относно начина на живот, като той е бил лишен от възможността да упражнява своя бизнес, в следствие на което е търпял и финансови лишения. И тук най-голямо влияние е оказала Заповед РД-29-12/23.09.2013 г. на директора на ДОСК, но поради приложението на чл. 110 ЗЗД спрямо търсените от тази заповед с исковата молба обезщетения, правилно административният съд е уважил искът на Станков, касаещи Заповеди РД-18-242/12.09.2012 г. и РД-30-334/23.09.2013 г., и двете на директора на ДОСК, още повече, че ищецът е направил подробна разбивка на искови периоди и претендираните за тях суми. Поради това, правилно АССГ е присъдил обезщетение, но в размер на 10 000 лева за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни административни актове, за периода м. 06.2016 г. до 31.12.2018 г., като до пълния размер на исковата претенция същата обосновано е отхвърлена. Въз основа на така изложеното, обжалваната част от решението е правилна и следва да бъде оставена в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. С оглед изхода на спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, които съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, както и т. 2 от Договор за правна защита и съдействие от 02.2023 г., са в размер на 2000 лева, платени по банков път, съгласно представено бюджетно платежно нареждане от 08.03.2023 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,