Решение № 13573 от 7.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4218/2018 г.

Решение № 13573 от 7.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4218/2018 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Т. А. от [населено място], чрез адв. Иванова срещу решение № 416/19.01.2018 г., постановено по адм. дело № 8044/2016 г. по описа на Административен съд-София град. В жалбата се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост, като се излагат предимно доводи по същество и се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът Областен управител на Област София, чрез процесуалният си представител П., излага становище за обоснованост, правилност и законосъобразност на решението и моли за неговото потвърждаване. Претендира разноски-юрк. възнаграждение. Ответникът Администрацията на Министерски съвет, в писмено възражение по жалбата, чрез гл. юрк. Карталска излага доводи за законосъобразност на решението и моли за оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението законосъобразно и правилно. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивният 14-дневен срок и от надлежна страна, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на настоящата касаторка срещу заповед № РД-15-129/04.07.2016 г. /с допусната поправка ЯФГ със заповед № РД-15-129/02.08.2016 г. / на Областния управител на Област София за изземване по реда на чл. 80, ал. 1 от ЗДС на държан без основание имот - частна държавна собственост, съставляващ жилище, находящо се в [населено място], [жилищен адрес]. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, при спазване на административно-производствените правила и относимия материален закон. При преценката на събраните в хода на административното и съдебно производства доказателства, както и доводите на оспорващата, административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 80 от ЗДС – имота е актуван като частна държавна собственост с Акт № **** г., държи се от оспорващата без основание, тъй като наемният договор е надлежно прекратен, поради нарушение на т. 11 във вр. с т. 24, б. "б" от договор № В-7/07.11.2012 г. Възражението, че в хода на производството са заплатени част от дължимите суми към "Топлофикация" и "Софийска вода " е възприето като ирелевантно с нарочно изложени мотиви. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон. По делото е безспорно установено, че процесното жилище е частна държавна собственост с предоставено управление на областния управител на Област София и права на основание чл. 23, ал. 2, т. 1 от ППЗДС на Министерски съвет на Република България. Процесният имот е актуван с Акт за частна държавна собственост № 03422/30.06.2003 г., който се ползва с доказателствена сила по смисъла на чл. 114, ал. 1 от ППЗДС. Договора за наем № В-7/07.11.2012 г., сключен с починалия съпруг на касаторката е прекратен на основание т. 24 "б" във вр. с т. 11 от договора, във вр. с чл. 24, ал. 1 от ЗДС и чл. 232, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД, поради системно неплащане на консумативите на жилището /25000 лв – към "Топлофикация" и 5940, 18 лв. към "Софийска вода" до 2015 г. /, за което е връчена надлежно нотариална покана. Безспорно е и обстоятелството, че жилището се държи от касаторката към момента на прекратяване на наемното правоотношение и към момента на издаване на заповедта по чл. 80 ЗДС, а също и към настоящия момент – допуснато спиране на предварителното изпълнение с определение от 05.08.2016 г. по адм. д. № 7941/2016 г. на Административен съд-София град. Следователно на налице изискуемите при условията на кумулативност предпоставки по чл. 80, ал. 1 ЗДС за изземване на имота, на което правно основание е издадена процесната заповед. В производството по чл. 80, ал. 1 от ЗДС административният орган действа при условията на обвързана компетентност, т. е. когато са налице изброените в хипотезата на посочената норма предпоставки, за него възниква задължение да издаде заповед за изземване на имота. Последващото частично погасяване на описаните по-горе задължения се явява неотносимо, както правилно е приел административният съд, тъй като то не игнорира неизпълнението на т. 11 от договора. Освен това се касае за частично погасяване и разсрочване на задълженията и то в последващ прекратяването на наемното правоотношение момент. Предвид изложеното и тъй като не са налице основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за разноски от ответника Областен управител на Област София, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касаторката дължи разноски за настоящата инстанция в минимален размер от 100 лв, съставляващи юрк. възнаграждение. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221 АПК