Решение № 14972 от 6.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11243/2016 г.
ВАСVI отделение06.12.2017 г.докладчик Росен Василев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 169 от 29.07.2016 г. по адм. дело № 85/2016 г. на Административен съд К.. ОСЪЖДА ТП на НОИ К. да заплати на Е. С. Н., ЕГН **********, от гр. Д., област К., ж. к. "Ч. В.", блок ..., ет. ..., сумата от 200,00/двеста/лева направени разноски по делото за настоящата инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14972 от 6.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11243/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - К. против решение № 169 от 29.07.2016 г. по адм. дело № 85/2016 г. на Административен съд К., с което е отменено решение № 2153-09-5/18.02.2016 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт К., с което е отхвърлена жалбата на Е. С. И., от гр. Д., срещу разпореждане № 6608282829/20.01.2016 г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ К. и разпореждане № 6608282829/20.01.2016 г., преписката е върната на административния орган, който да се произнесе по искането за изменение на пенсията за осигурителен стаж възраст по заявление вх. № 1019-09-10/13.01.2016 г. при съобразяване на задължителните указания в мотивите на решението, и са присъдени разноски. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на административния акт. Ответникът по касационната жалба- Е. И., чрез пълномощникът си адвокат Й. Б. изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че административният съд е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е изследвал законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, достигайки до обосновани изводи за основателност на съдебното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 169 от 29.07.2016 г. по адм. дело № 85/2016 г. Административен съд К. е отменил решение № 2153-09-5/18.02.2016 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт К., с което е отхвърлена жалбата на Е. С. И., от гр. Д., срещу разпореждане № 6608282829/20.01.2016 г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ К., и разпореждане № 6608282829/20.01.2016 г., върнал е преписката на административния орган, който да се произнесе по искането за изменение на пенсията за осигурителен стаж възраст по заявление вх. № 1019-09-10/13.01.2016 г. при съобразяване на задължителните указания в мотивите на решението, и е присъдил разноски. С посоченото разпореждане е отказано повторно издаване на разпореждане за изменение личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Е. И. по заявление вх. № 1019-09-10 от 13.01.2016 г. във връзка с осигурителен стаж за времето 1.01.2000 г. -07.02.2007 г. За да постанови този резултат административният съд е приел, че този осигурителен стаж не е бил предмет на разглеждане по предходно разпореждане № 6608282829/21.08.2015 г. и решение № 2122-09-58/29.10.2015 г. на директора на ТП на НОИ К.. Решението е правилно. По делото е установено, че със заявление вх. № 1019-09-10/13.01.2016 г. Иванов е поискал изменение на отпуснатата му пенсия за осигурителен стаж и възраст въз основа зачитане на осигурителния му стаж за периода от 1.01.2000 г. до 07.02.2007 г., положен на длъжността "подземен пробовземач ЦОФ" в "М. Б. дол" ЕАД и "В. б. д." ЕООД, като такъв от първа категория и превръщането му при условията на чл. 104, ал. 3 от Кодекса за социалното осигуряване. С разпореждане № 6608282829/20.01.2016 г. ръководителят на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ е отказал това изменение, като не се е произнесъл по същество на отправеното до него искане, а е приел, че е недопустимо, тъй като по въпроса за изменение размера на пенсията на същото основание е налице влязъл в сила административен акт - решение на директора на ТП на НОИ № 2122-09-58/29.10.2015 г. По постъпилата срещу разпореждането жалба директорът на ТП на НОИ К. се е произнесъл с оспореното решение № 2153-09-5/18.02.2016 г. Приел е жалбата за неоснователна с аналогични мотиви, като е приел, че предходно разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване разпореждане № 6608282829/21.08.2015 г. е влязло в сила. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице предходно произнасяне на пенсионния орган с влязъл в сила стабилен административен акт във връзка със заявения период 1.01.2000 г. -07.02.2007 г. По тази претенция разпореждане № 6608282829/21.08.2015 г. и решение на директора на ТП на НОИ № 2122-09-58/29.10.2015 г. касаят само допустимостта на заявлението с вх. № ПП-01-20028/22.07.2015 г., но не и основателността на искането за изменение на отпуснатата на Иванов пенсия за осигурителен стаж и възраст на посоченото основание - приемане на различна от определената категория /първа вместо втора и преизчисляване на стажа при условията на чл. 104, ал. 3 от КСО/ на положения за периода от 1.01.2000 г. до 2.07.2007 г. труд. Така всъщност към момента на подаване на заявление вх. № 1019-09-10/13.01.2016 г. по този въпрос не е било налице произнасяне на пенсионния орган с влязъл в сила стабилен административен акт. При тези обстоятелства правилно административният съд е отменил решението на административния аргона и е върнал преписката за произнасяне по искането на Иванов. Съдът надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора искането за заплащане на разноски на ответника по жалбата е основателно. По делото е представен списък на разноските и договор за правна защита и съдействие от 10.11.2017 г. Жалбоподателят ТП на НОИ К. следва да заплати на Е. И. направените деловодни разноски в касационното производство, в размер на 200,00/двеста/лева- заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение