Решение № 8785 от 16.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12054/2014 г.

Решение № 8785 от 16.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12054/2014 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Управителят на област с административен център София град е подал касационна жалба срещу решението от 10.07.2014 г. по адм. дело № 997/2000 г. по описа на Софийския градски съд, с което на Итай Бен Дор, наследник на Буко Соломон Бенадо, е било определено обезщетение с компенсаторни записи в размер на 20 700 лева за 20, 5 % идеални части от одържавен недвижим имот и административният орган е бил осъден да заплати на Итай Бен Дор разноски в размер на 300 лева. Направено е оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго по същество. Ответникът Итай Бен Дор е поискал отхвърлянето на жалбата. "Мототехника 1" АД1 със седалище и адрес на управление София не е взело становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно и следва да се отмени. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е основателна. С влязло в сила решение от 27.07.2012 г. по адм. дело № 997/2000 г. по описа на Софийския градски съд е бил отменен мълчаливият отказ на управителя на област с административен център София по заявление № РД-97-00-5727/18.11.1998 г. на Итай Бен Дор и било признато правото му на обезщетяване с компенсаторни записи за 20,5 идеални части от одържавения по реда на Закона за едрата градска покрита недвижима собственост недвижим имот, находящ се в София, район "Триадица", местността "Кръстова вада", представляващ дворно място с кадастрален номер 523 квартал 9, кадастрален лист 571, с площ от 2532 кв м, при съседи: от север имот 524 от квартал 9, от запад - имот 133 от квартал 9, от юг - имот 132 от квартал 9, от изток - бул. "Черни връх. " В производството по чл. 6, ал. 6 от Закона за обезщетяване на собственици на отчуждени имоти съдът изслушал заключение на оценителна експертиза за определяне на стойността на одържавеното имущество. Вещото лице изчислило стойността на имота към датата 1.01.2002 г. в размер на 20 688 лева, на основание чл. 4, ал. 3, т. 1, б. "а", чл. 4, ал. 1 и чл. 4, ал. 3, т. 3, връзка с § 3а от преходните и заключителни разпоредби на Закона за обезщетяване на собственици на отчуждени имоти и таблица № 1 от приложение № 1 към Закона за местните данъци и такси. В съответствие с правилото по чл. 4, ал. 5 ЗОСОИ оценката се закръглявала на 20 700 лева. Въз основа на заключението съдът определил на Итай Бен Дор обезщетение с компенсаторни записи в размер на 20700 лева. На основание чл. 64, ал. 1 ГПК присъдил на Итай Бен Дор направените по делото разноски за възнаграждение на вещото лице, като осъдил областният управител да му заплати сумата 300 лева. Решението е неправилно поради противоречие с материалния закон. Съдът е приложил точно разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 1, буква "а" ЗОСОИ, според която стойността на земите и незастроените места в чертите на регулационните планове, срещу които се дават акции, дялове, компенсаторни записи или се определят идеални части в съсобственост, се определя по действителната пазарна цена към деня на влизането на този закон в сила. При определяне стойността на имуществото, за което се дължи обезщетение, съдът съобразил и разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 3 ЗОСОИ, според която действителната пазарна цена по букви "а" и "б" на т. 1 се определя по реда на § 3а, като получената стойност се удвоява. Нормата на чл. 3а от преходните и заключителни разпоредби на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти предвижда, че за висящите по този закон производства действителната пазарна цена по чл. 4, ал. 3, т. 3 се определя съгласно отмененото приложение № 1 към Закона за местните данъци и такси, считано от 1 януари 2002 г. Въпреки законосъобразното прилагане на посочените разпоредби, размерът на обезщетението не е бил определен правилно, защото първоинстанционният съд е осъдил областния управител да заплати разноски на другата страна в размер на 300 лева вместо да ги включи в стойността на обезщетението. Както основателно възразява областният управител, по правило администрацията (не административният орган, както се е произнесъл Софийският градски съд ) дължи заплащане на разноските на спечелилата делото страна (чл. 143, ал. 1 АПК). В отклонение от общото правило обаче, разпоредбата на чл. 6, ал. 4, предл. 2 ЗОСОИ предвижда, че в случаите, когато собствениците или техните правоприемници са заплатили разходите за извършване на експертизи от вещите лица, стойността на обезщетението се увеличава със стойността на съответно извършените разходи за оценката. Не може да се сподели възражението на ответната страна в касационното производство, че тази разпоредба не е относима, тъй като според систематичното й място се прилага само за административното производство. При уважаване на отхвърлените искания в производството по чл. 6, ал. 6, предл. последно ЗОСОИ съдът замества административния орган и окончателно решава претенцията. След като разпоредбата на чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ не съдържа уредба на правилата, по което се развива втората част на производството пред съда, прилагат се разпоредбите на административното производство. Като не е прибавил разноските от 300 лева към размера на обезщетението, съдът е нарушил материалния закон. Постановеното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което на Итай Бен Дор се определи обезщетение в компенсаторни записи в размер на 21 000 лева. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд